Да, бях в различни групи почти за десет години, което от една страна е изтощително, но има и положителен аспект. Вярвам повече в колаборацията, отколкото в работата на един човек само със самия себе си. Не мисля, че някой е толкова абсолютен, че да не може идеите му да бъдат развити към по-добро в сътрудничество с други музиканти. От трета страна, е трудно да преживееш, ако пътуваш с още хора. Затова пътувам сам - финансово е по-рентабилно, но ми харесва и идеята да бъда трубадур и да видя повече места.
Музиката сама по себе си съдържа доста различни динамики и когато свириш сам, се изправяш пред предизвикателството да ги откриеш. С група всъщност е по-лесно, защото може да задържиш вниманието на публиката просто като свириш шумно. Но когато се изправиш сам пред хора, трябва да ги заинтригуваш по друг начин. Това е просто следващата стъпка, следващото предизвикателство... Пишеш ли песните си по различен начин, откакто пътуваш като соло-артист?
Да. Преди първо пишех музиката, после текстовете. Днес ги пиша отделно и в един момент ги обединявам. Защото съм все по-фокусиран върху разказването на истории. Кратки или дълги? Повече поезия, или повече белетристика?
Не мога да кажа. Мисля, че есенцията е по-скоро в това дали историите са разказани добре, или зле, дали са разбираеми, или замъглени...
Моите песни са най-близо до краткия разказ. Те не са със сложни сюжети. Понякога просто изразяват чувство или разказват за взаимодействието между двама души, което може да се предаде и без думи. Не отделям много време да размишлявам по тях, но мисля, че хората винаги ще се интересуват от слушането на добре разказани истории - нещо характерно за последните десет хиляди, че и повече, години.
Не съм аз този, който избира, наистина. Свиря, където е възможно - барове, културни центрове, кина, театри, скуотове...
А най-странното място, където си свирил?
Миналата година свирихме, аз и съпругата ми, в Украйна, Русия, Китай и Монголия. В Монголия, в Улан Батор, не знаех какво да очаквам, защото бяхме направили всичките договорки по интернет и когато стигнахме там, се оказа, че цялата ни публика се състоеше от австралийски миньори, работещи там. Учил си музика, пътуваш (дори когато си сам) с много инструменти. Кой е твоят?
Започнах с цигулка на пет години, с пиано - на шест, с валдхорна - на девет. Китарата хванах като тийнейджър, както може да се очаква. После и мандолина. На 19-20 се захванах с акордеона, а банджото го открих сравнително скоро - преди около пет години. Непрекъснато се опитвам да изучавам нови инструменти, защото това ми помага при композирането. То е като при езиците - може да преведеш всичко от немски на италиански и оттам на руски или китайски и преводът да обяснява добре идеята на текста, но някои специфични изрази е добре да се знаят на оригиналния език. Билети по 8 лв. от Eventim Текст Цветан Цветанов
Ето ти го тук един от най-интересните трубадури на съвременната нюйоркска сцена, когото слагат рамо до рамо в музикално отношение с Юджийн Чадборн и Сет Фаерголзия (гостували вече на Аларма, и то нееднократно). А вероятно името на Франц Николай ти е познато и покрай легендарните формации The World Inferno Friendship Society, Anti-Social Music и The Hold Steady.
В контекста на цирковия пънк (като композитор на музика за три тромбона и четири виоли, изпълнявана в мазета, по тавани и на други странни места ) или просто като пътуващ one man show артист, Франц винаги има интересни истории за разказване. От Бруклин и от Улан Батор. От Берлин и от Карпатите. От Красноярск и от парижките клубове.
Настоящото му турне включва Франц на китара, Франц на банджо и Франц на акордеон. Пътува с кола под наем. И освен в Studio Sounds Like на 4 април, ще свири и в Пловдив, и в Русе. На закриването на Аларма пънк джаз в София ще го подгряват Невен Кидеров (познат и като перкусионист в триото на Митко Таралежков) и Chugra Grand Orchestra (най-новата прогресив-дарк-кабаретна издънка на кръга Трендафил, Воцек и Чугра със световна премиера). Афтърпартито ще е от пловдивските пънкари НеЩо ЦвеТно.
Разговорът ни започва
от различния тип опит от свиренето в голяма група и от соловия трубадурски
формат...
Да, бях в
различни групи почти за десет години, което от една страна е
изтощително, но има и положителен аспект. Вярвам повече в колаборацията,
отколкото в работата на един човек само със самия себе си. Не мисля, че някой е
толкова абсолютен, че да не може идеите му да бъдат развити към по-добро в
сътрудничество с други музиканти. От трета страна, е трудно да преживееш, ако
пътуваш с още хора. Затова пътувам сам - финансово е по-рентабилно, но ми
харесва и идеята да бъда трубадур и да видя повече места.
Когато свириш сам,
поне доколкото съдим от записите ти из YouTube, нюансите
в музиката си остават. Тя е също толкова богата и многопластова, колкото и в
студийните ти албуми. Как го постигаш?
Музиката сама по себе си съдържа доста различни динамики и
когато свириш сам, се изправяш пред предизвикателството да ги откриеш. С група
всъщност е по-лесно, защото може да задържиш вниманието на публиката просто
като свириш шумно. Но когато се изправиш сам пред хора, трябва да ги
заинтригуваш по друг начин. Това е просто следващата стъпка, следващото
предизвикателство...
Пишеш ли песните си
по различен начин, откакто пътуваш като соло-артист?
Да. Преди първо пишех музиката, после текстовете. Днес ги пиша
отделно и в един момент ги обединявам. Защото съм все по-фокусиран върху
разказването на истории.
Кратки или дълги?
Повече поезия, или повече белетристика?
Не мога да кажа. Мисля, че есенцията е по-скоро в това дали
историите са разказани добре, или зле, дали са разбираеми, или замъглени...
Моите песни са най-близо до краткия разказ. Те не са със сложни сюжети.
Понякога просто изразяват чувство или разказват за взаимодействието между двама
души, което може да се предаде и без думи. Не отделям много време да размишлявам
по тях, но мисля, че хората винаги ще се интересуват от слушането на добре
разказани истории - нещо характерно за последните десет хиляди, че и повече,
години.
На какви места
предпочиташ да изнасяш концерти?
Не съм аз този, който избира, наистина. Свиря, където е възможно
- барове, културни центрове, кина, театри, скуотове...
А най-странното
място, където си свирил?
Миналата година свирихме, аз и съпругата ми, в Украйна,
Русия, Китай и Монголия. В Монголия, в Улан Батор, не знаех какво да очаквам,
защото бяхме направили всичките договорки по интернет и когато стигнахме там,
се оказа, че цялата ни публика се състоеше от австралийски миньори, работещи
там.
Учил си музика,
пътуваш (дори когато си сам) с много инструменти. Кой е твоят?
Започнах с цигулка на пет години, с пиано - на шест, с
валдхорна - на девет. Китарата хванах като тийнейджър, както може да се очаква.
После и мандолина. На 19-20 се захванах с акордеона, а банджото го открих сравнително
скоро - преди около пет години. Непрекъснато се опитвам да изучавам нови
инструменти, защото това ми помага при композирането. То е като при езиците -
може да преведеш всичко от немски на италиански и оттам на руски или китайски и
преводът да обяснява добре идеята на текста, но някои специфични изрази е добре
да се знаят на оригиналния език.
Билети по 8 лв. от Eventim
Текст Цветан Цветанов