Знаем се с
Ейдриън Никълъс Матюс Таус още от 90-те, когато се мотаеше с Massive Attack. Че даже и пусна дълбокия си глас (дрезгава смесица между говорене и
припяване) в няколко от парчетата на първия им албум
Blue Lines. Нещата с тях обаче не потръгнаха, той мина соло и с
Maxinquaye през 1995-а уведоми света, че трип-хопът е могъща сила,
която не бива да се пренебрегва. А Tricky се превърна
в име, за което започнаха да се ослушват в глобален мащаб. Последваха още осем
албума, съпроводени от пикове и спадове, страстна обич и чиста омраза -
нормалните неща за всеки музикант.
И ето го
номер 10 -
False Idols.
Заглавие, лично изстрадано от Tricky и нещо като предупреждение към онези, които
бързо си правят кумири, очакват от тях винаги да са на върха, а паднат ли
по-ниско - край.
Самото сиди
той сравнява с
Maxinquaye. Ние пък
- още на първо слушане - отсъдихме: Tricky отново е във вихъра си.
Във
False Idols глас опъват Франческа Белмонте (Francesca
Belmonte), Nneka, Fifi Rong и Питър Силбърман (Peter Silberman). Първата отваря
албума с кавър на „
Somebody's
Sins", изпят преди няколко десетилетия от Пати Смит
(Patti Smith), но звученето е точно такова, каквото Tricky си го
обича - едновременно тревожно и смирено, с намек за обреченост и покорство.
Смесица, в която меланхоличният глас на Франческа се вписва идеално. Чуваме я
отново и в личния ни фаворит - „
Nothing's Changed", където Tricky брутално е избухнал и с текст, и със звук. Минаваме и през „
Does it", където силният контраст между твърдия басов бийт, гласа на
Франческа и документални кадри те вкарват доста навътре в проблематиката на
очевидно сбъркания ни обществен строй.
Съвсем
различно е чувството в „
Nothing Matters" (тук се разписва Nneka), в която кипи живот отвсякъде и даже те кара да
си помислиш, че всичко в този свят ще бъде наред - „as long as you love me".
Каквото и
да допълним, Ейдриън Таус знае къде му е силата, знае как да звучи едновременно
свежо и мрачно и, разбира се, как да си смеси жанровете.
Текст Нели А. Калчева
Знаем се с
Ейдриън Никълъс Матюс Таус още от 90-те, когато се мотаеше с Massive Attack. Че даже и пусна дълбокия си глас (дрезгава смесица между говорене и
припяване) в няколко от парчетата на първия им албум Blue Lines. Нещата с тях обаче не потръгнаха, той мина соло и с Maxinquaye през 1995-а уведоми света, че трип-хопът е могъща сила,
която не бива да се пренебрегва. А Tricky се превърна
в име, за което започнаха да се ослушват в глобален мащаб. Последваха още осем
албума, съпроводени от пикове и спадове, страстна обич и чиста омраза -
нормалните неща за всеки музикант.
И ето го
номер 10 - False Idols.
Заглавие, лично изстрадано от Tricky и нещо като предупреждение към онези, които
бързо си правят кумири, очакват от тях винаги да са на върха, а паднат ли
по-ниско - край.
Самото сиди
той сравнява с Maxinquaye. Ние пък - още на първо слушане - отсъдихме: Tricky отново е във вихъра си.
Във False Idols глас опъват Франческа Белмонте (Francesca
Belmonte), Nneka, Fifi Rong и Питър Силбърман (Peter Silberman). Първата отваря
албума с кавър на „Somebody's
Sins", изпят преди няколко десетилетия от Пати Смит
(Patti Smith), но звученето е точно такова, каквото Tricky си го
обича - едновременно тревожно и смирено, с намек за обреченост и покорство.
Смесица, в която меланхоличният глас на Франческа се вписва идеално. Чуваме я
отново и в личния ни фаворит - „Nothing's Changed", където Tricky брутално е избухнал и с текст, и със звук. Минаваме и през „Does it", където силният контраст между твърдия басов бийт, гласа на
Франческа и документални кадри те вкарват доста навътре в проблематиката на
очевидно сбъркания ни обществен строй.
Съвсем
различно е чувството в „Nothing Matters" (тук се разписва Nneka), в която кипи живот отвсякъде и даже те кара да
си помислиш, че всичко в този свят ще бъде наред - „as long as you love me".
Каквото и
да допълним, Ейдриън Таус знае къде му е силата, знае как да звучи едновременно
свежо и мрачно и, разбира се, как да си смеси жанровете.
Текст Нели А. Калчева
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители