Въпросът „Съществува ли комикс култура в България?" има
обезкуражаващо кратък отговор. Отрицателен, разбира се. В по-дългия си вариант
отговорът може да бъде и малко по-уклончив, защото комиксите се появяват тук
още по царско време и никога не са изчезвали напълно от културното ни
пространство. Въпреки че в определени периоди (като настоящия) съществуването
им е трудно забележимо.
Поради обективни причини не помним броевете на
Чуден свят от 30-те и 40-те години, но
пък събирахме списанието със същото название по време на краткия ни престой в
чудния свят на развития социализъм. Така на практика хванахме златната епоха на
българския комикс - времето, когато
Дъга и
Чуден свят излизаха в тиражи от над
100 000 бройки. Ясно е, че огромната популярност на изданията се дължеше
отчасти на предлаганите „разкази в картинки", отчасти на факта, че на пазара
нямаше никакво разнообразие (
както
обикновено в НРБ). Независимо
от причините за това, през 80-те няколко поколения деца и подрастващи израснаха
с комикса като част от живота им - с Добромир, Радул, Елемаг - воинът на хан
Тервел, ЕЛО (Екип за
Ликвидирпане на Опасности), Билбо
Бегинс, Чоко и Боко. Онези, които имаха повече късмет (тоест комбинативни и пробивни родители), успяваха да се докопат и до
броевете на френските
Rahan и
PIF, където
ги очакваха още десетки рисувани вселени, макар и придружени с абсолютно
неразбираем за детското им съзнание език.
Комиксите бяха толкова нормална част от ежедневието ни, че е
учудващо с каква лекота изчезнаха от него. Оказа се, че за разлика от
Москвичите и старите мутри от БКП, интересът към разказите в картинки се изпари
почти веднага, след като Н изчезна от НРБ.
Дъга излизаше докъм 1992, следвана от опити за продължение на традицията със
списание
Рико и няколко други проекти
с непоносимо кратък живот. На практика през по-голямата част от 90-те
българският комикс бе в състояние на клинична смърт, а единствените подобни
издания на пазара бяха преводни - независимо дали ставаше въпрос за
Мики Маус или появилото се покрай филма
Батман се завръща. Комиксите сякаш не
липсваха на никого - времената бяха толкова смутни и странни, че младежите бяха
далеч по-въвлечени в намирането на трева, участието в някой митинг или
презаписването на касетки с парчета на Ice T и Body Count.
Имаше и още нещо - вниманието и
въображението на подрастващите бяха погълнати от книгите-игри, които предлагаха
приключения и илюстрации, запълвайки бързо оставения от
Дъга и
Чуден свят вакуум.
По-късно дойдоха конзолните игри, компютърните клубове и всемогъщият Интернет,
но въпреки че в по-голямата част от света те вървят ръка за ръка с комикс
индустрията, тук не се случи нищо такова. Опитът да бъде съживено
емблематичното списание
Дъга беше
очаквано неуспешен, а до голяма степен не сполучи и опитът на пазара да бъдат
наложени преводни издания като
Spawn, Sin City и
Конан Варварина. За кратко на Солунска съществуваше дори цяла
специализирана комикс книжарница, но борбата срещу местните нагласи бе твърде
тежка.
Тези дни мнозина си спомнят с носталгия добрата стара
Дъга (някой дори се зае да сканира всички броеве и да ги метне в торент
тракер), но никой не се
опитва особено настоятелно да завъди комикс култура, защото ясно осъзнава колко
неблагоприятна е местната почва. Събитията и изданията имат за таргет тъкмо
хората на възраст между 30 и 40 и в далеч по-малка степен потребителите на
възраст под 25. Ръкопляскаме на усилията на творческото обединение
Художниците
на списание Дъга (организирали първата изложба на българския комикс плюс
едно юбилейно издание с кратки комикс разкази) и на Антон Стайков (автор на
книгата
Историята на българския комикс),
но се съмняваме, че те ще успеят да променят общото безразличие към този жанр.
Хубавото е, че светът е все по-отворен и въпреки че на малко места в София (и
още по-малко извън нея) могат да бъдат намерени комикси, такива могат спокойно
да бъдат поръчани онлайн. И междувременно можем да се примирим, че няма да
имаме поколение от млади комикс художници - несъмнено е вид загуба, но не и
истинска трагедия.
