Не, че не се очакваше, но след като е факт и го чуеш, идва малко като шок. Въпреки че с последните си албуми бавно и славно вървяха натам, този е самата крайност и е изцяло различен от нещата, които досега са правили. Едно нещо, което Linkin Park са запазили, са електронните мотиви, които се откриват и в последните албуми. Не ни разбирайте погрешно, албумът сам по себе си не е лош. На 3-4 слушане даже може и да си припяваш на повечето песни. Но за всички верни и стари фенове на групата
One More Light е трудно слушаем първоначално.
Вярно, те сами се провъзгласиха за поп група или поне група, която прави поп песни, но подходът и отношението им към критиката допълнително отблъсна феновете. По-рано този месец Честър Бенингтън се обърна към почитателите си с думите “просто продължете напред”, говорейки за любимия на всички
Hybrid Theory, за чиято автентичност и тежко звучене хората така здраво са се хванали. Честър отправя и по-сериозни коментари към хейтърите. В допълнение казва на хората, които твърдят, че са продажници да “се разберат навън” с него, и че всички, които ги мислят за такива, както и музиката им, ще ги “прасне през устата”. Тази грубост може и да му коства и верни фенове, които са били склонни да дадат шанс на албума.
Истината е, че всички, които слушат Linkin Park от самото им начало е нормално да са все още силно привързани към първите албуми и звученето им. Беше нещо различно и ново за времето си и много хора го асоциират с ранното си тийнейджърство, с много силни емоции и спомени. Да, не можем да очакваме да не се променят, както хората така и музиката, която правят неизбежно се променя, пораства и надгражда.
One More Light не надгражда предишната им работа, просто защото е прекалено различен за сравнение.
Ако трябва да обобщим - албумът е хубав. Но си го слушай просто като албум, а не като албум на Linkin Park. Обърни внимание на текстовете, далеч не са лоши, особено "Sorry For Now", която е писана за децата на Mike Shinoda, които още не разбират жертвите, които той трябва да прави и защо толкова често отсъства. Има и много заразни песни като "Talking To Myself", "Battle Symphony" и "Halfway Right", и разбира се парчето им с поп певицата Kiiara - "Heavy". Понякога е хубаво нова музика да се слуша като музика сама по себе си, а не като музиката на определена група. Трудно е да си активна група от толкова години и да имаш солидна фен база, която е с високи очаквания от теб и въпреки това да продължаваш да правиш музика, особено ако изцяло смениш стила си. Казваме им едно браво за старанието и си пускаме
One More Light, защото с всяко слушане ни харесва малко повече.
Текст Аби Белчева
Не, че не се очакваше, но след като е факт и го чуеш, идва малко като шок. Въпреки че с последните си албуми бавно и славно вървяха натам, този е самата крайност и е изцяло различен от нещата, които досега са правили. Едно нещо, което Linkin Park са запазили, са електронните мотиви, които се откриват и в последните албуми. Не ни разбирайте погрешно, албумът сам по себе си не е лош. На 3-4 слушане даже може и да си припяваш на повечето песни. Но за всички верни и стари фенове на групата One More Light е трудно слушаем първоначално.
Вярно, те сами се провъзгласиха за поп група или поне група, която прави поп песни, но подходът и отношението им към критиката допълнително отблъсна феновете. По-рано този месец Честър Бенингтън се обърна към почитателите си с думите “просто продължете напред”, говорейки за любимия на всички Hybrid Theory, за чиято автентичност и тежко звучене хората така здраво са се хванали. Честър отправя и по-сериозни коментари към хейтърите. В допълнение казва на хората, които твърдят, че са продажници да “се разберат навън” с него, и че всички, които ги мислят за такива, както и музиката им, ще ги “прасне през устата”. Тази грубост може и да му коства и верни фенове, които са били склонни да дадат шанс на албума.
Истината е, че всички, които слушат Linkin Park от самото им начало е нормално да са все още силно привързани към първите албуми и звученето им. Беше нещо различно и ново за времето си и много хора го асоциират с ранното си тийнейджърство, с много силни емоции и спомени. Да, не можем да очакваме да не се променят, както хората така и музиката, която правят неизбежно се променя, пораства и надгражда. One More Light не надгражда предишната им работа, просто защото е прекалено различен за сравнение.
Ако трябва да обобщим - албумът е хубав. Но си го слушай просто като албум, а не като албум на Linkin Park. Обърни внимание на текстовете, далеч не са лоши, особено "Sorry For Now", която е писана за децата на Mike Shinoda, които още не разбират жертвите, които той трябва да прави и защо толкова често отсъства. Има и много заразни песни като "Talking To Myself", "Battle Symphony" и "Halfway Right", и разбира се парчето им с поп певицата Kiiara - "Heavy". Понякога е хубаво нова музика да се слуша като музика сама по себе си, а не като музиката на определена група. Трудно е да си активна група от толкова години и да имаш солидна фен база, която е с високи очаквания от теб и въпреки това да продължаваш да правиш музика, особено ако изцяло смениш стила си. Казваме им едно браво за старанието и си пускаме One More Light, защото с всяко слушане ни харесва малко повече.
Текст Аби Белчева
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители