издава Black Flamingo Publishing, а преводът от английски е на Аспарух Велков
Как се казваше героинята на Лайза Минели от Кабаре? Ах, да, Сали Боулз, как бихме могли да я забравим. Е, Сали всъщност идва от страниците на този сборник с новели, превърнал се в легенда. В последните години на Ваймарска Германия, тъкмо преди нацистите да я пометат с уникалната й артистична сцена и упадъчния нощен живот, английският писател Кристофър Ишъруд е един от многото европейци, настанили се в Берлин. Из новелите шестват хората, които среща: непризнати таланти, измамници, тъжни момчета, ексцентрични богаташи, щурмоваци с подковани ботуши. Автобиографичният герой на Ишъруд се носи сред всичко това с онази хладна, иронична дистанция, която му позволява да изрече още в самото начало на книгата: „Аз съм камера." Но камера, която създава неповторима атмосфера на чар и погнуса, и най-вече на надвиснала гибел, усещане за свършека на цял един свят. Определено ти препоръчваме Сбогом на Берлин без никакви резерви.
Авторът! Авторът! Кристофър Ишъруд (1904-1986) може да се е превърнал в култова фигура, но това е слаба утеха, защото навремето са му предсказвали просто звездна кариера. Младата надежда на британската литература през 30-те така и не успява да изпълни големите надежди, които му възлагат. Може би защото поради нездравословната атмосфера на Европа решава да се пресели в Калифорния и там губи онзи нерв, така необходим за писането му. За сметка на това от Щатите пък успява да говори откровено и силно за правата на хомосексуалните хора. Хомоеротиката, разбира се, присъства в Сбогом на Берлин - все пак градът тогава е столица не само на Германия, но и на онова, което днес бихме нарекли ЛГБТ общност - но фино и деликатно, какъвто изобщо е стилът на Ишъруд.
Нещо подобно За мен в тази книга Ишъруд предвещава бума на американския факшън от 60-те: Капоти, Буковски, Мейлър и другите. Става дума за стремежа да превърнеш собствения си живот в литература, собственото си движение по улиците - в ритъм на творбата си. Все пак, ако мислим с хоризонта на 30-те, навярно бихме се изкушили да го четем заедно със Скот Фицджералд, например. А ако наблегнем на изказването „Аз съм камера", може и да си направим разходка из трийсетарското кино, където същата тази Ваймарска Германия може да предложи страшно много.
Сбогом
на Берлин е в близката
книжарница, струва 16 лв.,
издава Black
Flamingo Publishing, а
преводът от английски е на Аспарух
Велков
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев (първа), Алън Уорън (втора)