☰
✕

Реквием за една (рисувана) мечта

8200 Категория: Библиотеки
Въпросът „Съществува ли комикс култура в България?" има обезкуражаващо кратък отговор. Отрицателен, разбира се. В по-дългия си вариант отговорът може да бъде и малко по-уклончив, защото комиксите се появяват тук още по царско време и никога не са изчезвали напълно от културното ни пространство. Въпреки че в определени периоди (като настоящия) съществуването им е трудно забележимо.

Поради обективни причини не помним броевете на Чуден свят от 30-те и 40-те години, но пък събирахме списанието със същото название по време на краткия ни престой в чудния свят на развития социализъм. Така на практика хванахме златната епоха на българския комикс - времето, когато Дъга и Чуден свят излизаха в тиражи от над 100 000 бройки. Ясно е, че огромната популярност на изданията се дължеше отчасти на предлаганите „разкази в картинки", отчасти на факта, че на пазара нямаше никакво разнообразие (както обикновено в НРБ). Независимо от причините за това, през 80-те няколко поколения деца и подрастващи израснаха с комикса като част от живота им - с Добромир, Радул, Елемаг - воинът на хан Тервел, ЕЛО (Екип за Ликвидирпане на Опасности), Билбо Бегинс, Чоко и Боко. Онези, които имаха повече късмет (тоест комбинативни и пробивни родители), успяваха да се докопат и до броевете на френските Rahan и PIF, където ги очакваха още десетки рисувани вселени, макар и придружени с абсолютно неразбираем за детското им съзнание език.

Комиксите бяха толкова нормална част от ежедневието ни, че е учудващо с каква лекота изчезнаха от него. Оказа се, че за разлика от Москвичите и старите мутри от БКП, интересът към разказите в картинки се изпари почти веднага, след като Н изчезна от НРБ. Дъга излизаше докъм 1992, следвана от опити за продължение на традицията със списание Рико и няколко други проекти с непоносимо кратък живот. На практика през по-голямата част от 90-те българският комикс бе в състояние на клинична смърт, а единствените подобни издания на пазара бяха преводни - независимо дали ставаше въпрос за Мики Маус или появилото се покрай филма Батман се завръща. Комиксите сякаш не липсваха на никого - времената бяха толкова смутни и странни, че младежите бяха далеч по-въвлечени в намирането на трева, участието в някой митинг или презаписването на касетки с парчета на Ice T и Body Count.

Имаше и още нещо - вниманието и въображението на подрастващите бяха погълнати от книгите-игри, които предлагаха приключения и илюстрации, запълвайки бързо оставения от Дъга и Чуден свят вакуум. По-късно дойдоха конзолните игри, компютърните клубове и всемогъщият Интернет, но въпреки че в по-голямата част от света те вървят ръка за ръка с комикс индустрията, тук не се случи нищо такова. Опитът да бъде съживено емблематичното списание Дъга беше очаквано неуспешен, а до голяма степен не сполучи и опитът на пазара да бъдат наложени преводни издания като Spawn, Sin City и Конан Варварина. За кратко на Солунска съществуваше дори цяла специализирана комикс книжарница, но борбата срещу местните нагласи бе твърде тежка.

Тези дни мнозина си спомнят с носталгия добрата стара Дъга (някой дори се зае да сканира всички броеве и да ги метне в торент тракер), но никой не се опитва особено настоятелно да завъди комикс култура, защото ясно осъзнава колко неблагоприятна е местната почва. Събитията и изданията имат за таргет тъкмо хората на възраст между 30 и 40 и в далеч по-малка степен потребителите на възраст под 25. Ръкопляскаме на усилията на творческото обединение Художниците на списание Дъга (организирали първата изложба на българския комикс плюс едно юбилейно издание с кратки комикс разкази) и на Антон Стайков (автор на книгата Историята на българския комикс), но се съмняваме, че те ще успеят да променят общото безразличие към този жанр. Хубавото е, че светът е все по-отворен и въпреки че на малко места в София (и още по-малко извън нея) могат да бъдат намерени комикси, такива могат спокойно да бъдат поръчани онлайн. И междувременно можем да се примирим, че няма да имаме поколение от млади комикс художници - несъмнено е вид загуба, но не и истинска трагедия.

Текст Никола Шахпазов/ Илюстрации Интернет и фен-страницата на списание Дъга

Въпросът „Съществува ли комикс култура в България?" има обезкуражаващо кратък отговор. Отрицателен, разбира се. В по-дългия си вариант отговорът може да бъде и малко по-уклончив, защото комиксите се появяват тук още по царско време и никога не са изчезвали напълно от културното ни пространство. Въпреки че в определени периоди (като настоящия) съществуването им е трудно забележимо.

Поради обективни причини не помним броевете на Чуден свят от 30-те и 40-те години, но пък събирахме списанието със същото название по време на краткия ни престой в чудния свят на развития социализъм. Така на практика хванахме златната епоха на българския комикс - времето, когато Дъга и Чуден свят излизаха в тиражи от над 100 000 бройки. Ясно е, че огромната популярност на изданията се дължеше отчасти на предлаганите „разкази в картинки", отчасти на факта, че на пазара нямаше никакво разнообразие (както обикновено в НРБ). Независимо от причините за това, през 80-те няколко поколения деца и подрастващи израснаха с комикса като част от живота им - с Добромир, Радул, Елемаг - воинът на хан Тервел, ЕЛО (Екип за Ликвидирпане на Опасности), Билбо Бегинс, Чоко и Боко. Онези, които имаха повече късмет (тоест комбинативни и пробивни родители), успяваха да се докопат и до броевете на френските Rahan и PIF, където ги очакваха още десетки рисувани вселени, макар и придружени с абсолютно неразбираем за детското им съзнание език.

Комиксите бяха толкова нормална част от ежедневието ни, че е учудващо с каква лекота изчезнаха от него. Оказа се, че за разлика от Москвичите и старите мутри от БКП, интересът към разказите в картинки се изпари почти веднага, след като Н изчезна от НРБ. Дъга излизаше докъм 1992, следвана от опити за продължение на традицията със списание Рико и няколко други проекти с непоносимо кратък живот. На практика през по-голямата част от 90-те българският комикс бе в състояние на клинична смърт, а единствените подобни издания на пазара бяха преводни - независимо дали ставаше въпрос за Мики Маус или появилото се покрай филма Батман се завръща. Комиксите сякаш не липсваха на никого - времената бяха толкова смутни и странни, че младежите бяха далеч по-въвлечени в намирането на трева, участието в някой митинг или презаписването на касетки с парчета на Ice T и Body Count.

Имаше и още нещо - вниманието и въображението на подрастващите бяха погълнати от книгите-игри, които предлагаха приключения и илюстрации, запълвайки бързо оставения от Дъга и Чуден свят вакуум. По-късно дойдоха конзолните игри, компютърните клубове и всемогъщият Интернет, но въпреки че в по-голямата част от света те вървят ръка за ръка с комикс индустрията, тук не се случи нищо такова. Опитът да бъде съживено емблематичното списание Дъга беше очаквано неуспешен, а до голяма степен не сполучи и опитът на пазара да бъдат наложени преводни издания като Spawn, Sin City и Конан Варварина. За кратко на Солунска съществуваше дори цяла специализирана комикс книжарница, но борбата срещу местните нагласи бе твърде тежка.

Тези дни мнозина си спомнят с носталгия добрата стара Дъга (някой дори се зае да сканира всички броеве и да ги метне в торент тракер), но никой не се опитва особено настоятелно да завъди комикс култура, защото ясно осъзнава колко неблагоприятна е местната почва. Събитията и изданията имат за таргет тъкмо хората на възраст между 30 и 40 и в далеч по-малка степен потребителите на възраст под 25. Ръкопляскаме на усилията на творческото обединение Художниците на списание Дъга (организирали първата изложба на българския комикс плюс едно юбилейно издание с кратки комикс разкази) и на Антон Стайков (автор на книгата Историята на българския комикс), но се съмняваме, че те ще успеят да променят общото безразличие към този жанр. Хубавото е, че светът е все по-отворен и въпреки че на малко места в София (и още по-малко извън нея) могат да бъдат намерени комикси, такива могат спокойно да бъдат поръчани онлайн. И междувременно можем да се примирим, че няма да имаме поколение от млади комикс художници - несъмнено е вид загуба, но не и истинска трагедия.

Текст Никола Шахпазов/ Илюстрации Интернет и фен-страницата на списание Дъга

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Библиотеки

  • Националните състезания за ученици с Кан Академия започнаха!

    Три са тазгодишните безплатни национални онлайн състезания за ученици с Кан Академия, организирани от “Образование без раници” в периода 1 март - 1 юни 2022 г.: ●     по математика - за ученици от 1 до 12 клас ●     по информатика - за ученици от 3 до 12 клас ●     по екология и биология - за ученици от 10 до 12 клас и млади хора до 35 години.   Вече трета поредна

  • Крадецът на орхидеи

    Честно казано, искрено се учудваме, че великолепният роман на Сюзън Орлийн Крадецът на орхидеи излиза чак сега на български език. Едно, че книгата е несрещано като стил и посока преди четиво, второ, че даде благодатен материал за раждането на филм Адаптация на Спайк Джоунз. ИсториятаКрадецът на орхидеи се фокусира върху разследването на Сюзън Орлийн

  • Тошка Иванова - „По колко пъти на ден не умираме“

    „Преди 5 години, когато издадох първата си книга "Позитивно“, не очаквах, че ще има втора. Не защото не пиша - писането си е част от живота ми през целия му съзнателен път. Но не пиша често. Така и не се научих да сядам пред листа хартия, ако наистина нямам потребност да го направя. И не смятам, че човек трябва на всяка цена да издава нещата, които пише.“ Втората

  • Скандинавска митология

    Една от най-популярните световни митологии несъмнено е тази на скандинавските народи. От нея са вдъхновени стотици автори на фентъзи литература, съвременни създатели на приказни светове, а стъпили върху северните саги, се раждат нови и нови интерпретации на древните легенди за богове, гиганти и магии и Асгард, който обитават. Вероятно най-големият

  • The Shepherd’s Crown

    Наскоро ти споделихме разочарованието си от Под пара на може би най-големия майстор на хумористичното фентъзи Тери Пратчет. Слаба история, кекаво повествование, излишна позитивност. Всичко това обаче отсъства от наистина последната книга на сър Тери The Shepherd’s Crown. Тя бележи бляскав финал на кариерата и житейския път на автора си и вдига

  • Да уловиш голямата риба

    “Идеите са като рибите. Ако ще ловите дребна риба, оставате на плиткото. Но ако искате да уловите голяма риба, трябва да влезете надълбоко.”   Да уловиш голямата риба е автобиографичен гид за творческото развитие на Линч. Започвайки от ранните му години на художник, когато е считал, че рисуването предопределя житейския му път,

  • Под пара

    Уви, това е тъжната истина. 40-ата книга от Света на Диска е и последната, която Тери Пратчет издава приживе. И е най-трудната за четене. Не, не защото е сложна, прекалено описателна или пълна с безчет препратки и бележки под линия. Нито пък се дължи на невдъхновен превод този път. Нищо подобно. Пратчет пише книгата, диктувайки на асистента си Роб Уилкинс и в

  • Как да нарисуваш птица

    "Запазил съм сълзите на детето, което съм бил. И неговия стих. И тайните му радости." Дори само с тези думи на Жак Превер да се опитам да опиша юбилейното му двуезично издание - Как да нарисуваш птица с преводите на Веселин Ханчев, Валери Петров, Иван Бориславов и Румяна Л. Станчева, ще успея (вярвам) да дам на съзнанието ти ключ. Можеш да захвърлиш този ключ

  • Какво (не)сме прочели от 2016

    Доста силни книги излязоха последната година, които получиха много отзиви и светлина под прожекторите на очите на техните читатели, но ние, понеже обичаме изтърсаците и подценените неща, решихме да ти изготвим малък списък с добри книги, които по някаква причина може да не са стигнали до теб. Пожарникарят на Джо Хил е смразяващ роман за един свят, погълнат

  • Децата на феникса

    След като главният герой написва “Манифест на животното“ - листовка, която на пръв поглед е критикувана от всички, той губи работата си, губи приятелите си, проваля следването си и се озовава “на ръба на пропаст“. Но именно това го праща в малката книжарница на беловласия и влиятелен старец и съответно в центъра на тайно общество,

  • Муминтроловете в комикси

    Кой не знае за муминтроловете, кой не е чувал за тях?!? Който не е, веднага да поправи грешката си. Сега има чудесна възможност през четири книжки-комикси от знаменитата финландска шведскоезична писателка Туве Янсон. Муминтрол на Ривиерата, Муминтрол строи къща, Муминската долина се превръща в джунгла и Муминтрол се влюбва с преводач - Анелия Петрунова. Всъщност

  • Друга представа за щастието

    Друга представа за щастието е от книгите, които карат читателите да преосмислят живота и битието си. Да застанат срещу огледалото и да се втренчват, докато не осъзнаят себе си. Докато не се изправят срещу неосъщественото си. Защото всички ние таим в себе си онова кътче, в което сме неосъществени и скрити. Хипотетични и измислени. Нереални и мечтани. Онова,

  • Падение и спасение

    Когато научих, че има книга от българска авторка, в която споделя за хероиновата си зависимост, бях убедена, че искам да разговарям с нея. Научих, че въпросната жена е журналистка, което още повече ме мотивира да се срещна с нея. След като прочетох Спасение и падение от Весела Тотева оставих за момент категоричната си идея за разговор на заден план и реших, че

  • Книга за гробището

    След жестокото убийство на цялото му семейство, най-малкото дете - едва прохождащо бебе - изпълзява от креватчето си и успява да избяга от мистериозния убиец Някойси Джак. Съвсем несъзнаващо факта, че е преследвано, в любопитното си лутане детето се озовава в близкото гробище, чиито призрачни обитатели решават да го отгледат и предпазят от злото, което

  • Писма от Дядо Коледа

    Много обичаме приказки. И сигурно най-хубавото време за тях е зимата, когато лежиш на топло вкъщи, с чаша чай и котка или куче в краката и хубава музика за фон. Или още по-добре - на вилата на село, с горяща печка или камина и сняг оттатък прозореца. А един от най-големите разказвачи на приказки е Джон Роналд Руел Толкин. Книгата, за която ще си говорим сега всъщност

  • Между кръста и петолъчката

    Цели 32 истории от стара София, които са и тъмни и страшни, красиви и прашни. Столицата ни оживява малко по малко, като красива девойка с улиците си, с булевардите, с гълъбите, със старите лампи, с лъвовете на Лъвов мост, със смелите и известните в книгата на журналистката Искра Ценкова - Между кръста и петолъчката. Изданието е второ за Искра, която не крие

  • Да четеш Лолита в Техеран

    Има книги с чисти и тихи повествования. Такива, които не товарят читателя с претенциозни думи и объркани сюжетни линии. Това, което правят обаче, е по-мощно. По-грозно. Те мъчат с тежестта на историята си... В Да четеш “Лолита“ в Техеран Азар Нафизи разказва своята история. Своеобразна реалистична приказка за една учителка в Иран, която

  • Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод

    Лятото на 2016 беше напълно трансформирано от Кристо. Жълто-оранжевият цвят владееше месеци наред съзнанието ни, а дадената ни възможност да ходим по вода ни въодушевяваше. Над 1 милион души посетиха езерото Изео, другите останахме наблюдатели в големия разказ от снимки и споделяния в социалните мрежи. Фрагмент от Плаващите кейове стои и на корицата

  • Винаги тя

    Разгръщането на биографията на любим актьор може да бъде страшно изживяване, грозящо ума от разочарование и разминаване на представа и реалност. А, разбира се, може да накара човек да се възхити още и още. Майкъл Шулман вдига завесата и на сцената се появяват златни коси, прекрасен аристократичен нос, загадъчна усмивка, самочувствие и толкова много талант.

  • Гробна тишина

    Винаги сме били фенове на исландците. Първо, разбира се, на музиката, с такива образци като Björk, Sólstafir или Gus Gus. Логично е хладната островна красота на пейзажите им да вдъхнови майстори на четката като Торарин Торлуксон. Съвсем отделно е с националния им футболен отбор на миналото Европейско. Логично, в литературата авторите от Исландия