Всеки от нас изгражда и променя своя собствен плейлист спрямо периода от живота си и настроението. Но със сигурност има няколко песни, които са най-важните за нас и са ни спасявали в трудни моменти или радвали в най-щастливите. В рубриката #Плейлистът на..., гостува Ангел Каспарянов от Me and My Devil. Супер групата пусна трети сингъл миналата седмица - I Can’t Breathe с видео анимиран хорър фикшън 18+, който не сме спрели да гледаме от тогава.
1.David Bowie “Within You”
Първото ми осъзнато залитане в музиката. Драматизмът в парчето предаваше толкова изключителна емоция в шестокласния ми период, че започнах да преправям гласа си, за да мога да вляза в образа на Боуи и да усетя всичко, което героят му предаваше в тази част на филма. Колкото по-добре успявах да изпея парчето, толкова по-специален се чувствах. Тогава за първи път разбрах, че музиката ми дава различност, уникалност, която нищо в този детски период не можеше да ми даде. От Боуи скочих на Michael Jackson и „Bad”, заради който отнесох доста подигравки в училище. Масовото схващане за него към онова време беше, че той е болен от спин хомосексуален цветнокож и никак, ама никак не е ок да си фен на музиката му. И все пак бях. Разбира се, не само аз. Момичетата от класа и няколко училищни аутсайдера
…
2. Led Zeppelin “Immigrant Song”
Първо баща ми, който беше невъобразим бохем, а след това В края на 80-те - и гаджето на майка ми, ме облъчваха непрекъснато с големите в рока. Те бяха символ на свобода, за която у нас се носеха легенди. Символ на различно мъжество от масовото събиране пред входа на блока, след което оставаха тонове шлюпки от слънчоглед и кънтящи от псувни по развалените москвичи, уши. Васил беше записал парчето от белградско радио и пращенето от лошия сигнал правеше гласa на Плант още по-варварски и помитащ. Помете ме толкова силно, че започнах да държа всичко, което наподобява китара и може да превърне детско-юношеската ми самота в истински въображаем концерт, който не исках да свършва. Помогна ми да вляза в музиката съвсем естествено и да превърна срамежливостта си в артистичност. Васил имаше жестока дънкова риза на Wrangler, с подобна на която Плант позираше на легендарен постер с бандата. Обличах я скришом и обикалях града с нея. Прибирах се преди да се приберат и да ме хванат. Ръкавите ми бяха доста дълги, но аз бях искрено горд, че знам кои са Led Zeppelin и не пропусках да се изфукам, че знам име на група, което звучи вцепеняващо за връстниците ми. Викингите проправиха път към други „варвари“, които променяха дните ми. Най-голямата ми забава в онзи период 7-8 клас беше затварянето в гарсониерата ни и слушане на сборни касети с Led Zeppelin, Who, Rolling Stones, Deep Purple и тук-там глем банди – Cinderella /Long Cold Winter/, Bon Jovi /New Jersey/ до тотално скъсване с реалността на детството ми.
3. The Doors „The End”
Осъзнаването на вътрешния ми тийн бунт, който постави на мястото всичко, с което исках да се разделя и да мога да го изразя след това. Да мога да осмислям посланията, които отправях с поведението си. Един следобед в къщата на Любомир Златарев слушахме наред от колекцията на брат му /Иван Бедров/. Беше открил парчето и побърза да ми го пусне. Непрекъснато тийзваше за частта, в която Морисън подкарва цялото си семейство – „Father… Yes, son! I want to kill you! Mother… I want to … all night baby…” Бях вцепенен. Кулминацията в тази песен се превърна кулминация на живота ми. На живота по принцип, който по онова време според мен се нуждаеше от тотално разрушение и създаване по абсолютно нов и непознат начин. Не според плановете ни. Не според очакванията ни, а според нуждата да се преобърне всичко, без някаква особена причина. Тъкмо бях напуснал пловдивската духовна семинария и The Doors ужасно много ми помогнаха с интеграцията ми към чудния гимназиален живот. Те бяха доста логичен преход към гръндж вълната, която ме връхлетя около завършването ми и влизането ми в казарма.
