Преди около 12 години пътувах до Румъния, просто на почивка. Но открих няколко групи там, отидох и на фестивал в Тимишоара. И така, започнах да минавам все по-често към Източна Европа - повече по лични причини, но пък и винаги откривах нови и нови банди. И после започнах да идвам и с групата си. За мен е много по-интересно да свиря тук, отколкото в Западна Европа, защото хората на Балканите са по-гостоприемна и по-малко отгечена публика и наистина ни слушат, докато свирим. Миналата година издадохте втори албум - A Splinter For The Pure. В каква насока поема групата с него?
Към компактност. Един от музикантите ни междувременно напусна групата - сега отново сме трима като в самото начало - и в процеса на създаване на втория албум се концентрирахме именно върху звученето си като трио. Мисля, че и звученето на албума е различно - песните са хем по-агресивни, хем влизат по-надълбоко като текстове. Мисля, че за последните три години всеки от нас премина през по-сложни моменти и това неминуемо рефлектира и върху музиката. Каква е основната разлика за теб, когато пишеш песни на английски и когато пишеш на немски?
За първите ни записи пишех повече на немски, но постепенно открих, че той е малко труден за вместване в мелодиите, които ни идваха, така че превключих на английски. Също така групите, които са ми повлияли най-сериозно, пеят на английски, така че той си дойде съвсем естествено. Немскоезичните групи, които наистина харесвам, са много добри, но пък са само няколко.
Лайпциг е сравнително малък град с около половин милион население, но артистичният и музикалният живот там са доста богати. В началото на 90-те имаше доста скуотирани места и алтернативни места все още съществуват. Има и голям университет, така че публика е налична. Ние в Monozid се занимаваме и с организиране на концерти и фестивали вече десет години. От друга страна, не са много групите в Лайпциг точно в нашия жанр, така че - да, от една страна е лесно, но от друга си е борба за повече публика. Може би затова и пътуваме толкова често, за да достигнем до повече хора. Какво си спомняш от първото ви гостуване в България през 2010?
Интересен момент беше. Защото на този етап вече познавах групи от Румъния и от бивша Югославия. Но за България нямах никаква информация. Знаех, че трябва да има сцена, но не познавах никого. Случайно се свързахме с музикантите, които сега свирят в Котки Под Коли, чух по интернет тогавашните им групи и много ми допаднаха. През цялото време си пишехме, но не беше ясно дали въобще ще се състои концерт, защото се оказа, че е трудно да се намери подходящото място в София. Но накрая събитие имаше и не беше просто концерт, а цял тридневен фестивал и се радвам, че успях да чуя на живо доста софийски групи, за които не знаех нищо. Билети по 8 лв оттук или 10 лв. на място
Шоуто тази вечер (26 октомври) ще започне с пет нови дарк/трип-хоп/блус пиеси от Rosenquarzexpress. После на сцената излизат Квартет Жорж, една от изненадите на сезона, които наскоро записаха цял албум. Наред са Котки Под Коли - в иснтрументален вариант и в такъв с Елена Димитрова като вокалист и тексописец. И след това са Monozid от Лайпциг - инди постпънк трио, познато на публиката у нас от Impossible Fest (2010). Monozid, обичат Източна Европа и Балканите, понякога пътуват и чак до Сибир. Тук ще представят новия си албум A Splinter For The Pure. Като приключат се почва афтърпарти с музиката на траш-рокабили лейбъла Monster Mash Records, защото, внимание! - на следващия ден, 27 октомври (неделя), на сцената на Maze ще излязат легендарният Dead Elvis и рокендрол сикхите The Great Munzini & The Astonishing Sotos.
Но да се върнем на тазвечершното събитие с интервю с Франц, вокалист и басист на Monozid
Какво е за теб изтокът и откъде идва интересът ти към него?
Преди около 12 години пътувах до Румъния, просто на почивка.
Но открих няколко групи там, отидох и на фестивал в Тимишоара. И така, започнах
да минавам все по-често към Източна Европа - повече по лични причини, но пък и
винаги откривах нови и нови банди. И после започнах да идвам и с групата
си. За мен е много по-интересно да свиря тук, отколкото в Западна Европа,
защото хората на Балканите са по-гостоприемна и по-малко отгечена
публика и наистина ни слушат, докато свирим.
Миналата година
издадохте втори албум - A Splinter For The Pure. В каква насока
поема групата с него?
Към компактност. Един от музикантите ни междувременно
напусна групата - сега отново сме трима като в самото начало - и в процеса на
създаване на втория албум се концентрирахме именно върху звученето си като
трио. Мисля, че и звученето на албума е различно - песните са хем по-агресивни,
хем влизат по-надълбоко като текстове. Мисля, че за последните три
години всеки от нас премина през по-сложни моменти и това неминуемо рефлектира
и върху музиката.
Каква е основната
разлика за теб, когато пишеш песни на английски и когато пишеш на немски?
За първите ни записи пишех повече на немски, но постепенно
открих, че той е малко труден за вместване в мелодиите, които ни
идваха, така че превключих на английски. Също така групите, които са ми
повлияли най-сериозно, пеят на английски, така че той си дойде съвсем
естествено. Немскоезичните групи, които наистина харесвам, са
много добри, но пък са само няколко.
Къде е Лайпциг във
вашите песни?
Лайпциг е сравнително малък град с около половин милион
население, но артистичният и музикалният живот там са доста богати. В началото
на 90-те имаше доста скуотирани
места и алтернативни места все още съществуват. Има и голям университет, така
че публика е налична. Ние в Monozid
се занимаваме и с организиране на концерти и фестивали вече десет години. От
друга страна, не са много групите в Лайпциг точно в нашия жанр, така че - да,
от една страна е лесно, но от друга си е борба за повече публика. Може би
затова и пътуваме толкова често, за да достигнем до повече хора.
Какво си спомняш от
първото ви гостуване в България през 2010?
Интересен момент беше. Защото на този етап вече познавах
групи от Румъния и от бивша Югославия. Но за България нямах
никаква информация. Знаех, че трябва да има сцена, но не познавах никого.
Случайно се свързахме с музикантите, които сега свирят в Котки Под Коли, чух
по интернет тогавашните им групи и много ми допаднаха. През цялото време си
пишехме, но не беше ясно дали въобще ще се състои концерт, защото се
оказа, че е трудно да се намери подходящото място в София. Но накрая събитие имаше и не беше просто концерт, а цял тридневен фестивал и се радвам,
че успях да чуя на живо доста софийски групи, за които не знаех нищо.
Билети по 8 лв оттук или 10 лв. на място
Текст Цветан Цветанов