Преди 3 години на страницата на британците Kula Shaker се появи изключително приятен кавър по "Sinnerman“ на Nina Simone, изпълнен от някакви си Tumbleweed. Стана ясно, че това са всъщност басистът на групата Alonza Beavan и неговата половинка Audrey Evans, част от бандата Medieaval Baebes. В края на 2013 двамата подготвиха цял албум под леко модифицираното име Tumblewild, а When The World Had Four Corners се появи на 10 март миналата година. В песните меко прозира настроението на последния на Kula Shaker - Pilgrim’s Progress, с пролетно-фолклорна акустика и мелодии, понесли топлината на провинциална южна Белгия (където са родени и двете издания). Alonza твърди, че са писали песните в плевнята си и не е трудно да си представиш бали сено, дъх на прясно мляко и вкус на опияняващо младо вино, докато слушаш десетте парчета от When The World Had Four Corners.
Keb' Mo' e страшен симпатяга и от години стреля чудесен, мелодичен блус, понякога дискретно разреден с блуграс подправки. В миналогодишния си албум Blues Americana музикантът отново гази във водите на модерния блус с топъл плътен звук, след завоя си към по-близкото до соула звучене с предния The Reflection. Да не забравяме, че и двата са с номинация за Грами, а калифорнийският блусар е наредил дотук върху библиотеката си цели три статуетки. Самият той определя албума като позитивен и ведър, в контрапункт на отварящото "The Worst Is Yet to Come“. В песните преливат меки блус нюанси, игриви банджо трели и веселяшка салонна музика, като изпълзяла от стар уестърн (“The Old Me Better”). Накратко, ако ти се иска да отскочиш за малко до лятото, новият албум на Keb’ Mo’ е твоят еднопосочен билет. Само изчакай някой неделен следобед, налей си уиски и покани американския блус бард на гости.
И едно заглавие, което е в посока чист и високооктанов рокенрол. Вторият албум на гръцките стоунър рок валяци Vultures е още по-силен, директен и целеустремен от великолепния им дебют Super Van Vacation. Този път няма дълги сайкъделик трипове, липсва протяжната пустинна мараня. Осемте песни те бомбардират за по-малко от 40 минути и нанасят такива поражения на спокойствието и трезвата мисъл, че ти идва да си сцепиш тиквата на техен концерт. А на третия си такъв у нас миналата година, 1000mods записаха и официален лайв клип към парчето "Low". Просто защото „София е най-яката дестинация за старт на турне за рокенрол банда”. Виж сам!
Трябва да си спал в пещера, ако през 2014 по някакъв начин родната етно-ембиънт метъл банда smallman не е стигнала до теб. Момчетата издадоха третия си албум Envision с разпродаден концерт в Terminal 1. Забиха още тук-там из родината, а есента хукнаха на няколко концерта в Румъния и в Гърция с местната сензация Villagers of Ioannina City. След това пък повториха sold-out удара, но този път в Mixtape 5. И напълно заслужено - Envision е най-завършеното и зряло издание на smallman. Албумът е стъпил на тътнещия бас, лавинообразно барабанене и бавни, тежки китарни линии, а Цветан Хаджийски отново извисява глас, гайда и кавал в една брутално въздействаща амалгама. Тежкият и атмосферичен рок се сдоби с едно от най-силните си отрочета напоследък.
Колкото и ефирна да изглежда Kyla La Grange, всъщност е крехка мацка с адски силна музика. Родена е в Уатфорд, Англия, но баща й е от Зимбабве, а майка й е южноафриканка. Още с първия си албум Ashes привлече вниманието на инди сцената от Острова, а хитовете "Vampire Smile“ и "Been Better“ и в момента се въртят често в по-отворените класации и предавания. Миналата година Kyla La Grange издаде и втория си албум Cut Your Teeth. Той продължава инди поп и фолк рок посоката на дебюта, като този път влиянията от Florence + The Machine са изоставени и има по-осезаем синт и електро привкус, без да бяга от хладните и просторни мелодии и запомнящи се припеви. А чудесните й вокални краски са най-големият бонус в диска.
Седмият албум на Raveonettes започва със същия бийт, с който The Doors откриват своя първи. Той носи името на северното крайбрежие на Мауи, а дуото вече живее в Лос Анджелис. Тоест това е един силно тихоокеански албум, който още в началото те хвърля в следната обстановка: “I have sand in my shoes and death on my mind.” Останалите текстове са подобна смес от нещо, което бихме нарекли surf noir, а привидно меланхоличният вайб на Pe’ahi всъщност постепенно ти вкарва доста приповдигнато настроение. Може би най-силният им албум до този момент. И ще го чуем на живо на 28 януари в Terminal 1.
Един от честите етикети за музиката на Mirel Wagner е swamp blues. Поглеждаш нейни снимки или клипове, докато слушаш минорните акустични пост-блус меланхолии от двата й албума и решаваш, че наистина е наследник на жертва на вуду заклинание от XVIII век, някъде около блатата на Мисисипи. Само че чернокожата менестрелка е родом от Еспоо, Финландия. Това пък обяснява магическата прохлада на песните на Mirel Wagner. Вторият й албум When the Cellar Children See the Light of Day излезе на 12 август през култовия сиатълски лейбъл Sub Pop. А там, знаеш, празно няма.
Вероятно си забелязал колко си падаме по банди и артисти от Исландия. Дали от мъгливо-вулканичния пейзаж на северния остров-държава, музиката във всички стилове, в които творят местните герои, носи изразени почерк и атмосфера. Това важи абсолютно и за експерименталната пост-метъл група Sólstafir. Когато ги видиш на снимка, очакваш спечени от студа китарни рифове и дълбок рев. Само че пускаш последния им албум Ótta и постепенно се отпускаш в красотата и дълбокото спокойствие на песните. Верни на традицията си, Sólstafir отново използват само исландския език за разказване на незнайни истории, а гласът на Aðalbjörn Tryggvason е просто още един от инструментите, една от нишките, извезали меланхоличната прелест на Ótta. Албумът спокойно може да се нарисува на платно с тежки пластове маслени бои, картината да е безкрайно спокойно езеро, опасано от скали и самотни дървета, а над най-тъмната и дълбока част да се поклаща лодка, в която наблюдаваш пейзажа - точно като картина на Каспар Давид Фридрих. А, да - ще ги видим на живо в Mixtape 5 на 19 февруари.
Считат го за смахнат, наследник на Сид Барет и така-нататък, публиката често го освирква, защото не може да схване какво точно иска да й каже. Истината е, че широката аудитория е съставена предимно от музикални идиоти и в никакъв случай не би трябвало да я възприемаме като барометър. В най-новия си албум Ариел отново ни почуква по фетиша към носталгичното, с опростена продукция и амалгама от софт рок от 70-те и синт поп от 80-те. Това обаче не е просто рециклиране на миналото. Напротив - албумът е пълен с необичайно завъртяни мелодии и наситени с ярка и вулгарна сексуалност текстове. Pom pom съчетава миналото ни с абсурдно бързо движещото се настояще, в което мозъците ни машинално се тъпчат с всевъзможно съдържание.
Албумът на къдравия Brant Bjork и новата му група Low Desert Punk Band излезе през ноември и ни удари мощен ъперкът в посока ранния Black Sabbath и култовите Kyuss. Има и още една сериозна причина да изведем Black Power Flower в тази селекция. И тя е, че всички знаят кой е Josh Homme и кои са Queens Of The Stone Age. Но учудващо малко хора от тях имат идея кои са Kyuss. Е, те бяха групата, която даде на света термините стоунър рок и дезърт рок (просто защото са от Палм Дезърт в Калифорния), завещала ни китариста си Josh Homme, който пък след раздялата на Kyuss през 1996 събра QOTSA. Brant Bjork от своя страна смени барабаните с китара, разджемваше с шепа избрани пустинни гущери като него и издаде един куп разкошни албуми, любими на калифорнийските скейтъри. Този път обаче направо разкова със звук, китарен фъз и мъгла от зелен дим.
Пускахме ги в сутрешното радио шоу на Sofia Live още преди години, когато хипстърите не ги бяха надушили. Те са очарователно анти-поп, но бълват изумителни мелодии, които украсяват иначе мръсния им психеделичен, гаражен рок. А Chinese Fountain е просто фантастичен, дори само заради това изречение от "Good Advice": There’s nothing as depressing as good advice, nobody wants to hear how to live their life!
На снимките най-горе: Kyla La Grange, Mirel Wagner, Keb' Mo'
Както всяка година, така и миналата излязоха няколко наистина силни албума от различни стилове, които привлякоха вниманието и суперлативите на медии и фенове. Сега обаче няма да си говорим за тях. Искаме да ти пуснем десет чудесни албума, които по една или друга причина останаха извън периферията на радио-ротациите и масовото обсъждане. Десет музикални дестинации, към които често пътуваме и пазят красотата си кротко за тези, които обичат да търсят. Представяме ти ги по датата им на излизане.
Tumblewild - When The World Had Four Corners
Преди 3 години на страницата на британците Kula Shaker се появи изключително приятен кавър по "Sinnerman“ на Nina Simone, изпълнен от някакви си Tumbleweed. Стана ясно, че това са всъщност басистът на групата Alonza Beavan и неговата половинка Audrey Evans, част от бандата Medieaval Baebes. В края на 2013 двамата подготвиха цял албум под леко модифицираното име Tumblewild, а When The World Had Four Corners се появи на 10 март миналата година. В песните меко прозира настроението на последния на Kula Shaker - Pilgrim’s Progress, с пролетно-фолклорна акустика и мелодии, понесли топлината на провинциална южна Белгия (където са родени и двете издания). Alonza твърди, че са писали песните в плевнята си и не е трудно да си представиш бали сено, дъх на прясно мляко и вкус на опияняващо младо вино, докато слушаш десетте парчета от When The World Had Four Corners.
Keb' Mo' - Blues Americana
Keb' Mo' e страшен симпатяга и от години стреля чудесен, мелодичен блус, понякога дискретно разреден с блуграс подправки. В миналогодишния си албум Blues Americana музикантът отново гази във водите на модерния блус с топъл плътен звук, след завоя си към по-близкото до соула звучене с предния The Reflection. Да не забравяме, че и двата са с номинация за Грами, а калифорнийският блусар е наредил дотук върху библиотеката си цели три статуетки. Самият той определя албума като позитивен и ведър, в контрапункт на отварящото "The Worst Is Yet to Come“. В песните преливат меки блус нюанси, игриви банджо трели и веселяшка салонна музика, като изпълзяла от стар уестърн (“The Old Me Better”). Накратко, ако ти се иска да отскочиш за малко до лятото, новият албум на Keb’ Mo’ е твоят еднопосочен билет. Само изчакай някой неделен следобед, налей си уиски и покани американския блус бард на гости.
1000mods - Vultures
И едно заглавие, което е в посока чист и високооктанов рокенрол. Вторият албум на гръцките стоунър рок валяци Vultures е още по-силен, директен и целеустремен от великолепния им дебют Super Van Vacation. Този път няма дълги сайкъделик трипове, липсва протяжната пустинна мараня. Осемте песни те бомбардират за по-малко от 40 минути и нанасят такива поражения на спокойствието и трезвата мисъл, че ти идва да си сцепиш тиквата на техен концерт. А на третия си такъв у нас миналата година, 1000mods записаха и официален лайв клип към парчето "Low". Просто защото „София е най-яката дестинация за старт на турне за рокенрол банда”. Виж сам!
smallman - Envision
Трябва да си спал в пещера, ако през 2014 по някакъв начин родната етно-ембиънт метъл банда smallman не е стигнала до теб. Момчетата издадоха третия си албум Envision с разпродаден концерт в Terminal 1. Забиха още тук-там из родината, а есента хукнаха на няколко концерта в Румъния и в Гърция с местната сензация Villagers of Ioannina City. След това пък повториха sold-out удара, но този път в Mixtape 5. И напълно заслужено - Envision е най-завършеното и зряло издание на smallman. Албумът е стъпил на тътнещия бас, лавинообразно барабанене и бавни, тежки китарни линии, а Цветан Хаджийски отново извисява глас, гайда и кавал в една брутално въздействаща амалгама. Тежкият и атмосферичен рок се сдоби с едно от най-силните си отрочета напоследък.
Kyla La Grange - Cut Your Teeth
Колкото и ефирна да изглежда Kyla La Grange, всъщност е крехка мацка с адски силна музика. Родена е в Уатфорд, Англия, но баща й е от Зимбабве, а майка й е южноафриканка. Още с първия си албум Ashes привлече вниманието на инди сцената от Острова, а хитовете "Vampire Smile“ и "Been Better“ и в момента се въртят често в по-отворените класации и предавания. Миналата година Kyla La Grange издаде и втория си албум Cut Your Teeth. Той продължава инди поп и фолк рок посоката на дебюта, като този път влиянията от Florence + The Machine са изоставени и има по-осезаем синт и електро привкус, без да бяга от хладните и просторни мелодии и запомнящи се припеви. А чудесните й вокални краски са най-големият бонус в диска.
The Raveonettes - Pe’ahi
Седмият албум на Raveonettes започва със същия бийт, с който The Doors откриват своя първи. Той носи името на северното крайбрежие на Мауи, а дуото вече живее в Лос Анджелис. Тоест това е един силно тихоокеански албум, който още в началото те хвърля в следната обстановка: “I have sand in my shoes and death on my mind.” Останалите текстове са подобна смес от нещо, което бихме нарекли surf noir, а привидно меланхоличният вайб на Pe’ahi всъщност постепенно ти вкарва доста приповдигнато настроение. Може би най-силният им албум до този момент. И ще го чуем на живо на 28 януари в Terminal 1.
