Текст Ива Иванова-Freddie
Стоиш сред напечения бетон с чаша без кафе и уши без музика? Няма проблем, приготвили сме още една доза градски песни за старт с отскок. Какво следва днес? Да видим...
Кой е в състояние да смеси вездесъщи клишета с конспиративна символика, плюс малко сай-фай за разкош и революция за пълнокръвие, да го взриви с оркестър и да постигне добър резултат? Кой жъне най-добрите традиции на Queen, Bowie, Radiohead, създава грандиозни модерни епоси, вилнее на тънката граница между кича и автентичния, пищен рок?
Не кой, а кои - Muse. Само те могат да навият времето на компактно кълбо, сякаш е крадена жица, попила всичките блага и проклятия на цивилизацията. И дори могат да изкарат от всичкото това музика. Без да губят чувството си за хумор.
"City of Delusion" е едно малко бижу от четвъртия студиен албум на англичаните - Black Holes and Revelations от 2006. Започва полека - крепости, конспирации и всевиждащото око, наслагва слоеве и инструменти, докато не избухне във флойдовски призив за рушене на стени. Свършва рязко, за да отстъпи реда си на "Hoodoo". Но ако те мързи да си пуснеш албума, някой в youtube си е направил труда да съчетае кадри от филма Surrogates в нещо, което е на няколко неонови ефекта и един Матю Белами разстояние от това да прилича на автентично видео на Muse. Освен красиви андроиди, епични взривове и дневната порция антиутопия, тук разполагаме и с Брус Уилис. Той пък, незнайно защо, разполага с коса.
Текст Ива Иванова-Freddie