Текст Никола Шахпазов/ Илюстрации Интернет и
фен-страницата на списание ДъгаВъпросът „Съществува ли комикс култура в България?" има
обезкуражаващо кратък отговор. Отрицателен, разбира се. В по-дългия си вариант
отговорът може да бъде и малко по-уклончив, защото комиксите се появяват тук
още по царско време и никога не са изчезвали напълно от културното ни
пространство. Въпреки че в определени периоди (като настоящия) съществуването
им е трудно забележимо.
Поради обективни причини не помним броевете на Чуден свят от 30-те и 40-те години, но
пък събирахме списанието със същото название по време на краткия ни престой в
чудния свят на развития социализъм. Така на практика хванахме златната епоха на
българския комикс - времето, когато Дъга и Чуден свят излизаха в тиражи от над
100 000 бройки. Ясно е, че огромната популярност на изданията се дължеше
отчасти на предлаганите „разкази в картинки", отчасти на факта, че на пазара
нямаше никакво разнообразие (както
обикновено в НРБ). Независимо
от причините за това, през 80-те няколко поколения деца и подрастващи израснаха
с комикса като част от живота им - с Добромир, Радул, Елемаг - воинът на хан
Тервел, ЕЛО (Екип за
Ликвидирпане на Опасности), Билбо
Бегинс, Чоко и Боко. Онези, които имаха повече късмет (тоест комбинативни и пробивни родители), успяваха да се докопат и до
броевете на френските Rahan и PIF, където
ги очакваха още десетки рисувани вселени, макар и придружени с абсолютно
неразбираем за детското им съзнание език.
Комиксите бяха толкова нормална част от ежедневието ни, че е
учудващо с каква лекота изчезнаха от него. Оказа се, че за разлика от
Москвичите и старите мутри от БКП, интересът към разказите в картинки се изпари
почти веднага, след като Н изчезна от НРБ. Дъга излизаше докъм 1992, следвана от опити за продължение на традицията със
списание Рико и няколко други проекти
с непоносимо кратък живот. На практика през по-голямата част от 90-те
българският комикс бе в състояние на клинична смърт, а единствените подобни
издания на пазара бяха преводни - независимо дали ставаше въпрос за Мики Маус или появилото се покрай филма Батман се завръща. Комиксите сякаш не
липсваха на никого - времената бяха толкова смутни и странни, че младежите бяха
далеч по-въвлечени в намирането на трева, участието в някой митинг или
презаписването на касетки с парчета на Ice T и Body Count.
Имаше и още нещо - вниманието и
въображението на подрастващите бяха погълнати от книгите-игри, които предлагаха
приключения и илюстрации, запълвайки бързо оставения от Дъга и Чуден свят вакуум.
По-късно дойдоха конзолните игри, компютърните клубове и всемогъщият Интернет,
но въпреки че в по-голямата част от света те вървят ръка за ръка с комикс
индустрията, тук не се случи нищо такова. Опитът да бъде съживено
емблематичното списание Дъга беше
очаквано неуспешен, а до голяма степен не сполучи и опитът на пазара да бъдат
наложени преводни издания като Spawn, Sin City и Конан Варварина. За кратко на Солунска съществуваше дори цяла
специализирана комикс книжарница, но борбата срещу местните нагласи бе твърде
тежка.
Тези дни мнозина си спомнят с носталгия добрата стара Дъга (някой дори се зае да сканира всички броеве и да ги метне в торент
тракер), но никой не се
опитва особено настоятелно да завъди комикс култура, защото ясно осъзнава колко
неблагоприятна е местната почва. Събитията и изданията имат за таргет тъкмо
хората на възраст между 30 и 40 и в далеч по-малка степен потребителите на
възраст под 25. Ръкопляскаме на усилията на творческото обединение Художниците
на списание Дъга (организирали първата изложба на българския комикс плюс
едно юбилейно издание с кратки комикс разкази) и на Антон Стайков (автор на
книгата Историята на българския комикс),
но се съмняваме, че те ще успеят да променят общото безразличие към този жанр.
Хубавото е, че светът е все по-отворен и въпреки че на малко места в София (и
още по-малко извън нея) могат да бъдат намерени комикси, такива могат спокойно
да бъдат поръчани онлайн. И междувременно можем да се примирим, че няма да
имаме поколение от млади комикс художници - несъмнено е вид загуба, но не и
истинска трагедия.
Текст Никола Шахпазов/ Илюстрации Интернет и фен-страницата на списание Дъга
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители