В
никакъв случай не се смята за поет, още по-малко пък за рапър, въпреки че
мнозина изпитват непреодолимо влечение да го наричат и едното, и другото. Ние
ще се съгласим с колегите от списание
Clash, които определят Обаро Еджимиуе като един от „редките
гласове, които се доближават до усещането да си млад, да си британец и да си притиснат
от кризата".
Да
се опитваме да описваме смесицата от индустриални бийтове, абстрактни синт
линии и меланхолични вокали, които го разполагат някъде във и между понятията
трип хоп, хип хоп, соул и дъбстеп, би означавало да усложним излишно нещо, което
той намира за изключително просто - да си сипва по много от всичката музика,
която е попил като гъба за 30 години на този свят. И да разказва върху нея за своя
живот - в който, твърди призрачният поет, би се разпознал всеки
обикновен човек. Онзи, който бачка от девет до пет, изплаща ипотека и
евентуално нощем си играе с някакви електронни музики, които от време на време качва
в MySpace.
Точно
такава впрочем била и ситуацията в личната биография на Обаро Еджимиуе. До
деня, в който едновременно го уволнили от застрахователната компания, в която
работел, и Джайлс Питърсън от BBC му се обадил, че възнамерява
да му предложи договор в неговия лейбъл Brownswood
Recordings. След
това първият албум на Ghostpoet -
Peanut Butter Blues & Melancholy Jam -
изненадващо (или напълно закономерно) се оказва в номинациите за наградата Mercury. Какво
се случва нататък, може да чуеш със собствените си уши, ако утре вечер (11
декември) си в
Sofia
Live Club.
Ghostpoet идва с бенд от трима (клавири, барабани и китара),
забива парчета от втората си, записана изцяло с аналогови инструменти плоча
Some Say I So I Say Light, плюс
най-доброто от предишната. И накрая остава и за диджей сет, за да пуска
любимите си тракове на всички времена и актуални звуци от клубната сцена на
Острова. Какво повече?
Билети по 15 лв. от Eventim, вход 20 лв.
Текст Стела Вълкова / Фотография Mauro Puccini (втората най-горе)
В
никакъв случай не се смята за поет, още по-малко пък за рапър, въпреки че
мнозина изпитват непреодолимо влечение да го наричат и едното, и другото. Ние
ще се съгласим с колегите от списание Clash, които определят Обаро Еджимиуе като един от „редките
гласове, които се доближават до усещането да си млад, да си британец и да си притиснат
от кризата".
Да
се опитваме да описваме смесицата от индустриални бийтове, абстрактни синт
линии и меланхолични вокали, които го разполагат някъде във и между понятията
трип хоп, хип хоп, соул и дъбстеп, би означавало да усложним излишно нещо, което
той намира за изключително просто - да си сипва по много от всичката музика,
която е попил като гъба за 30 години на този свят. И да разказва върху нея за своя
живот - в който, твърди призрачният поет, би се разпознал всеки
обикновен човек. Онзи, който бачка от девет до пет, изплаща ипотека и
евентуално нощем си играе с някакви електронни музики, които от време на време качва
в MySpace.
Точно
такава впрочем била и ситуацията в личната биография на Обаро Еджимиуе. До
деня, в който едновременно го уволнили от застрахователната компания, в която
работел, и Джайлс Питърсън от BBC му се обадил, че възнамерява
да му предложи договор в неговия лейбъл Brownswood
Recordings. След
това първият албум на Ghostpoet - Peanut Butter Blues & Melancholy Jam -
изненадващо (или напълно закономерно) се оказва в номинациите за наградата Mercury. Какво
се случва нататък, може да чуеш със собствените си уши, ако утре вечер (11
декември) си в Sofia
Live Club.
Ghostpoet идва с бенд от трима (клавири, барабани и китара),
забива парчета от втората си, записана изцяло с аналогови инструменти плоча Some Say I So I Say Light, плюс
най-доброто от предишната. И накрая остава и за диджей сет, за да пуска
любимите си тракове на всички времена и актуални звуци от клубната сцена на
Острова. Какво повече?
Билети по 15 лв. от Eventim, вход 20 лв.
Текст Стела Вълкова / Фотография Mauro Puccini (втората най-горе)
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители