Още от Библиотеки

  • Тромпетът

    Но все пак говорим за роман. Героят на Тромпетът се нарича Джос Муди и е шотландец. Действието започва с погребението му, на което съпругата и синът му не си проговарят. Защо - защото синът, осиновеният Колман, разбира едва в моргата за пола на баща си. И започва редица от разкази - два основни - на съпругата и на сина, плюс този на траурния агент, на съдебния

  • Особени сезони

    Способен ученик Къщата миришеше на застояло и леко прокиснало. Така миришеше у тях сутрин след гости, преди още майка му да успее да проветри. Но тази миризма беше по-лоша, просмукана в предметите, тя обхващаше всичко. В нея се смесваха дъх на напитки, сладкиши, стари дрехи и някакъв остър мирис на лекарство, нещо като Викс или Ментолатум. В коридора

  • ДРУГИЯТ и още разкази

    След това превзема емоциите и ума с такава настъпателност, с каквато сме свикнали да свързваме играта на Бундестима по мондиалите. В нея има и любов, и страст, и навик, и болка, но до тях ни води едно спокойно повествование, което при свръхдоза, може и да ни откаже от литературата за дълго. Затова този сборник с шест големи разказа се чете бавно, а не наведнъж.

  • Самосъзнаваща душа

    „Когато съдбата ни вървеше по петите, като побъркан с бръснач в ръката" - на подобни стихове се дължи славата на Арсений Тарковски. Роден през 1907-а и починал през 1989-а, той надживява с три години талантливия си син Андрей. Арсений Тарковски е практически неизвестен дори в Русия до 60-те години на ХХ век и сякаш изведнъж стиховете му зазвучават

  • Now’s the Time 1911 – 1991

    Кой знае, че оркестърът на потъващия Титаник е свирил в градската ни градина само няколко месеца преди това или че съпругата на човека, създал песента „Лили Марлен", е българска джаз певица. Кои точно са световните джаз легенди, с които работи Милчо Левиев, и как така Вили Казасян не е точно джазмен. И още: за „еврейския джаз" до 1948-а,

  • Лявата ръка на мрака

    На двайсет крачки от нас стоеше в профил някаква фигура, права, неподвижна; червеният хиб и бялата риза се открояваха като инкрустация от блестящ емайл на фона на високата зелена трева. На сто крачки по-нататък стоеше друга статуя, в синьо и бяло; през всичкото време, докато разговаряхме с първата, тя нито веднъж не помръдна, нито погледна към нас.

  • Тази змия

    Екатерина Йосифова е събрала в тази изящно оформена от Христо Гочев книга новите си стихотворения, подредила ги е по азбучен ред, а после си е пожелала и три неща: „На ума - ненаситност./ На сетивата - скитане./ На тялото - съгласие." Поезията й вече е достигнала крайния предел на минимализъм - изчистила е не само излишното, но понякога и необходимото,

  • Всичко свое нося със себе си

    Това пита иронично една англоезична медиа, когато Херта Мюлер, румънско-немска писателка, получава Нобеловата награда. Естествено с презумпцията, че в това има политически момент. Макар да е известна най-вече в Германия, тя е издала доста романи, които признаха и критици, и читатели. Главната тема в книгите й са поглед към миналото, времената

  • Абаносовата кула

    Доволен бе, че в крайна сметка бе решил да се преоблече – с джинсовия костюм, риза и шалче, - когато слезе долу. Мишката беше с кремава блуза с висока яка и дълга, червеникавокафява пола и нареждаше дългата дървена маса в далечния край на хола. Лампите бяха запалени, навън падаше здрач. Дейвид видя отзад бялата глава на Брийзли, седнал на канапето до камината;

  • Сърцето е самотен ловец

    М.К. - това щеше да напише върху всичко, когато стане на 17 и се прочуе. Ще се връща вкъщи с червено-бял автомобил пакард, с нейните инициални на вратата. Ще постави червен монограм „М.К." върху носните си кърпички и бельото си. Може би ще бъде велик изобретател. Ще изобрети радиоапарати, големи колкото грахово зърно, които хората ще пъхат в