Дени: На мен морето винаги ми е любима дестинация, независимо по кое време на годината, още повече, когато ще свирим за първи път във Варна!
Петър: А моят последен концерт във Варна бе с една акустична китара в малък подземен клуб! Сега, две години по- късно, ще забием доста по-мащабно с NU/ANCE.
Борис: Интересен факт е, че за последните месеци много често имаме по три дати винаги една след друга, може би това число ни преследва. Освен това ние вече работим и по нов материал!
Дени: Да, работим главно върху три идеи и ще ги представим съвсем скоро във възможно най-завършения вид!
Петър: Трите нови авторски парчета, които успяхме да създадем в последният месец и половина с огромно желание и вдъхновие, ще изпълним на концертите през януари.
Дени: След раздялата със стария ни вокалист имаше момент, в който бяхме пред много дилеми – най-вече какво ще правим, защото той беше дал много на тази банда и направихме не малко неща заедно! Всъщност Кристина (приятелката ми) е виновницата толкова бързо да намерим решение. Тя беше човекът, който чу Петър за първи път, дойде при мен и ми каза „Виж, този пич пее много яко! Защо не се свържете с него!?“ , това и направихме!
Първата ни среща с Петър беше няколко часа и си говорехме най-вече за музика... Разбрах, че това е нашият човек, без да е изпял един тон още! Когато се събрахме за репетиция, нещата станаха от само себе си.
Борис: Така е, искахме да се фокусираме и да вложим максимално енергия и емоция в търсенето на най-подходящия и след като намерихме Петър, вече знаехме, че той ще е човекът. Нямахме търпение да се съберем и да забием! Почти веднага започнахме да свирим, което беше също толкова важно, колкото и опознаването ни като хора.
Вече смея да кажа, че сме си доста близки, прекарваме всеки ден часове заедно и то цялата банда, това е много ценно!
Петър: Така се случи.
радвам на толкова големия интерес към бандата.
Борис: За София категорично можем да кажем, че сме fully bооked, работим и върху нова концепция и като шоу, което тепърва изграждаме - групата ще има тотално нова визия. Опитваме се да бъдем също толкова ангажарини и в другите градове в страната, определено има места, на които все още не сме ходили и това ще се промени тази година. Следете ни в социалните платформи Досещате се, че ще ви питам и нещо, свързано с пет, нали? Борис: На мен това ми е любимото число! Пет може би ще са парчетата, които с момчетата планираме да издадем още преди лятото, но нека не сме категорични в сроковете. Вече работим по много идеи, планираме и съвсем скоро да влезем в студио и да запишем.
Явор: Така следва да се случи, да (смее се). Силно се надяваме това да е броят на новите ни парчета, но аз съм съгласен дори на повече. Нe бива да се ограничаваме с числа, а да се стараем да развиваме идеите и мислите си. Процесът по създаването на парчета и всичко около него се случва все по-успешно с момчетата и именно заради това казвам, че пет е малко
Петър: Пет е минимумът. Ок, предавам се, дайте да си говорим за нещо друго...например за бира? Борис: Ако имаме бира, бих искал да направим най-точния вкус, който описва NU/ ANCE.
Явор: Като ценител на бирата ще съм най-щастливия човек на света, ако мога да пия собствена такава. Това е идея на Петър, като все още работим по осъществяването й.
Петър: Мислим над колаборация с бирена работилница “Ах!”, където ще можем да осъществим идеята бандата да си има собствена бира. Не знам защо, но някак като чуя за бира, се сещам за мазе - разкажете ми за мазето на НБУ, от където сте тръгнали? Дени: Къде ме върна този въпрос... Бях забравил! Беше преди около щест години! Бяхме само аз и Борис и NU/ANCE беше бегла идея! Като се обърна назад само мога да се радвам, че в момента има супер яки хора около нас, които ни подкрепят и ни дават сили да продължаваме да се борим за мечтите си!
Борис: Аз и Дени сме тръгнали от това мазе, като хлапета, които много мечтаеха и искаха да свирят и правят собствена музика. Сега, шест години по-късно, сме същите хлапета, все още мечтаещи, но вече работещи доста за това да осъществим мечтите си! Тогава слушахме музиката си само ние и най-близките ни, а сега тя се слуша, както в България, така и в няколко щата в САЩ, а преди няколко дни беше и премиерата на наше парче в Англия. За последните месеци обиколихме доста градове в България, бяхме в Гърция, Румъния и Германия. Развиваме се и най-якото е, че го правим по начина, по който ние усещаме и искаме. С нашия мениджмънт полагаме всекидневно усилия да развиваме групата до най-малкия детайл и музиката ни да стига до колкото се може повече хора.
Борис: Като дете мислех, че ще стана много неща и винаги гледах да се занимавам с много неща, освен с музика. Всичко ми доскуча, само музиката остана и в един момент вече беше неразделна част от мен. Иначе аз завърших училище, което е специализирано в компютрите, но така и не започнах да се занимавам с това професионално. Все пак училището ми даде много и ми отвори очите за много неща, които сега ми помагат в музиката, за което съм изключително благодарен. Вярвам, че всеки човек трябва да прави това, което обича и да го намери, но това в никакъв случай не означава да се занимава само с едно конкретно нещо и да не се развива. Никога не знаеш какви скрити страни имаш в себе си и как ще ти помогнат за твоето нещо! Не се ограничавай. Развивай се!
Борис: Мисля, че най-доброто за групата тепърва предстои, както и за всеки един от нас в личен план! И най-вече си пожелавам тази година да е 5 пъти по-успешна от изминалата! Пожелавам го и на вас от Sofia Live и на хората, които ни четат!
Петър: СЕГА! NU/ANCE можеш да чуеш на 25. януари в София, на 26. в Пловдив и на 27. във Варна,а до тогава - виж малка част от най-новия им сингълт тук! Текст: Елисавета Петрова Фотографии: Aleksandar Mihaylov Mihaylov
Разбирам, че ще ходите към Морето в края на януари, за вас лято няма ли?
Борис: Има, разбира се! Но годината започна и е време за екшън! Вълнувам се от първото ни гостуване във Варна, преди това сме на 25-ти в София и на 26-ти в Пловдив.
Дени: На мен морето винаги ми е любима дестинация, независимо по кое време на годината, още повече, когато ще свирим за първи път във Варна!
Петър: А моят последен концерт във Варна бе с една акустична китара в малък подземен клуб! Сега, две години по- късно, ще забием доста по-мащабно с NU/ANCE.
Три е безспорно магично число, какво друго под неговия знак ще ми споделите?
Дени: Някои от любимите ми банди са триота. Хаха!
Борис: Интересен факт е, че за последните месеци много често имаме по три дати винаги една след друга, може би това число ни преследва. Освен това ние вече работим и по нов материал!
Дени: Да, работим главно върху три идеи и ще ги представим съвсем скоро във възможно най-завършения вид!
Петър: Трите нови авторски парчета, които успяхме да създадем в последният месец и половина с огромно желание и вдъхновие, ще изпълним на концертите през януари.
Дайте да качим бройката – вие сте четирима, кажете за новото около това?
Явор: С Пепката се бяхме засичали на джем сешъни и когато разбрах, че бандата се е свързала с него много се зарадвах!
Дени: След раздялата със стария ни вокалист имаше момент, в който бяхме пред много дилеми – най-вече какво ще правим, защото той беше дал много на тази банда и направихме не малко неща заедно! Всъщност Кристина (приятелката ми) е виновницата толкова бързо да намерим решение. Тя беше човекът, който чу Петър за първи път, дойде при мен и ми каза „Виж, този пич пее много яко! Защо не се свържете с него!?“ , това и направихме!
Първата ни среща с Петър беше няколко часа и си говорехме най-вече за музика... Разбрах, че това е нашият човек, без да е изпял един тон още! Когато се събрахме за репетиция, нещата станаха от само себе си.
Борис: Така е, искахме да се фокусираме и да вложим максимално енергия и емоция в търсенето на най-подходящия и след като намерихме Петър, вече знаехме, че той ще е човекът. Нямахме търпение да се съберем и да забием! Почти веднага започнахме да свирим, което беше също толкова важно, колкото и опознаването ни като хора.
Вече смея да кажа, че сме си доста близки, прекарваме всеки ден часове заедно и то цялата банда, това е много ценно!
Петър: Така се случи.
Също така разбирам, че до четвъртия месец на тази година сте fully booked, къде ще свирите?
Дени: Борис със сигурност ще даде по-добрия отговор! Аз просто ще кажа, че се
радвам на толкова големия интерес към бандата.
Борис: За София категорично можем да кажем, че сме fully bооked, работим и върху нова концепция и като шоу, което тепърва изграждаме - групата ще има тотално нова визия. Опитваме се да бъдем също толкова ангажарини и в другите градове в страната, определено има места, на които все още не сме ходили и това ще се промени тази година. Следете ни в социалните платформи
Досещате се, че ще ви питам и нещо, свързано с пет, нали?
Борис: На мен това ми е любимото число! Пет може би ще са парчетата, които с момчетата планираме да издадем още преди лятото, но нека не сме категорични в сроковете. Вече работим по много идеи, планираме и съвсем скоро да влезем в студио и да запишем.
Явор: Така следва да се случи, да (смее се). Силно се надяваме това да е броят на новите ни парчета, но аз съм съгласен дори на повече. Нe бива да се ограничаваме с числа, а да се стараем да развиваме идеите и мислите си. Процесът по създаването на парчета и всичко около него се случва все по-успешно с момчетата и именно заради това казвам, че пет е малко
Петър: Пет е минимумът.
Ок, предавам се, дайте да си говорим за нещо друго...например за бира?
Борис: Ако имаме бира, бих искал да направим най-точния вкус, който описва NU/ ANCE.
Явор: Като ценител на бирата ще съм най-щастливия човек на света, ако мога да пия собствена такава. Това е идея на Петър, като все още работим по осъществяването й.
Петър: Мислим над колаборация с бирена работилница “Ах!”, където ще можем да осъществим идеята бандата да си има собствена бира.
Не знам защо, но някак като чуя за бира, се сещам за мазе - разкажете ми за мазето на НБУ, от където сте тръгнали?
Дени: Къде ме върна този въпрос... Бях забравил! Беше преди около щест години! Бяхме само аз и Борис и NU/ANCE беше бегла идея! Като се обърна назад само мога да се радвам, че в момента има супер яки хора около нас, които ни подкрепят и ни дават сили да продължаваме да се борим за мечтите си!
Борис: Аз и Дени сме тръгнали от това мазе, като хлапета, които много мечтаеха и искаха да свирят и правят собствена музика. Сега, шест години по-късно, сме същите хлапета, все още мечтаещи, но вече работещи доста за това да осъществим мечтите си! Тогава слушахме музиката си само ние и най-близките ни, а сега тя се слуша, както в България, така и в няколко щата в САЩ, а преди няколко дни беше и премиерата на наше парче в Англия. За последните месеци обиколихме доста градове в България, бяхме в Гърция, Румъния и Германия. Развиваме се и най-якото е, че го правим по начина, по който ние усещаме и искаме. С нашия мениджмънт полагаме всекидневно усилия да развиваме групата до най-малкия детайл и музиката ни да стига до колкото се може повече хора.
Като споменахме универистета....не са малко музикантите, които са зъболекари, юристи, какво ли не, вие имате ли си паралелен живот с бадж?
Явор: Да, за съжаление при нашата професия често няма бърза възвращаемост и поради това много музиканти са принудени да намерят работа, за да си купят китара примерно или за да обгрижат интереса си към музиката. От другата страна мога да се похваля, защото успявам да живея само от музика и не ми се е налагало да нося нещо толкова тежко като бадж за работа.
Дени: И за мен на този етап има само един живот и това е музиката! Вярвам, че с много труд и упоритост може да си изкарваш прехраната с това, което обичаш да правиш!Петър: Аз съм завършил икономика и управление, но никога не съм практикувал специалността си. От друга страна, знанията които съм придобил по време на обучнието си , намират своето приложение в професионалните ми взаимоотношения и до днес. Част съм и от още един музикален проект, “Не Трябва” / Don’t Have To, който развивам от няколко години с Боян Кюранов. Част съм и от екипа на бирена работилница “Ах!”.
Борис: Като дете мислех, че ще стана много неща и винаги гледах да се занимавам с много неща, освен с музика. Всичко ми доскуча, само музиката остана и в един момент вече беше неразделна част от мен. Иначе аз завърших училище, което е специализирано в компютрите, но така и не започнах да се занимавам с това професионално. Все пак училището ми даде много и ми отвори очите за много неща, които сега ми помагат в музиката, за което съм изключително благодарен. Вярвам, че всеки човек трябва да прави това, което обича и да го намери, но това в никакъв случай не означава да се занимава само с едно конкретно нещо и да не се развива. Никога не знаеш какви скрити страни имаш в себе си и как ще ти помогнат за твоето нещо! Не се ограничавай. Развивай се!
А кое е най-якото нещо, за което ще си мислите през Този живот и през Тази година?
Явор: ..?) Най-якото нещо, за което ще мисля този живот е музиката, разбира се. All day, everyday.
Борис: Мисля, че най-доброто за групата тепърва предстои, както и за всеки един от нас в личен план! И най-вече си пожелавам тази година да е 5 пъти по-успешна от изминалата! Пожелавам го и на вас от Sofia Live и на хората, които ни четат!
Петър: СЕГА!
NU/ANCE можеш да чуеш на 25. януари в София, на 26. в Пловдив и на 27. във Варна,а до тогава - виж малка част от най-новия им сингълт тук!
Текст: Елисавета Петрова
Фотографии: Aleksandar Mihaylov Mihaylov