Шахматна новела

Новелата е жанр, в който майсторството особено си личи, а в тези тук осемдесет страници се вмества истински шедьовър. На кораб от Ню Йорк за Буенос Айрес пътува гросмайстор, прочут както с шахматните си победи, така и с факта, че всякаква друга интелектуална дейност му е напълно чужда. Когато пътниците го предизвикват да играе срещу тях, се появява друга загадъчна фигура, изтънчен мъж, чийто нездрав вид крие тайни - и първата от тях е как така успява да постигне реми с непобедимия шахматист. Зад привидно ленивото занимание на скучаещите пасажери, новелата на Цвайг разгръща удивителна, смайваща история за пълната самота, за усещането, че полудяваш, за изпитанията пред ума, преминал през изобретателната жестокост на нацисткото Гестапо. Самият текст е като шахматна партия, в която предвидените отдалеч ходове се разиграват пред неподозиращия читател. Тази книга просто трябва да се прочете.

Авторът! Авторът! Странно е, че Стефан Цвайг (1881-1942) е позабравен днес, защото през 20-те и 30-те години на ХХ век малцина автори могат да се мерят със световната му слава. Австрийски евреин, влюбен в европейската култура, Цвайг пише романи, репортажи, есета, биографии, а освен това натрупва една от най-ценните колекции на редки ръкописи. Негово либрето за една опера на Рихард Щраус става повод нацистите да забранят постановката в Дрезден, след като композиторът отказва да махне името му от афишите. След като Хитлер влиза в Австрия, Цвайг и съпругата му бягат първо в Ню Йорк, след това в Бразилия, където, отчаяни от хода на войната и без надежда за бъдещето на човечеството, в един февруарски ден отнемат сами живота си.

Нещо подобно Както казах, тази новела се развива със съвършената прецизност на шахматна партия - или на кратка музикална пиеса. Колкото до колегите на Цвайг в по-тесен смисъл, те са доста ясни. Така или иначе, трудно е да си говорим за немска литература от онова време, без да споменем имената на Томас Ман и Херман Хесе. Това изобщо е творба в могъщата европейска традиция с нейния хуманизъм и може би известна старомодност, която обаче пък ѝ дава и ред предимства. И, в този ход на мисли, можем да погледнем и напред към автор като Хайнрих Бьол, когото същото издателство ни припомни наскоро със сборник разкази.

Шахматна новела е в близката книжарница, струва 10 лв.,
издава
Ентусиаст, а преводът от немски е на Венцеслав Константинов

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Новелата е жанр, в който майсторството особено си личи, а в тези тук осемдесет страници се вмества истински шедьовър. На кораб от Ню Йорк за Буенос Айрес пътува гросмайстор, прочут както с шахматните си победи, така и с факта, че всякаква друга интелектуална дейност му е напълно чужда. Когато пътниците го предизвикват да играе срещу тях, се появява друга загадъчна фигура, изтънчен мъж, чийто нездрав вид крие тайни - и първата от тях е как така успява да постигне реми с непобедимия шахматист. Зад привидно ленивото занимание на скучаещите пасажери, новелата на Цвайг разгръща удивителна, смайваща история за пълната самота, за усещането, че полудяваш, за изпитанията пред ума, преминал през изобретателната жестокост на нацисткото Гестапо. Самият текст е като шахматна партия, в която предвидените отдалеч ходове се разиграват пред неподозиращия читател. Тази книга просто трябва да се прочете.

Авторът! Авторът! Странно е, че Стефан Цвайг (1881-1942) е позабравен днес, защото през 20-те и 30-те години на ХХ век малцина автори могат да се мерят със световната му слава. Австрийски евреин, влюбен в европейската култура, Цвайг пише романи, репортажи, есета, биографии, а освен това натрупва една от най-ценните колекции на редки ръкописи. Негово либрето за една опера на Рихард Щраус става повод нацистите да забранят постановката в Дрезден, след като композиторът отказва да махне името му от афишите. След като Хитлер влиза в Австрия, Цвайг и съпругата му бягат първо в Ню Йорк, след това в Бразилия, където, отчаяни от хода на войната и без надежда за бъдещето на човечеството, в един февруарски ден отнемат сами живота си.

Нещо подобно Както казах, тази новела се развива със съвършената прецизност на шахматна партия - или на кратка музикална пиеса. Колкото до колегите на Цвайг в по-тесен смисъл, те са доста ясни. Така или иначе, трудно е да си говорим за немска литература от онова време, без да споменем имената на Томас Ман и Херман Хесе. Това изобщо е творба в могъщата европейска традиция с нейния хуманизъм и може би известна старомодност, която обаче пък ѝ дава и ред предимства. И, в този ход на мисли, можем да погледнем и напред към автор като Хайнрих Бьол, когото същото издателство ни припомни наскоро със сборник разкази.

Шахматна новела е в близката книжарница, струва 10 лв.,
издава
Ентусиаст, а преводът от немски е на Венцеслав Константинов

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители