Некласация, част първа

Така се случва в края на всяка година: лавина от класации за най-добро това, най-силно онова и blah fucking blah. Особено когато става въпрос за музикални „best of" списъци, тях ги бълват по-обилно от псувните, стрелящи се през устата на болен от синдрома на Турет. Нямаме никакво намерение да подреждаме албуми по реда на величието им, още по-малко по продажби. Просто споделяме част от брилянтните творения, докоснали ни през изминалата година. В тази първа част налягаме на артисти, които не извират от чешмите, а по-скоро бълбукат топло под заледената повърхност.

Django Django

 

Django Django
Всякакви суперлативи за този китарно-перкусионен рай, измайсторен от четирима единбургски гийкове, са недостойни и бледи. По наше скромно мнение, най-силният дебют на годината. Не се мотай, а си го пусни... Веднага!

Crystal Castles

 

III
След като ни зашеметиха с вълшебно-хаотичните си концертни изпълнения и сингъла „Not In Love" (с гост вокалист Робърт Смит от The Cure), канадците решиха третият им албум да не е чак толкова „игрив", но пък да е доста по-стегнато-отчетлив, вглъбен и убедителен. Три пъти ура за III.

Chairlift

 

Something
Още едно дуо, този път от Ню Йорк. Спечелиха ни през 2008-а с фантастичния сингъл „Bruises" и последвалия го албум. Новият им не е чак толкова различен като стил и прийоми (с една дума - синтпоп), но пък се отличава с още по-голяма изобретателност, а присъствието и гласът на Карълайн Полачек са дори по-очарователни отпреди, ако това изобщо е възможно.

Bat for Lashes

 

The Haunted Man
По едно време я сравняваха с Кейт Буш заради оркестралния й подход, но тази година Наташа Кхан ни удари с един по-суров и първичен за нейните стандарти звяр, наречен The Haunted Man, в който на моменти ни предлага поразителни душевни саморазкрития.

Jon Spencer Blues Explosion

 

Meat and Bone
Най-после! Абразивните рокенрол диваци се завърнаха, по-шумни и брутални от доста време насам. Това може да е само добра новина. Ясно е, че тази група е сто пъти по-яка на живо, но ако няма как да ги видиш, грабвай Meat and Bone и вий френетично под луната!

Killing Joke

 

MMXII
Навремето Джаз Коулмън бе убеден, че идва краят на света и избяга в Исландия, за да го посрещне там. Тогава групата тъкмо бе издала размазващия Revelations. Сега, трийсет години по-късно, сценарият е същият - друг покъртителен албум и нов апокалипсис. Може би този път Коулмън и компания са се чупили в Гренландия.

Miike Snow

 

Happy To You
Те са шведи и, не, никой от тях не се казва Майк Сноу. За сметка на това главите им разбират от умело смесване на инди рок, поп, сайкъделик денс и синтпоп, а вторият им албум е нещо като дебюта, само че около десет пъти по-добър. На моменти прилича на Hot Chip, но с някакси по-„топъл" звук. Идеален за зимата.

Purity Ring

 

Shrines
Ако си падаш по космично-отнесената електроника на Washed Out и Neon Indian, тогава това канадско дуо ще ти допадне. Представи си платно, в центъра на което е изобразен един основен, величествен мотив, от който се стичат множество цветови нюанси.

Amanda Palmer and The Grand Theft Orchestra

 

Theatre Is Evil
Познаваме Аманда добре от изумителните Dresden Dolls. Заради някакви клаузи в договора им с предишния лейбъл те в момента няма как да издават албуми. Затова Палмър реши да си направи солов и дори би всички рекорди в Kickstarter, където поиска от феновете си 100 000 долара за записи. Те пък взеха й събраха над един милион! И въпреки че откачената Аманда демонстративно отказва да си бръсне подмишниците, музиката й чупи глави.

Текст Насо Русков / Фотография Васил Танев (най-горе)

Така се случва в края на всяка година: лавина от класации за най-добро това, най-силно онова и blah fucking blah. Особено когато става въпрос за музикални „best of" списъци, тях ги бълват по-обилно от псувните, стрелящи се през устата на болен от синдрома на Турет. Нямаме никакво намерение да подреждаме албуми по реда на величието им, още по-малко по продажби. Просто споделяме част от брилянтните творения, докоснали ни през изминалата година. В тази първа част налягаме на артисти, които не извират от чешмите, а по-скоро бълбукат топло под заледената повърхност.

Django Django

 

Django Django
Всякакви суперлативи за този китарно-перкусионен рай, измайсторен от четирима единбургски гийкове, са недостойни и бледи. По наше скромно мнение, най-силният дебют на годината. Не се мотай, а си го пусни... Веднага!

Crystal Castles

 

III
След като ни зашеметиха с вълшебно-хаотичните си концертни изпълнения и сингъла „Not In Love" (с гост вокалист Робърт Смит от The Cure), канадците решиха третият им албум да не е чак толкова „игрив", но пък да е доста по-стегнато-отчетлив, вглъбен и убедителен. Три пъти ура за III.

Chairlift

 

Something
Още едно дуо, този път от Ню Йорк. Спечелиха ни през 2008-а с фантастичния сингъл „Bruises" и последвалия го албум. Новият им не е чак толкова различен като стил и прийоми (с една дума - синтпоп), но пък се отличава с още по-голяма изобретателност, а присъствието и гласът на Карълайн Полачек са дори по-очарователни отпреди, ако това изобщо е възможно.

Bat for Lashes

 

The Haunted Man
По едно време я сравняваха с Кейт Буш заради оркестралния й подход, но тази година Наташа Кхан ни удари с един по-суров и първичен за нейните стандарти звяр, наречен The Haunted Man, в който на моменти ни предлага поразителни душевни саморазкрития.

Jon Spencer Blues Explosion

 

Meat and Bone
Най-после! Абразивните рокенрол диваци се завърнаха, по-шумни и брутални от доста време насам. Това може да е само добра новина. Ясно е, че тази група е сто пъти по-яка на живо, но ако няма как да ги видиш, грабвай Meat and Bone и вий френетично под луната!

Killing Joke

 

MMXII
Навремето Джаз Коулмън бе убеден, че идва краят на света и избяга в Исландия, за да го посрещне там. Тогава групата тъкмо бе издала размазващия Revelations. Сега, трийсет години по-късно, сценарият е същият - друг покъртителен албум и нов апокалипсис. Може би този път Коулмън и компания са се чупили в Гренландия.

Miike Snow

 

Happy To You
Те са шведи и, не, никой от тях не се казва Майк Сноу. За сметка на това главите им разбират от умело смесване на инди рок, поп, сайкъделик денс и синтпоп, а вторият им албум е нещо като дебюта, само че около десет пъти по-добър. На моменти прилича на Hot Chip, но с някакси по-„топъл" звук. Идеален за зимата.

Purity Ring

 

Shrines
Ако си падаш по космично-отнесената електроника на Washed Out и Neon Indian, тогава това канадско дуо ще ти допадне. Представи си платно, в центъра на което е изобразен един основен, величествен мотив, от който се стичат множество цветови нюанси.

Amanda Palmer and The Grand Theft Orchestra

 

Theatre Is Evil
Познаваме Аманда добре от изумителните Dresden Dolls. Заради някакви клаузи в договора им с предишния лейбъл те в момента няма как да издават албуми. Затова Палмър реши да си направи солов и дори би всички рекорди в Kickstarter, където поиска от феновете си 100 000 долара за записи. Те пък взеха й събраха над един милион! И въпреки че откачената Аманда демонстративно отказва да си бръсне подмишниците, музиката й чупи глави.

Текст Насо Русков / Фотография Васил Танев (най-горе)

Гласували общо: 1 потребители