Познаваш Александър
Шпатов, ако не от
срещата
ни с него през 2014, когато го разпитахме за новия му тогава сборник
#НаЖивоОтСофия, то със сигурност заради станалия култов текст
Да
изживееш този град, който той публикува при нас и който, вярваме, те е
накарал да изпиташ поне една идея по-благодарни чувства към града, в който
всички ние живеем и който се е превърнал в крайъгълен камък на 10-годишното му
творчество. Действително, първата асоциация с името на Шпатов е "човекът, който
пише разкази за София" и именно този имидж го наложи като автор с много
разпознаваема идентичност и една стабилна фенбаза от Дружба през Орлов мост чак
до Обеля.
Сега те връщаме към него
за трети път, заради
Том 2.0 - сборник с оптимизираните и редактирани разкази от първите му три книги
Бележки
под линия (2005),
Разкази под линия (2008) и
Календар с разкази (2011),
който той издаде съвсем скоро през
Colibri като повод да отбележи 10-годишния си юбилей като
писател и 30-годишния си такъв като човек и много готин пич. И преди да се
запиташ защо е нужно старата проза да се чете на нов глас, ще те пресечем с
фактите, че никоя от предходните три книги не е налична в момента, а версиите
на разказите са внимателно преработени, допълнени и актуализирани към
настоящото, което прави
Том 2.0 едно
изключително приятно четиво за (ах, как обичаме клишетата) съвременния, млад
градски човек. А и далеч не само за него.
Връщаме се на имиджа на
Шпатов на писател, който пише за
София. Това е факт, както е и факт, че хората
толкова много го харесват именно защото местата, описани в разказите му, са
техните лични места - било то Принцесите на Раковски, Кристал, автобус 76,
Цариградско или Младост 4. В „кратките му градски" обаче съществува още един
много важен елемент, без който те определено нямаше да са толкова хубави - ти.
Да, правилно, точно ти. И в трите части на
Том
2.0 Шпатов разкрива невероятните истории на
всички
онези хора, които съставляват или са произлезли от този град и, които всъщност
го правят толкова пълнокръвен и жив - продавачът на книги на Славейков, лелята
на спирката, младата двойка в автобуса, бордистът, заминал за целия сезон на
Банско, младият интелектуалец, студентът в чужбина, лудият на пейката пред
Езерото с лилиите в Борисова. Всички те, това си ти - неповторимият, единствен
по рода си и отличителен жител на София, чиято лична вселена всеки ден
произвежда цял куп смайващи истории, толкова невероятни и в същото време така
универсални, че направо си е грехота да останат неразказани.
Като заговорихме за
вселена, тази на Александър Шпатов определено е приказна. Писателят винаги
успява да изненада читателите си, защото, първоначално го вкарва в един наглед
доста злободневен сюжет, който изведнъж се завихря от буря от сюрреалистични
импресии. Ако си мислиш, че един продънен Икарус, например, е най-скучното
нещо, което може да съществува в пространствено-времевия континуум, то
Том 2.0 ще преобърне представата ти на
180 градуса. Да не говорим за водата във фонтана пред Народния или за истината
за производството на Зрънчото. И без повече спойлери (или подсказки, както
щете) ще кажем само, че ти препоръчваме
Том
2.0 искрено, заради свежото настроение, с което ще те
заради дори и в най-мрачния работен ден, в най-голямото задръстване или
най-самотната вечер далеч от вкъщи. Далеч от София
Текст Мартина Панайотова
Познаваш Александър
Шпатов, ако не от срещата
ни с него през 2014, когато го разпитахме за новия му тогава сборник #НаЖивоОтСофия, то със сигурност заради станалия култов текст Да
изживееш този град, който той публикува при нас и който, вярваме, те е
накарал да изпиташ поне една идея по-благодарни чувства към града, в който
всички ние живеем и който се е превърнал в крайъгълен камък на 10-годишното му
творчество. Действително, първата асоциация с името на Шпатов е "човекът, който
пише разкази за София" и именно този имидж го наложи като автор с много
разпознаваема идентичност и една стабилна фенбаза от Дружба през Орлов мост чак
до Обеля.
Сега те връщаме към него
за трети път, заради Том 2.0 - сборник с оптимизираните и редактирани разкази от първите му три книги Бележки
под линия (2005), Разкази под линия (2008) и Календар с разкази (2011),
който той издаде съвсем скоро през Colibri като повод да отбележи 10-годишния си юбилей като
писател и 30-годишния си такъв като човек и много готин пич. И преди да се
запиташ защо е нужно старата проза да се чете на нов глас, ще те пресечем с
фактите, че никоя от предходните три книги не е налична в момента, а версиите
на разказите са внимателно преработени, допълнени и актуализирани към
настоящото, което прави Том 2.0 едно
изключително приятно четиво за (ах, как обичаме клишетата) съвременния, млад
градски човек. А и далеч не само за него.
Връщаме се на имиджа на
Шпатов на писател, който пише за София. Това е факт, както е и факт, че хората
толкова много го харесват именно защото местата, описани в разказите му, са
техните лични места - било то Принцесите на Раковски, Кристал, автобус 76,
Цариградско или Младост 4. В „кратките му градски" обаче съществува още един
много важен елемент, без който те определено нямаше да са толкова хубави - ти.
Да, правилно, точно ти. И в трите части на Том
2.0 Шпатов разкрива невероятните истории на всички
онези хора, които съставляват или са произлезли от този град и, които всъщност
го правят толкова пълнокръвен и жив - продавачът на книги на Славейков, лелята
на спирката, младата двойка в автобуса, бордистът, заминал за целия сезон на
Банско, младият интелектуалец, студентът в чужбина, лудият на пейката пред
Езерото с лилиите в Борисова. Всички те, това си ти - неповторимият, единствен
по рода си и отличителен жител на София, чиято лична вселена всеки ден
произвежда цял куп смайващи истории, толкова невероятни и в същото време така
универсални, че направо си е грехота да останат неразказани.
Като заговорихме за
вселена, тази на Александър Шпатов определено е приказна. Писателят винаги
успява да изненада читателите си, защото, първоначално го вкарва в един наглед
доста злободневен сюжет, който изведнъж се завихря от буря от сюрреалистични
импресии. Ако си мислиш, че един продънен Икарус, например, е най-скучното
нещо, което може да съществува в пространствено-времевия континуум, то Том 2.0 ще преобърне представата ти на
180 градуса. Да не говорим за водата във фонтана пред Народния или за истината
за производството на Зрънчото. И без повече спойлери (или подсказки, както
щете) ще кажем само, че ти препоръчваме Том
2.0 искрено, заради свежото настроение, с което ще те
заради дори и в най-мрачния работен ден, в най-голямото задръстване или
най-самотната вечер далеч от вкъщи. Далеч от София
Текст Мартина Панайотова
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители