Текст Ивайло Александров
След обилно мокро лято синоптиците ни обещават не по-суха есен, като валежите започват от днес. И все пак има чар, има уют в постоянно леещия се дъжд, в мокрите улици, в стичащите се по стъклата вади, в подгизналите дрехи, които окачваш на закачалката, след като си се разходил из твоя "Floating City". Но нали помниш онази адски мъдра реплика от култовия филм с Брендън Лий (Brandon Lee) Гарванът? Не може вечно да вали.
През 1988 Tori Amos е 25-годишно момиче с тупирана коса, зверски талант зад пианото, силен глас и огромно желание да свири и записва музика. Да, но говорим за 80-те. Албумът, който издава тогава се казва Y Kant Tori Read и е пълен провал със синтезаторно поп-рок звучене. Групата, с която го записва, носи същото име, а сред музикантите пък намираме и един познат по-късно образ - Мат Соръм (Matt Sorum), който замени Стивън Адлър (Steven Adler) зад барабаните в Guns N' Roses в най-успешния период на бандата. След слабия запис, Tori се оттегля за няколко години, пренася се да живее в Англия и завърта музикалната си перспектива на 180 градуса с пиано алтърнатив истерия. Натам всичко е ясно, а днес се връщаме 25 години назад с "Floating City" и една доста по-наивна, но все така магнетична Tori Amos. Честит септември!
Текст Ивайло Александров