Ноу Даут и Push and Shove

Колко пъти си полудявал по някое парче на артист или група и си хуквал към магазина, за да купиш сидито? (Вероятно нито веднъж, ако яростно атакуваш клавиатурата за поредния крадлив даунлоуд.) Аз съм се подхлъзвал доста така - например когато американците Дъ Рапчър пуснаха „House of Jealous Lovers" през 2003-та. Тотално прелъстен от парчето и тръпнещ от вълнение като татуирана пубертетка преди да постне поредната снимка в tumblr, се простих с не помня колко паунда и сграбчих дебютния им, очаквайки той да е божествено продължение на онова, което бях чул.

Оказа се, че останалите парчета, освен доста по-различни стилово, бяха и пълен шит. Помня, че тогава нахлух в магазина като Ханибал (не Лектър) и се развиках: „Баси скапания албум, нищо общо със сингъла! Върнете ми парите!" В случая любезните продавачи ми позволиха да го заменя с новия на австраийците Дъ Аваланчис. Това може да се случи и с теб, особено ако си въобразяваш, че голямото завръщане на Ноу Даут има нещо общо с възхитителния пилотен трак „Settle Down". Защото няма.

 

Последното им сиди Rock Steady изскочи през 2001-ва - още помня как чух „Hella Good" и щях да припадна от възторг. Остатъкът от албума беше колкото новаторски, толкова и конформистки. Новият Push and Shove обаче е предимно второто. „Settle Down" наистина размазва - денсхол плюс ска, смайващи вокални мелодии и 42-годишната Гуен Стефани, която изглежда така, сякаш не е мръднала от 1996-а насам („Да поддържаш тази форма е ад", проплака наскоро тя в едно интервю). Но до самия край на албума няма друга толкова съвършена песен.

Въпреки това този наситен с реверанси към хитовете от 80-те музикален труд е пълен с достатъчно лъскав звук, запленяващи комерсиални мелодии на границата с дъбстепа (прозявка от досада), хип-хоп речетативи и денсхол ритми за всеки любопитен проекто-фен на групата. Старите им привърженици обаче най-вероятно ще си кажат, че Push and Shove е закъсняло (заради бляскавата соло кариера на Гуен) продължение на Rock Steady - музика, която хем е остаряла и вече предвидима, хем е актуална, а може би дори и непреходна. В бонус диска ще намерите акустични версии на някои от парчетата плюс кавър на „Stand and Deliver" на Адам енд ди Антс, който донякъде ме поразнежи.

с една дума
ХАНИБАЛ (Лектър обаче) е художествен образ, появил се за първи път в романа Червения дракон (1981) на Томас Харис. Смъртоносно опасният канибал с брилянтен ум, безупречни обноски и очарователна персона се превръща в легендарно любим герой след книгата Мълчанието на агнетата и особено след филма, където в ролята на Ханибал е изумителният Антъни Хопкинс.

Текст Насо Русков

Колко пъти си полудявал по някое парче на артист или група и си хуквал към магазина, за да купиш сидито? (Вероятно нито веднъж, ако яростно атакуваш клавиатурата за поредния крадлив даунлоуд.) Аз съм се подхлъзвал доста така - например когато американците Дъ Рапчър пуснаха „House of Jealous Lovers" през 2003-та. Тотално прелъстен от парчето и тръпнещ от вълнение като татуирана пубертетка преди да постне поредната снимка в tumblr, се простих с не помня колко паунда и сграбчих дебютния им, очаквайки той да е божествено продължение на онова, което бях чул.

Оказа се, че останалите парчета, освен доста по-различни стилово, бяха и пълен шит. Помня, че тогава нахлух в магазина като Ханибал (не Лектър) и се развиках: „Баси скапания албум, нищо общо със сингъла! Върнете ми парите!" В случая любезните продавачи ми позволиха да го заменя с новия на австраийците Дъ Аваланчис. Това може да се случи и с теб, особено ако си въобразяваш, че голямото завръщане на Ноу Даут има нещо общо с възхитителния пилотен трак „Settle Down". Защото няма.

 

Последното им сиди Rock Steady изскочи през 2001-ва - още помня как чух „Hella Good" и щях да припадна от възторг. Остатъкът от албума беше колкото новаторски, толкова и конформистки. Новият Push and Shove обаче е предимно второто. „Settle Down" наистина размазва - денсхол плюс ска, смайващи вокални мелодии и 42-годишната Гуен Стефани, която изглежда така, сякаш не е мръднала от 1996-а насам („Да поддържаш тази форма е ад", проплака наскоро тя в едно интервю). Но до самия край на албума няма друга толкова съвършена песен.

Въпреки това този наситен с реверанси към хитовете от 80-те музикален труд е пълен с достатъчно лъскав звук, запленяващи комерсиални мелодии на границата с дъбстепа (прозявка от досада), хип-хоп речетативи и денсхол ритми за всеки любопитен проекто-фен на групата. Старите им привърженици обаче най-вероятно ще си кажат, че Push and Shove е закъсняло (заради бляскавата соло кариера на Гуен) продължение на Rock Steady - музика, която хем е остаряла и вече предвидима, хем е актуална, а може би дори и непреходна. В бонус диска ще намерите акустични версии на някои от парчетата плюс кавър на „Stand and Deliver" на Адам енд ди Антс, който донякъде ме поразнежи.

с една дума
ХАНИБАЛ (Лектър обаче) е художествен образ, появил се за първи път в романа Червения дракон (1981) на Томас Харис. Смъртоносно опасният канибал с брилянтен ум, безупречни обноски и очарователна персона се превръща в легендарно любим герой след книгата Мълчанието на агнетата и особено след филма, където в ролята на Ханибал е изумителният Антъни Хопкинс.

Текст Насо Русков

Гласували общо: 1 потребители