Кажи сега за Енсо с две думи.
Затворен кръг от текстове и моменти, който, за да бъде пълен, трябва да има добро сцепление между всички части.
Само толкова?
Ами да, кратките форми са естествена реакция на всичко около нас. В началото пишех дълги стихотворения, понякога по четири страници. Започнах малко по малко да намалявам обема и така нещата станаха доста минималистични. (усмихва се) Заниманията ми с дзен изчистват нещата.
Формулата 5-7-5 още ли е в сила?
При хайку най-важна е сетивността, а не броят на сричките. Е, има автори, които все още държат на традиционната форма, но за мен уловеният момент е по-важен от нея.
Колко са писателите на хайку в България?
(вдига двете си ръце, но после размисля и сваля едната) Броят се на пръсти. Много са тези, които пишат тристишия и ги наричат хайку, но те са далече от истината. Големите майстори винаги са единици и така трябва да бъде - по-добре по-малко хора да се занимават с каквото и да е изкуство.
Защо?
(става сериозен) Защото така остават по-стойностните образци.
Ако преди двайсет-трийсет години е имало определен брой талантливи фотографи, то и сега не са повече - скъпите апарати не помагат на хората без дарба и няма значение дали са цифрови или аналогови. Спорът кои са по-добри не съществува - това е все едно да питаш: "Дийп Пърпъл или Лед Зепелин?"
Още ли се движиш с фотоапарат?
Вече не - периодът ми на интензивно снимане мина преди няколко години. Щракам само когато имам готова концепция и идея - в последно време ме интересуват минималистичната фотография и обектите в градска среда.
Накъде би запрашил - може би към Азия?
Човек носи усещането за света в себе си, не е нужно да го обикаля - местата не са определящи. Затова и не пътувам с цел събиране на информация. (чуди се за момент) Е, към Индия - може би да. Енсо на Владислав Христов вече е в книжарниците. Издава Ерго, а цената е 9 лв. Текст Оля Стоянова / Фотография Васил Танев
Писател, поет, фотограф. Държи на кратките форми и на
черно-белите снимки, а през 2010-а влезе в класацията на стоте най-креативни
хайку автори в Европа. Член e на The Haiku Foundation, но не обича организациите,
защото се смята за самостоятелна бойна единица. Наскоро излезе новата му стихосбирка
Енсо (на японски значи „кръг") - все
кратки парчета, в които времето сякаш е спряло и в които с фотографска точност е
уловил всякакви моменти, а от кадрите е направил чиста поезия.
Кажи сега за Енсо с две думи.
Затворен кръг от текстове и моменти, който, за да бъде пълен, трябва
да има добро сцепление между всички части.
Само толкова?
Ами да, кратките форми са естествена реакция на всичко около нас. В началото
пишех дълги стихотворения, понякога по четири страници. Започнах малко по малко
да намалявам обема и така нещата станаха доста минималистични. (усмихва се) Заниманията ми с дзен
изчистват нещата.
Формулата 5-7-5 още ли е в сила?
При хайку най-важна е сетивността, а не броят на сричките. Е, има автори,
които все още държат на традиционната форма, но за мен уловеният момент е
по-важен от нея.
Колко са писателите на хайку в България?
(вдига двете си ръце, но после размисля
и сваля едната) Броят се на пръсти. Много са тези, които пишат тристишия и
ги наричат хайку, но те са далече от истината. Големите майстори винаги са единици
и така трябва да бъде - по-добре по-малко хора да се занимават с каквото и да е
изкуство.
Защо?
(става сериозен) Защото
така остават по-стойностните образци.
Това важи ли и за фотографията?
Ако преди двайсет-трийсет години е имало определен брой талантливи фотографи,
то и сега не са повече - скъпите апарати
не помагат на хората без дарба и няма значение дали са цифрови или аналогови. Спорът
кои са по-добри не съществува - това е все едно да питаш: "Дийп Пърпъл или Лед
Зепелин?"
Още ли се движиш с фотоапарат?
Вече не - периодът ми на интензивно снимане мина преди няколко години. Щракам
само когато имам готова концепция и идея - в последно време ме интересуват минималистичната
фотография и обектите в градска среда.
Накъде би запрашил - може би към Азия?
Човек носи усещането за света в себе си, не е нужно да го обикаля
- местата не са определящи. Затова и не пътувам с цел събиране на информация. (чуди се за момент) Е,
към Индия - може би да.
Енсо на Владислав Христов вече е в книжарниците. Издава Ерго, а цената е 9 лв.
Текст Оля Стоянова / Фотография Васил Танев