4. Alice in Chains „ Am I Inside”
Открих „Sap” в музикален магазин в Ямбол, където служих. Мой приятел, страхотен човек, художник и иконописец – Димитър Еленов ми отстъпи страхотна служба като пощальон на поделението и около 7-8 месеца се подвизавах в малко студио, в което по цял ден слушах всичко дошло от американския северозапад. „Am I inside” на Alice In Chains и “Release me” на Pearl Jam ме спасиха от доста изкушения и грешни решения, защото запълваха огромна част от времето ми в изучаване на вокалите на Лейн и използването на топлата емоция в пеенето на Еди. Пеенето ме прави по-добър и смислена за себе си личност. „Black is all I feel, so this is how it feels to be free“ все още е тоталната победа над всичко безсмислено, което съм правил в живота си…
5. Moontwin “Reach Through”
Здраво Гулов а.к.а Zack Kuzmanov е цяла вселена, до която съм имал и имам щастието да летя. Знам, че ме обвинява в сляпа фенщина, но тя е с толкова широко отворени очи необяснима, защото е истинска. От композиторския му талант, през уникалното свирене до смазващото присъствие на сцена, е космос, в който много са изгорели или пламнали не просто за музиката, а за сцената. И за мен е истинска радост, че съм един от всички. Прекарал активния си сценичен период в Англия и Америка, като част от различни формации - Black Mosses / заедно с Jim Jones/, Queen Adreena, Ultra Grand Supreme, а сега и Moontwin, той е истинско съкровище за музикалния живот, за будността ми. “Reach Through“ е от последния му музикален проект и наред с радиото, което подържа - X Raydio, e важен, защото ми показва, че човек е възможен извън принципното удобство на света си, извън който има и други категории за наслада и пълнота. Наред с всяко друго удоволствие в живота, препоръчвам пълно густо със Здраво… Който може. Който не – трябва да търси друго Здраво.
Всеки от нас изгражда и променя своя собствен плейлист спрямо периода от живота си и настроението. Но със сигурност има няколко песни, които са най-важните за нас и са ни спасявали в трудни моменти или радвали в най-щастливите. В рубриката #Плейлистът на..., гостува Ангел Каспарянов от Me and My Devil. Супер групата пусна трети сингъл миналата седмица - I Can’t Breathe с видео анимиран хорър фикшън 18+, който не сме спрели да гледаме от тогава.
1.David Bowie “Within You”
Първото ми осъзнато залитане в музиката. Драматизмът в парчето предаваше толкова изключителна емоция в шестокласния ми период, че започнах да преправям гласа си, за да мога да вляза в образа на Боуи и да усетя всичко, което героят му предаваше в тази част на филма. Колкото по-добре успявах да изпея парчето, толкова по-специален се чувствах. Тогава за първи път разбрах, че музиката ми дава различност, уникалност, която нищо в този детски период не можеше да ми даде. От Боуи скочих на Michael Jackson и „Bad”, заради който отнесох доста подигравки в училище. Масовото схващане за него към онова време беше, че той е болен от спин хомосексуален цветнокож и никак, ама никак не е ок да си фен на музиката му. И все пак бях. Разбира се, не само аз. Момичетата от класа и няколко училищни аутсайдера…
2. Led Zeppelin “Immigrant Song”
Първо баща ми, който беше невъобразим бохем, а след това В края на 80-те - и гаджето на майка ми, ме облъчваха непрекъснато с големите в рока. Те бяха символ на свобода, за която у нас се носеха легенди. Символ на различно мъжество от масовото събиране пред входа на блока, след което оставаха тонове шлюпки от слънчоглед и кънтящи от псувни по развалените москвичи, уши. Васил беше записал парчето от белградско радио и пращенето от лошия сигнал правеше гласa на Плант още по-варварски и помитащ. Помете ме толкова силно, че започнах да държа всичко, което наподобява китара и може да превърне детско-юношеската ми самота в истински въображаем концерт, който не исках да свършва. Помогна ми да вляза в музиката съвсем естествено и да превърна срамежливостта си в артистичност. Васил имаше жестока дънкова риза на Wrangler, с подобна на която Плант позираше на легендарен постер с бандата. Обличах я скришом и обикалях града с нея. Прибирах се преди да се приберат и да ме хванат. Ръкавите ми бяха доста дълги, но аз бях искрено горд, че знам кои са Led Zeppelin и не пропусках да се изфукам, че знам име на група, което звучи вцепеняващо за връстниците ми. Викингите проправиха път към други „варвари“, които променяха дните ми. Най-голямата ми забава в онзи период 7-8 клас беше затварянето в гарсониерата ни и слушане на сборни касети с Led Zeppelin, Who, Rolling Stones, Deep Purple и тук-там глем банди – Cinderella /Long Cold Winter/, Bon Jovi /New Jersey/ до тотално скъсване с реалността на детството ми.
3. The Doors „The End”
Осъзнаването на вътрешния ми тийн бунт, който постави на мястото всичко, с което исках да се разделя и да мога да го изразя след това. Да мога да осмислям посланията, които отправях с поведението си. Един следобед в къщата на Любомир Златарев слушахме наред от колекцията на брат му /Иван Бедров/. Беше открил парчето и побърза да ми го пусне. Непрекъснато тийзваше за частта, в която Морисън подкарва цялото си семейство – „Father… Yes, son! I want to kill you! Mother… I want to … all night baby…” Бях вцепенен. Кулминацията в тази песен се превърна кулминация на живота ми. На живота по принцип, който по онова време според мен се нуждаеше от тотално разрушение и създаване по абсолютно нов и непознат начин. Не според плановете ни. Не според очакванията ни, а според нуждата да се преобърне всичко, без някаква особена причина. Тъкмо бях напуснал пловдивската духовна семинария и The Doors ужасно много ми помогнаха с интеграцията ми към чудния гимназиален живот. Те бяха доста логичен преход към гръндж вълната, която ме връхлетя около завършването ми и влизането ми в казарма.
4. Alice in Chains „ Am I Inside”
Открих „Sap” в музикален магазин в Ямбол, където служих. Мой приятел, страхотен човек, художник и иконописец – Димитър Еленов ми отстъпи страхотна служба като пощальон на поделението и около 7-8 месеца се подвизавах в малко студио, в което по цял ден слушах всичко дошло от американския северозапад. „Am I inside” на Alice In Chains и “Release me” на Pearl Jam ме спасиха от доста изкушения и грешни решения, защото запълваха огромна част от времето ми в изучаване на вокалите на Лейн и използването на топлата емоция в пеенето на Еди. Пеенето ме прави по-добър и смислена за себе си личност. „Black is all I feel, so this is how it feels to be free“ все още е тоталната победа над всичко безсмислено, което съм правил в живота си…
5. Moontwin “Reach Through”
Здраво Гулов а.к.а Zack Kuzmanov е цяла вселена, до която съм имал и имам щастието да летя. Знам, че ме обвинява в сляпа фенщина, но тя е с толкова широко отворени очи необяснима, защото е истинска. От композиторския му талант, през уникалното свирене до смазващото присъствие на сцена, е космос, в който много са изгорели или пламнали не просто за музиката, а за сцената. И за мен е истинска радост, че съм един от всички. Прекарал активния си сценичен период в Англия и Америка, като част от различни формации - Black Mosses / заедно с Jim Jones/, Queen Adreena, Ultra Grand Supreme, а сега и Moontwin, той е истинско съкровище за музикалния живот, за будността ми. “Reach Through“ е от последния му музикален проект и наред с радиото, което подържа - X Raydio, e важен, защото ми показва, че човек е възможен извън принципното удобство на света си, извън който има и други категории за наслада и пълнота. Наред с всяко друго удоволствие в живота, препоръчвам пълно густо със Здраво… Който може. Който не – трябва да търси друго Здраво.
Гласували общо: 1 потребители