Mirel Wagner - When the Cellar Children See the Light of Day
Един от честите етикети за музиката на Mirel Wagner е swamp blues. Поглеждаш нейни снимки или клипове, докато слушаш минорните акустични пост-блус меланхолии от двата й албума и решаваш, че наистина е наследник на жертва на вуду заклинание от XVIII век, някъде около блатата на Мисисипи. Само че чернокожата менестрелка е родом от Еспоо, Финландия. Това пък обяснява магическата прохлада на песните на Mirel Wagner. Вторият й албум When the Cellar Children See the Light of Day излезе на 12 август през култовия сиатълски лейбъл Sub Pop. А там, знаеш, празно няма.
Sólstafir - Ótta
Вероятно си забелязал колко си падаме по банди и артисти от Исландия. Дали от мъгливо-вулканичния пейзаж на северния остров-държава, музиката във всички стилове, в които творят местните герои, носи изразени почерк и атмосфера. Това важи абсолютно и за експерименталната пост-метъл група Sólstafir. Когато ги видиш на снимка, очакваш спечени от студа китарни рифове и дълбок рев. Само че пускаш последния им албум Ótta и постепенно се отпускаш в красотата и дълбокото спокойствие на песните. Верни на традицията си, Sólstafir отново използват само исландския език за разказване на незнайни истории, а гласът на Aðalbjörn Tryggvason е просто още един от инструментите, една от нишките, извезали меланхоличната прелест на Ótta. Албумът спокойно може да се нарисува на платно с тежки пластове маслени бои, картината да е безкрайно спокойно езеро, опасано от скали и самотни дървета, а над най-тъмната и дълбока част да се поклаща лодка, в която наблюдаваш пейзажа - точно като картина на Каспар Давид Фридрих. А, да - ще ги видим на живо в Mixtape 5 на 19 февруари.
Ariel Pink - Pom Pom
Считат го за смахнат, наследник на Сид Барет и така-нататък, публиката често го освирква, защото не може да схване какво точно иска да й каже. Истината е, че широката аудитория е съставена предимно от музикални идиоти и в никакъв случай не би трябвало да я възприемаме като барометър. В най-новия си албум Ариел отново ни почуква по фетиша към носталгичното, с опростена продукция и амалгама от софт рок от 70-те и синт поп от 80-те. Това обаче не е просто рециклиране на миналото. Напротив - албумът е пълен с необичайно завъртяни мелодии и наситени с ярка и вулгарна сексуалност текстове. Pom pom съчетава миналото ни с абсурдно бързо движещото се настояще, в което мозъците ни машинално се тъпчат с всевъзможно съдържание.
Brant Bjork & The Low Desert Punk Band - Black Power Flower
Албумът на къдравия Brant Bjork и новата му група Low Desert Punk Band излезе през ноември и ни удари мощен ъперкът в посока ранния Black Sabbath и култовите Kyuss. Има и още една сериозна причина да изведем Black Power Flower в тази селекция. И тя е, че всички знаят кой е Josh Homme и кои са Queens Of The Stone Age. Но учудващо малко хора от тях имат идея кои са Kyuss. Е, те бяха групата, която даде на света термините стоунър рок и дезърт рок (просто защото са от Палм Дезърт в Калифорния), завещала ни китариста си Josh Homme, който пък след раздялата на Kyuss през 1996 събра QOTSA. Brant Bjork от своя страна смени барабаните с китара, разджемваше с шепа избрани пустинни гущери като него и издаде един куп разкошни албуми, любими на калифорнийските скейтъри. Този път обаче направо разкова със звук, китарен фъз и мъгла от зелен дим.
И един бонус трак от нашя музикален гуру Насо Русков:
The Growlers - Chinese Fountain
Пускахме ги в сутрешното радио шоу на Sofia Live още преди години, когато хипстърите не ги бяха надушили. Те са очарователно анти-поп, но бълват изумителни мелодии, които украсяват иначе мръсния им психеделичен, гаражен рок. А Chinese Fountain е просто фантастичен, дори само заради това изречение от "Good Advice": There’s nothing as depressing as good advice, nobody wants to hear how to live their life!
Текст Ивайло Александров/ Насо Русков
На снимките най-горе: Kyla La Grange, Mirel Wagner, Keb' Mo'