Още от Библиотеки

  • Приказка за вълшебната флейта

    В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна.

  • Игра на дама

    Неслучайно дори самият Кортасар смята Игра на дама за своето най-добро произведение. Това е, както се казва, магнум опус, една от онези книги, които носят и очарование, и страхопочитание. Не всички автори имат такава в библиографията си; това е присъствие, което задължава и писателя, и читателя (да не говорим за издателя и преводача). Е, магнум

  • Приумиците на смъртта

    От Жозе Сарамаго може да очакваш притчи, алегории, остроумни истории в регистъра на „ами ако...". Та, значи, ами ако утре смъртта остави косата и хората спрат да умират? От тази фантастична хипотеза португалският нобелист изгражда стройна, увлекателна и просто очарователна сюита, чиито абсурди деликатно намекват за абсурдите

  • И всичко стана луна

    Това е сборник с истории. Истории с история, истории с тръпка, които сякаш сами се разказват. Такова е усещането, а истината е, както във всички подобни случаи, че просто са разказани много добре. Тук има и тъга, и хумор, и игра, и меланхолия, има ги вмъкнати и любимите мотиви, които Господинов обича да подхвърля уж така, между другото. Най-добрите

  • Тайните оръжия

    Не познавам човек, който да се е докоснал до писането на Кортасар и да е останал равнодушен. Така че, независимо дали си закоравял фен, или чак сега ти попада култовият аржентинец, Тайните оръжия ще те хвърли в джаза, буквално. Впрочем, както личи от корицата, Хулио и тук прави литературен аналог на любимата си музика, а новелата „Преследвачът" си

  • Разказвачът от Маракеш

    Тази книга би могла да бъде истинска находка, но иска малко търпение. Родена от любов към Маракеш, към арабската разказваческа традиция и към културата на устното слово, тя със сигурност е необичайна. Може в началото да ти се види твърде хаотична и многословна; но постепенно разказът се оформя като река с много притоци и меандри, но и с ясна

  • Литума в Андите

    Литума е кутсузлията полицай, когото може би вече познаваш от Кой уби Паломино Молеро? А този втори роман, в който се появява, е един от най-влиятелните опуси на Марио Варгас Льоса. Ако ни питаш защо, допускаме, че е заради майсторския начин, по който преплита истории, скача рязко във времето като умишлено накъсан филм и хем тръгва с детективски сюжет,

  • В неподходящо време

    В началото на този роман разказвачът е на седемнайсет и единственото, останало от баща му, е една снимка: човекът се е самоубил едва седмица след кръщенето на собствения си син. И когато, провокиран от ръчния часовник на фотографията, младежът се впуска по призрачните дири на мъртвия си баща, отрано схващаме какво се таи в дъното. Но това съвсем

  • Леми – Моята история

    „Боб имаше много шантави идеи. Искаше да излиза на сцената с пишеща машина, препасана около врата му с колан за китара, да печата на нея разни неща и да ги хвърля в публиката. „Няма да се получи, Боб - казвах му - Никога няма да се получи", но той не желаеше да ми повярва. Друг един път, когато свирихме на стадион „Уембли", се

  • Творците на памет

    Със сигурност знаеш какво представлява болестта на Алцхаймер. Но ако не си съвсем наясно със синестезията, в тази книга ще намериш изобилен материал. Творците на памет са една необичайна групичка хора, обединени от разнообразните си неврологични и психични отклонения. В центъра на сюжета са Ноел, почти неспособен да забрави каквото

  • Сбогом на Берлин

    Как се казваше героинята на Лайза Минели от Кабаре? Ах, да, Сали Боулз, как бихме могли да я забравим. Е, Сали всъщност идва от страниците на този сборник с новели, превърнал се в легенда. В последните години на Ваймарска Германия, тъкмо преди нацистите да я пометат с уникалната й артистична сцена и упадъчния нощен живот, английският писател

  • Манолито Очилатко

    Манолито Очилатко е доста необичайна детска книжка. Поне за мен е такава, защото по мое време в тези книжки героите не си говореха на лайно. Тук го правят, просто защото не са деца от добри семейства, не са родени в добър квартал, но също като другите живеят своя детски живот и имат право да очакват, че и за тях някой ще напише книга. Карабанчел, където

  • Апарат

    Колкото и да обичаме хубавия живот, сигурно всички ще се съгласим, че в консуматорското битие има нещо адски безсмислено. И кой да ни го каже по-добре от един роман? Амбициозният опус на Васил Георгиев разказва за това как в София от наглед съвсем непосредственото бъдеще се сблъскват могъщият картел на Веригите и организацията Хармония, поставила

  • Невидимите кризи

    В криза сме и всеки ден се убеждаваме наново в това, нали? Но каква е тази криза, кои сме в нея и защо сме там, може би не е толкова очевидно. Мнозина предлагат отговори, като гледат да минат по най-прекия път до целта си. В своите есета Георги Господинов подхожда тъкмо наопаки, както по принцип си прави: заобикаля, сяда на една пейка на площада,

  • Какво искаш от мен, любов?

    Когато избухва гражданската война в Испания, малкият разказвач от Езикът на пеперудите изведнъж трябва да приеме, че любимият му учител е всъщност „анархист и убиец". Друго едно момче има чичо, който работил на огромното гробище в Хавана и умирал осем пъти, преди да умре наистина. Трето момче затваря клоуна, дошъл да забавлява гостите

  • Сестри Палавееви

    Може би не си имал възможност да прочетеш много партизански романи, защото този жанр някак позагуби популярност през последните двайсет и кусур години. Но ето, Алек Попов се наема с амбициозната задача да го възкреси - обаче като пародия, сатира, гротеска. Две близначки от богаташко софийско семейство се увличат по комунистическите

  • Промяната

    През ХХI век всички се интересуваме от Китай - няма как. Тънката книжка на Мо Йен проследява малка нишка от грамадната промяна в Народната република: как един младеж от загубен селски край постъпва в армията, за да се измъкне, а в крайна сметка става известен писател. Всъщност това е историята на самия Мо Йен и книгата може да се нарече автобиографична,

  • Абаносовата кула

    Този сборник съдържа пет новели - четири къси и една по-дълга, която му дава името. Отначало Фаулз смятал да го кръсти Вариации, което подсказва, че сюжетите обикалят около някакво общо ядро, колкото и различни да изглеждат иначе. В едноименния текст млад художник и критик нахлува в живота на стара знаменитост, който споделя имението си в Бретан

  • Поправките

    Поправките е голям, звезден, завладяващ роман. С него може да прекараш дълго време, не само защото си е тухла, но и просто защото ще се потопиш в неговия свят и в живота на героите му, а излизането от там е трудно. Технически погледнато, опусът на Франзен е нещо като фамилна сага, но начинът, по който е написан, няма много общо с достолепните ѝ образци. Да,