@Spotify Lek City Case @Bandcamp Lek City Case @Facebook Lek City Case @Instagram Lek City Case @Youtube Lek City Case
Lek City Case връхлетяха изневиделица от Бургас в пандемични времена и събраха очите на феновете на тежкия звук, на рок радиата и на всеки меломан-познавач. Те свирят пост-гръндж, саутърн слъдж рок и въпреки че не са заедно от вчера, първите си професионални студийни записи правят през 2020 в Audioslot в София под зоркото наблюдение и ръководство на всемогъщия Васко Райков от Odd Crew. Първият им сингъл „Broken“ попада на първото място в единствената българска национална рок класация, но със силната заявка и втори сингъл Head Error, бургазлии показват, че знаят не само как да дебютират на българската рок сцена, но и че Lek City Case са тук, за да останат.
Lek City Casе млада или нова група е? Как се събрахте?
Иван Янков: Идеята е стара, групата е млада. След много смени на членове през годините, най-накрая сме в завършен състав. Познаваме се отдавна, просто не вярвахме, че ще си паснем така добре.
Борис Николов: Групата вече съществуваше, когато се присъединих през 2018, но тъй като не ми се е налагало да навлизам в някакъв утвърден репертоар, бих я определил като рестартирана. Събрахме се почти случайно, по това време бях в период, в който имах нужда да „олекна“ малко музикално от сериозните кавъри, които бях свикнал да правя до тогава.
Иван Петков: Идеята за групата е от 2012- 2013. Още тогава се събирахме с приятели и джемвахме по цели нощи! Но като група, обединена от идеята да създава авторска музика и тя да достига до хората, сме някъде от 2018.
Oпишете стила музика, който правите?
ИЯ: Алтърнатив с привкусици и забежки към всякакви съседни рок, а и не само, жанрове.
БН: Няма да е честно да определим само един стил, в който свирим. Определено има доста турболентно смесване на различни музикални влияния, но е задължително да споменем, че всичко, което правим, се корени в рокендрола.
ИП: Това е по-скоро работа за музикалните критици и слушателите. Ние правим това, което извира от нас. Не се замисляме и не искаме да се ограничаваме в каквито и да било стилови рамки.
Каква щеше да бъде разликата, ако LCC беше софийска група, а не от Бургас?
ИЯ: Е, ние сме си Леките от Бургас! Морето ни привлича. Иначе, вероятно щяхме да сме по-известни вече.
БН: Много неща биха били различни, не знам дали щяхме да бъдем толкова мотивирани и фокусирани. В различните градове сцената е различна, затова смятам, че е станало това, което е трябвало да стане.
ИП: Щеше да липсва полъхът на морето!
Кой е лидерът в групата? А – най-креативният?
ИЯ: Все още няма изразен лидер. А и всеки може да бъде креативен, стига да положи усилия.
БН: Трудно е да се говори за лидер, музиката не е спортно състезание и се подчинява на други закони на взаимоотношенията. Част от това да си артист, който твори нещо, предполага мислене извън рамки и ограничения. За креативността бих казал, че всеки е добър в различни области, защото това е Вселена, а коя Вселена е най-голяма? Явно се допълваме добре, щом сме стигнали до тук.
ИП: Всеки е лидер в каквото е най-добър. Креативността е вдъхновение, а то идва, когато дойде... Например, ей сега, такова при мене липсва ( смее се).
Разкажете ни повече за втория ви сингъл – Head Error – бунтарски текст и мрачно видео – какви са идеята и вдъхновението зад него?
ИЯ: На всички ни е писнало от еднообразието, сивотата и всичко изкуствено, което ни обгръща. Напук на всички пластмасови, „облизани“ песни и клипове, наситени с грим и маски, решихме този път да е малко по-натурално, по-обикновено и истински мрачно. Да изкрещим, да извадим и другата половина от главите ни наяве. Такава каквато е.
БН: Вторият ни сингъл всъщност е първото парче, което направихме заедно цялостно. Истината е, че няма нищо преднамерено, нито по-суровият стил, нито бунтарският текст, всичко е вдъхновение и настроения. Основната идея беше готова, когато започнахме да правим парчето, добавихме средната част и някои елементи и така се получи. Видеото пък е суровият минималистичен поглед към ежедневието, моментното настроение, облечено във визия.
ИП: Песента е за вътрешните конфликти, които води непримиримият дух на Аз-а, раздразнен от собствената си нерешителност и несигурност в заобикалящия го патологичен глич на съвременната реалност. Иха!
Как ви повлия периодът на пандемията?
ИЯ: Изключително креативно! Жалко само, че нямаше участия на живо - но пък преосмислихме доста неща, създадохме нови парчета.
БН: Определено доста творчески, но това, забелязвам, е и явление оказало влияние и върху цялата музикална общност. Има творчески порив, който лъха отвсякъде, като определено е доста зареждащо и мотивиращо да виждаш как твоето творчество става част от възраждащата се алтернативна сцена в България, а защо не и на континента, а защо не и на света...
ИП. Чудесно беше! Седиш си у дома и се чудиш, кой ден от седмицата е, кой месец, коя година? Пускаш новините и слушаш едно и също... Шегувам се, разбира се! Периодът беше добър, да се вгледаме вътре в себе си, да останем за по-дълго с близките си, да си казваме по-често, че се обичаме. А за нас, като група, беше изключително ползотворно! Записахме няколко песни и написахме още няколко. Нещо, което щеше да се случи по-трудно в „нормалното”минало!
Коя е най-голямата ви грешка по музикантския път?
ИЯ: Не мисля, че сме сгрешили. Ние работим други неща и правим музика за удоволствие. А с това – няма как да да сгрешиш.
БН: От една страна, няма грешки, всичко, през което сме преминали, ни е развило в посоката, която следваме сега. Но винаги си казваш – не можеше ли да започна по-рано с това или онова; дали тук не трябваше да изсвиря друго; трябвало ли е толкова да обръщам внимание на знанията в музиката или да оставя настроенията да ме водят? Въпросите винаги ще са в нас, но това ни държи будни и търсещи.
ИП: Вероятно са много, но без грешки няма как да се научим, няма как да станем по-добри. Аз не мисля, че съм музикант. Не знам, дали ще успея да извървя целия път за да събера самочувствие да се нарека такъв.
Кое е най-трудното в това да бъдеш част от банда?
ИЯ: Да накараш и четирите колела на машината, наречена група, да се движат в синхрон и всеки да помага, за да може тя да се движи нагоре по пътя.
БН: Определено отстояването на собствената идентичност в тази кулизия на характери. Трудно се намира балансът да не предаваш напълно вкусовете и усещанията ти и в същото време – да умееш да приемаш другото виждане за музиката и света и да го допълваш творчески. Няма да изпадам в битовизмите, че е трудно и да намериш подходящи хора, да поддържаш репетиционна, техника...
ИП: Трудностите са много. За нас в момента може би най-трудно е да намираме време, покрай всичките служебни и семейни ангажименти. Но сме щастливи, че близките ни подкрепят и помагат да правим това, което обичаме.
А с какво се гордеете най-много?
ИЯ: С парчетата, които правим. Аз лично много се кефя, че се чувам по радиото, че имаме вече истински видео клипове, че хората ме поздравяват за тях. Малко съм като дете, с романтика и трепет.
БН: Гордея се с това, че любимите ми хора ме вдъхновяват и ми дават пълното си разбиране и подкрепа. Това дава усещането, че живееш пълноценен живот и можеш да дадеш най-доброто от себе си.
ИП: С детето си.
Коя беше последната песен, която чухте?
ИЯ: David Bowie – “Space Oddity”.
БН: Цял ден слушах новото парче, на което в момента записвам китари. Дано не прозвучи самовлюбено, хахаха. Иначе, преди това беше Krekhaus – Mist, на които съм фен вече.
ИП: Puscifer - Grey Area, около десетина пъти само.
Виж видеото на Head Error тук:
Следи за нова музика от Lek City Case тук:
@Spotify Lek City Case
@Bandcamp Lek City Case
@Facebook Lek City Case
@Instagram Lek City Case
@Youtube Lek City Case