Арсений Тарковски е практически неизвестен дори в Русия до 60-те години на ХХ век и сякаш изведнъж стиховете му зазвучават от уста на уста. Когато през 1975-а излиза филмът на Андрей Огледало, в който Арсений сам чете стиховете си, поезията на бащата вече не звучи само в подземните клубове, а и в широките киносалони. (Негови стихове рецитират и в Сталкер, и в Носталгия.)
Новият превод на Владимир Морзоханов е много по-обемен от този на Светлозар Жеков и дава панорамна картина на поезия, писана между средата на 20-те и началото на 80-те години на ХХ век.
Ясно се вижда как Тарковски е сред големите поети мистици, но и сред най-консервативните на века си. Верен на точните размери и точните рими дотам, че като младеж казва на финия майстор Манделщам: „Ей тук римата ви не е съвсем точна."
Тарковски е верен и на скръбта. Казват, че античната трагическа маска се била срасла с лицето му, както и че това е най-точното отношение към времето, в което живее.
Преводачът Владимир Морзоханов се е старал много - става дума не просто за превод, а за вменена самомисия. Затова книгата е не само с твърди корици и множество репродукции на негови картини (академичен хиперреалист), но и посветена на майка му - рядко нахалство за един преводач. Радващо е, че изданието е билингва. 25 лв., изд. Ерго, превод Владимир Морзоханов
Тарковски е преводач на поезия от езици като киргизки, грузински и тюркменски. Първият му авторски сборник е готов през 1945-а, но така и не излиза - вътре няма нито едно стихотворение за Сталин и само едно, в което споменава Ленин. Така Тарковски, който поддържа кореспонденция със сродните му Ахматова, Манделщам, Цветаева и Бродски, си остава встрани от живота на поет. Той е само преводач на фолклорни епически поеми на народите от Прикавказието, но и това не е безобидно. През 1949-а, канейки се да честват 70-годишнината на Сталин, членовете на ЦК на КПСС му връчват пубертетските стихове на Сталин, но когато същият научава за това, сам отменя проекта, а готовите неща нарежда да бъдат унищожени.
През 1962-ра, когато е на 55, излиза първата му стихосбирка - Пред снега. В края на август същата година режисьорът Андрей Тарковски, получава Златен лъв във Венеция за Иваново детство. Баща и син дебютират в една и съща година.
Нещо подобно
Лирически балади и други стихотворения на Уилям Уърдзуърт и Самюъл Тейлър Колридж в превод на Ангел Игов (изд. Алтера) и Поезия на Хулио Картасар в превод на Стефка Кожухарова (изд. Агата-А). Текст Йордан Ефтимов / Фотография Васил Танев
„Когато съдбата ни вървеше по петите, като побъркан с
бръснач в ръката" - на подобни стихове се дължи славата на Арсений Тарковски.
Роден през 1907-а и починал през 1989-а, той надживява с три години талантливия
си син Андрей.
Арсений Тарковски е практически неизвестен дори в Русия до 60-те години на ХХ
век и сякаш изведнъж стиховете му зазвучават от уста на уста. Когато през 1975-а
излиза филмът на Андрей Огледало, в
който Арсений сам чете стиховете си, поезията на бащата вече не звучи само в подземните
клубове, а и в широките киносалони. (Негови стихове рецитират и в Сталкер,
и в Носталгия.)
Новият превод на Владимир Морзоханов е много по-обемен от този на Светлозар
Жеков и дава панорамна картина на поезия, писана между средата на 20-те и
началото на 80-те години на ХХ век.
Ясно се вижда как Тарковски е сред големите поети мистици, но и сред
най-консервативните на века си. Верен на точните размери и точните рими дотам,
че като младеж казва на финия майстор Манделщам: „Ей тук римата ви не е съвсем
точна."
Тарковски е верен и на скръбта. Казват, че античната трагическа маска се била
срасла с лицето му, както и че това е най-точното отношение към времето, в
което живее.
Преводачът Владимир Морзоханов се е старал много - става дума не просто за превод,
а за вменена самомисия. Затова книгата е не само с твърди корици и множество
репродукции на негови картини (академичен хиперреалист), но и посветена на
майка му - рядко нахалство за един преводач. Радващо е, че изданието е
билингва.
25 лв., изд. Ерго, превод Владимир Морзоханов
Авторът! Авторът!
Тарковски е преводач на поезия от езици като киргизки, грузински и
тюркменски. Първият му авторски сборник е готов през 1945-а, но така и не
излиза - вътре няма нито едно стихотворение за Сталин и само едно, в което споменава
Ленин. Така Тарковски, който поддържа кореспонденция със сродните му Ахматова,
Манделщам, Цветаева и Бродски, си остава встрани от живота на поет. Той е само
преводач на фолклорни епически поеми на народите от Прикавказието, но и това не
е безобидно. През 1949-а, канейки се да честват 70-годишнината на Сталин,
членовете на ЦК на КПСС му връчват пубертетските стихове на Сталин, но когато
същият научава за това, сам отменя проекта, а готовите неща нарежда да бъдат
унищожени.
През 1962-ра, когато е на 55, излиза първата му стихосбирка - Пред снега. В края на август същата
година режисьорът Андрей Тарковски, получава Златен лъв във Венеция за Иваново детство. Баща и син дебютират в
една и съща година.
Нещо подобно
Лирически балади и други стихотворения на Уилям Уърдзуърт и Самюъл Тейлър Колридж в превод на Ангел Игов (изд. Алтера)
и Поезия на Хулио Картасар в превод
на Стефка Кожухарова (изд. Агата-А).
Текст Йордан Ефтимов / Фотография Васил Танев