„В началото, в нашата малка
Македония, ние си мечтаехме да живеем живот на славни приключенци и
мореплаватели. После пробвахме да свирим електронна музика с акустични
инструменти." Така, поне според фронтмена Бранислав Николов, в средата на 90-те
на миналия век, в Битоля започва да се оформя банда от шестима, която
впоследствие ще нашуми по широкия свят като Фолтин.
В
неговата версия „пробването" се състояло във вдигане на шум
с каквото им падне (защото истински инструменти тогава те нямали), обаче така
нареченият им шум твърде скоро бил счетен като - айде не явление на авангардната
сцена, ама нещо такова. Впоследствие пишещата машина, която служи за перкусии в
тая велика тяхна
„Милице" (2005) си става направо култ, а фактът, че пеят на македонски, английски и въображаеми
езици, е просто дребна чудатост на фона на онова, което всъщност представлява музиката
им.
Концерт на Фолтин означава различен
трип всеки път, импровизацията си остава непоклатим стълб в творчеството им, а
това, че не само пишат доста музика за театър, ами я и свирят на живо в
представленията, ги прави изключително красива история. Откъде тръгват, откъде
вадят електро саунда, кога изпънкаряват тотално, къде промушват македонските
жилки, как заплитат ориенталски мотиви и как го връзват джазово цялото това -
не можем да ти кажем. Те, хич да не е, са посвирвали в София, така че няма и какво
толкова да те навиваме.
Утре вечер (28 февруари) шесторката
забива
отново в
Sofia Live Club. Носят последния си (след дълго затишие) албум
Антитело, в който както винаги
„приликата с реалността е случайна". Ти ни кажи обаче колко случайно е в края
на 2012-а да запишеш песни за това, че „всяка рана, която понесеш, те прави
по-жив отвсякога и единственото, което може да те унищожи, е да се предадеш на
апатията."
Билети по 10 лв. от Eventim и 15
лв. на входа
Текст Стела Вълкова
„В началото, в нашата малка
Македония, ние си мечтаехме да живеем живот на славни приключенци и
мореплаватели. После пробвахме да свирим електронна музика с акустични
инструменти." Така, поне според фронтмена Бранислав Николов, в средата на 90-те
на миналия век, в Битоля започва да се оформя банда от шестима, която
впоследствие ще нашуми по широкия свят като Фолтин.
В неговата версия „пробването" се състояло във вдигане на шум
с каквото им падне (защото истински инструменти тогава те нямали), обаче така
нареченият им шум твърде скоро бил счетен като - айде не явление на авангардната
сцена, ама нещо такова. Впоследствие пишещата машина, която служи за перкусии в
тая велика тяхна „Милице" (2005) си става направо култ, а фактът, че пеят на македонски, английски и въображаеми
езици, е просто дребна чудатост на фона на онова, което всъщност представлява музиката
им.
Концерт на Фолтин означава различен
трип всеки път, импровизацията си остава непоклатим стълб в творчеството им, а
това, че не само пишат доста музика за театър, ами я и свирят на живо в
представленията, ги прави изключително красива история. Откъде тръгват, откъде
вадят електро саунда, кога изпънкаряват тотално, къде промушват македонските
жилки, как заплитат ориенталски мотиви и как го връзват джазово цялото това -
не можем да ти кажем. Те, хич да не е, са посвирвали в София, така че няма и какво
толкова да те навиваме.
Утре вечер (28 февруари) шесторката
забива
отново в Sofia Live Club. Носят последния си (след дълго затишие) албум
Антитело, в който както винаги
„приликата с реалността е случайна". Ти ни кажи обаче колко случайно е в края
на 2012-а да запишеш песни за това, че „всяка рана, която понесеш, те прави
по-жив отвсякога и единственото, което може да те унищожи, е да се предадеш на
апатията."
Билети по 10 лв. от Eventim и 15
лв. на входа
Текст Стела Вълкова
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители