Бек обича да редува
албумите си - един електрически еретичен
и шумен, един акустично ефирен. И после
пак. Тази година обаче, ни е обещал по
един и от двата. И първо се е спрял на
акустичния. Той идва след шестгодишна
пауза, по време на която сериозно
талантливият сциентолог продуцира
албуми на Шарлот Генсбур (Charlotte
Gainsbourg), Търстън Мур
(Thurston Moore) и Стивън Малкмъс (Stephen
Malkmus), направи възхитителните
проекти Record Club
и Song Reader,
написа музика за филм, работи заедно с
Джак Уайт (Jack White),
Филип Глас (Philip Glass) и Джейми Лидл (Jamie
Lidell), обиколи света осем
пъти с балон, изкачи Еверест, Макалу и
Анапума, летя до Плутон и обратно,
преплува Тихия Океан, счупи рекорда за
най-голям робот, построен от цигарени
кутии и патентова няколкостотин нови
изобретения. Мдам, този тип не си пада
по така-нареченото от Джак Керуак
„нищоправене".
Morning Phase е нещо като
продължение на появилия се през 2002-ра
Sea Change,
в който Бек, обвит тогава в меланхолия,
разсъждаваше върху разпадането на
деветгодишната си връзка със стилистката
Лий Лаймън и киселееше иронично, но и
космично. Сега в гласа и текстовете му
не се чете разочарование, нито пък
някакво душевно опустошение. Има
меланхолия, но не и тъга. Има и мъдрост,
но нека това не ти звучи все едно Бек е
одъртял и станал скучен, досаден и
предвидим. Напротив, той винаги е умеел
да прави реверанси към музиката от
миналото и същевременно да предизвиква
с неочаквано завъртане в неизвестна
посока.
Предполагам, че следващият
му албум ще бъде новият
Odelay на 21 век, но докато го чакаме, можем
да се зареем в космоса наречен
Morning Phase. Записван с повечето от
музикантите, помагали за
Sea Change и с оркестрации, правени от баща
му, албумът е може би един от най-силните
в досегашната кариера на Бек.
След ефирното интро,
откриващата композиция „Morning"
постепенно те омагьосва с вокални
хармонии в стил Pink
Floyd и
чара на Velvet
Underground.
Няма да изреждам
впечатленията си парче по парче, защото
смятам, че слушането на един албум,
особено пък такъв, е много лично
преживяване. Бих си позволил обаче да
те потупам деликатно по рамото, когато
дойде песента „Unforgiven"
и да ти кажа: „Чуй това - може би
най-великото вокално изпълнение на Бек
до този момент!".
Пилотният сингъл „Blue
Moon" бих
описал като „възнасящ", а „Turn
Away" звучи
като саундтрак на някой хипи фест от
края на 60-те.
Нужно е да бъде отбелязано,
че този път Бек не се обляга на внушително
опитния и гениален Найджъл Годрич, а
сам е продуцирал своя албум. Няма страшно,
звукът е покъртителен. Обичаме Бек,
когато е във фаза.
Текст Насо Русков
Бек обича да редува
албумите си - един електрически еретичен
и шумен, един акустично ефирен. И после
пак. Тази година обаче, ни е обещал по
един и от двата. И първо се е спрял на
акустичния. Той идва след шестгодишна
пауза, по време на която сериозно
талантливият сциентолог продуцира
албуми на Шарлот Генсбур (Charlotte
Gainsbourg), Търстън Мур
(Thurston Moore) и Стивън Малкмъс (Stephen
Malkmus), направи възхитителните
проекти Record Club
и Song Reader,
написа музика за филм, работи заедно с
Джак Уайт (Jack White),
Филип Глас (Philip Glass) и Джейми Лидл (Jamie
Lidell), обиколи света осем
пъти с балон, изкачи Еверест, Макалу и
Анапума, летя до Плутон и обратно,
преплува Тихия Океан, счупи рекорда за
най-голям робот, построен от цигарени
кутии и патентова няколкостотин нови
изобретения. Мдам, този тип не си пада
по така-нареченото от Джак Керуак
„нищоправене".
Morning Phase е нещо като
продължение на появилия се през 2002-ра
Sea Change,
в който Бек, обвит тогава в меланхолия,
разсъждаваше върху разпадането на
деветгодишната си връзка със стилистката
Лий Лаймън и киселееше иронично, но и
космично. Сега в гласа и текстовете му
не се чете разочарование, нито пък
някакво душевно опустошение. Има
меланхолия, но не и тъга. Има и мъдрост,
но нека това не ти звучи все едно Бек е
одъртял и станал скучен, досаден и
предвидим. Напротив, той винаги е умеел
да прави реверанси към музиката от
миналото и същевременно да предизвиква
с неочаквано завъртане в неизвестна
посока.
Предполагам, че следващият
му албум ще бъде новият Odelay на 21 век, но докато го чакаме, можем
да се зареем в космоса наречен Morning Phase. Записван с повечето от
музикантите, помагали за Sea Change и с оркестрации, правени от баща
му, албумът е може би един от най-силните
в досегашната кариера на Бек.
След ефирното интро,
откриващата композиция „Morning"
постепенно те омагьосва с вокални
хармонии в стил Pink
Floyd и
чара на Velvet
Underground.
Няма да изреждам
впечатленията си парче по парче, защото
смятам, че слушането на един албум,
особено пък такъв, е много лично
преживяване. Бих си позволил обаче да
те потупам деликатно по рамото, когато
дойде песента „Unforgiven"
и да ти кажа: „Чуй това - може би
най-великото вокално изпълнение на Бек
до този момент!".
Пилотният сингъл „Blue
Moon" бих
описал като „възнасящ", а „Turn
Away" звучи
като саундтрак на някой хипи фест от
края на 60-те.
Нужно е да бъде отбелязано,
че този път Бек не се обляга на внушително
опитния и гениален Найджъл Годрич, а
сам е продуцирал своя албум. Няма страшно,
звукът е покъртителен. Обичаме Бек,
когато е във фаза.
Текст Насо Русков
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители