Петдесет години в петнайсет албума

На 21 март се навършиха 20 години от издаването на един от най-силните и влиятелни рок албуми за алтернативната рок сцена днес. Dopes to Infinity на Monster Magnet. Трябваха ни минута-две преди да осъзнаем, че през 1995 всъщност са излязли адски важни албуми за истинския рок. А какво е истински ли? Онзи импулс, който идва от сърцето, пръстите, таланта и вдъхновението. Който не се влияе от корпорации, мода или диктовка на тенденции. Замислихме се какви ли албуми са излизали по средата на всяка декада в последните 50 години. Оказва се, че са чудовищно много. Диагоналният пробег през страхотните записи по-долу е както субективен, така и претеглен спрямо влиянието на албума върху последващите търсения на групи и артисти през годините. Естествено, по три албума от година с няколко споменати сподвижника е съвсем кратък отзвук от целия тътен на рокенрола в съответната година. Затова и на екипа ни е адски интересно - кои албуми би избрал ти?

1965
Година, в която бандите и изпълнителите са супер продуктивни, рокенролът излиза от разцвета си и се изстрелва в изследване на непознати територии. И всички бързат да експериментират с все повече музика, аранжименти... и наркотици.

The Beatles - Rubber Soul
През 1965 The Beatles са в тотален връх на кариерата си. Бийтълманията е от двете страни на Атлантическия океан, а групата издава албума си Help! и само няколко месеца по-късно отново е в студио, за да пусне на 3 декември Rubber Soul - плочата, която бележи началото на новия етап в развитието на The Beatles. Момчетата, които пееха наивни припеви като „She loves you, yeah, yeah, yeah", вече се впечатляват от музикални експерименти и търсят новото и непознатото. Така постепенно се превръщат в студийна банда, а Rubber Soul променя завинаги музиката от 1965 насетне, след като George Harrison за първи път използва индийски ситар в рокенрола за парчето "Norwegian Wood". На тази негова идея дължим експериментите в психеделичния рок, влиянията от Изтока в музиката и реално всичко, случило се след това от The Rolling Stones, през Jefferson Airplane, та до Oasis и Kula Shaker.

The Who - My Generation
В същия ден, в който The Beatles отварят нова страница с Rubber Soul, на Острова излиза един албум, който без да разтърсва така музикалния свят, представя пред него една група, която така ще го срита отзад, че ще му избие пот по челото. The Who пускат дебютния си албум My Generation, чието заглавно парче и сега докарва екстатични трусове, докато Roger Daltrey пелтечи култовия лаф „I hope I'd die before I get old". Е, той прескочи седемдесетте, а Keith Moon не успя. Но си проби път с побой над барабаните към самия пулс на рокенрола и статуса на един от най-великите барабанисти, налагали кожите някога.

Johnny Cash - Sings the Ballads of the True West
За едни той е кънтри-рокенрол звезда. За по-внимателните обаче Johnny Cash е легенда и в кънтри рока, и в рокенрола, и и изобщо в американския дух. А в днешния култ към винтидж културата, образът му е иконичен. И не, не само заради онзи архивен кадър с китарата и средния пръст. Ами заради десетките си албуми (като се разделят по издатели, декади и категории, сборът скача над 70) и великолепни химни на свободолюбивия мъжкар извън закон, общество и граници. Sings the Ballads of the True West не включва познатите на всички хитове на Johnny Cash, но е ужасно въздействаща колекция от песни, възпяващи стария Запад, познат от уестърните и свъсените прашни мъжаги от пожълтелите фотографии от XIX век. Всяка песен от концептуалния двоен албум носи прахта на пътя, зноя на прерията, миризмата на машинно масло и пулсът на влака по релсите, придружени с някой-друг пушечен изстрел и оставена зад гърба любима или другар.

Почетно присъствие
Miles Davis - E.S.P. - Първият албум на втория голям квинтет музиканти, които Miles Davis събира около себе си: той е на тромпет, Wayne Shorter е на тенор саксофон, Herbie Hancock е зад клавишите, басист е Ron Carter, а барабаните блъска Tony Williams.
The Rolling Stones - The Rolling Stones No. 2 - вторият албум във Великобритания за The Rolling Stones (и трети зад океана, под името The Rolling Stones, Now!, с малко различен траклист) е сред хитовете за 1965 и доближава бандата още повече до славата на The Beatles.

1975
Рокът вече е не просто най-популярното течение в музиката. Рокът е станал звяр, чудовище, което поглъща цялото внимание и ражда себеподобни, краде души и пише легенди. Рокът е и мрачно животно, и пъстра птица; и бунт, и култура; приятел и враг. Зависи от коя страна ще застанеш.

Black Sabbath - Sabotage
Последният велик албум на четиримата мракобесници, които продадоха рокенрола и душите си на тъмната страна. Никога след това Black Sabbath не издадоха толкова изпълнен с мрак, истерия и шизофренна гениалност запис, никога отново не успяха да стегнат в страх гърлото на слушателя. Това, което този албум (с четирите преди него) и тази група причиняват на музиката, днес си личи в одеждите на хеви метъла, дуума, стоунър рока и всяко превъплъщение на тежкия рок, от което те побиват тръпки и искаш да си легнеш на запалена лампа.

Queen - A Night at the Opera
Queen са ненадминато до днес музикално явление и искрено се съмнявам някога отново да твори такава група. Музиката им е пъстра, гениална именно в разнообразието от влиянията си от барока, през водевила, блуса, арт рока, та дори до поп моментите им през 80-те. A Night At The Opera е четвъртият албум на Queen и първият, събрал в такава хомогенна амалгама всичко, което са четиримата британци. "Bohemian Rhapsody" сама по себе си е революция в музиката, песен, която обръща представата за радиофоничност. А вътре още са такива перли като "39", "I'm in Love with My Car"... всъщност, пусни си го веднага!

AC/DC - High Voltage
Не, че това е най-добрият албум на родената в Австралия банда. Но е първият и е плочата, която крещи на света „Ей ни, тук сме и ще ви блъскаме с рокенрол още над 40 години. И няма да сме красиви, само истински, буйни, невъзпитани, рошави и шумни." Албумът, както и следващият TNT, отново от 1975, излизат първоначално само в Австралия, но дори и оттам проглушават ушите на пуританите с откровения рокенрол ала братя Young и вечният келеш Bon Scott.

Почетно присъствие
Pink Floyd - Wish You Were Here: Вероятно се чудиш защо един от най-любимите албуми на великите британци не е в челния топ. Основно защото като връх в кариерата на Pink Floyd и изобщо крайгълен камък в музиката винаги ще стои предният The Dark Side of the Moon.
Tom Waits - Nighthawks at the Diner: Първи лайв албум на човека, който звучи така, все едно закусва с остатъка от снощния пепелник и изглежда така, сякаш наистина го прави. Разказвачите на истории от сцената имат много да научат от този запис.

1985
Музиката през 80-те е най-пъстра, шарена и близо до кича и синтетиката. Синтезаторите скачат смело в хеви метъла и твърдия рок, а класациите се дирижират от поп икони като Madonna и Michael Jackson. Провежда се и най-големият тогава фестивал Live Aid, където излизат Queen, U2, Dire Straits, Elton John и Paul McCartney. Тогава обаче са и най-силните години на хеви и траш метъла в чиста форма, тогава излизат и повечето глем рок банди, тогава е и зародишът на грънджа.

The Sisters of Mercy - First and Last and Always
Това, което британците The Sisters of Mercy направиха с дебютния си албум за готик рока (не, нямаме предвид разни псевдо готик/ симфо метъл смешници от средата на 90-те насам) и пост-пънка, е горе долу съизмеримо със значението на първия Black Sabbath за тежкия и мрачен рок. First and Last and Always показа на широката публика, че има такова животно, като морбидно хладна музика, която може да служи за покров и в която да се пее за смърт и раздяла, за страх и блуждаене. Интересно е, че покриването на разходите по албума вкарва The Sisters of Mercy в дългове, а в края на годината бандата се разпада за пръв път. First and Last and Always става комерсиален хит чак в края на десетилетието.

Nick Cave - The Firstborn Is Dead
Вторият албум на Nick Cave and the Bad Seeds задълбава във влиянията и вдъхновението на Nick Cave от американския юг, към митологиите на блуса и рокенрола. Заглавието на плочата подсказва за мъртвородения брат близнак на Елвис Пресли - Джеси (известна е любовта на Nick Cave към Краля). Бандата все повече акцентира върху текстовете на Cave, а музиката им става все по-блусарски мрачна, като все още носи печата на пост-пънка от онези години.

Tom Waits - Rain Dogs
Според много критици, специалисти и всякакви умни глави, Rain Dogs е един от най-важните албуми на Tom Waits. Неговият отличителен стържещ прочит на блуса от пиано баровете и нощните градски улици, пропит с дъх на уиски и цигари, тук стига своеобразна кулминация. Крайно честен албум, Rain Dogs е писан в продължение на два месеца в мазета във Вашингтон и в Манхатън. И неслучайно Waits е смятан за ърбън трубадур - за да улови духа на големия град, докато работи върху албума, той обикаля улиците с касетофонче, за да улови живота им, звуци и шумове на лента. Слушай го внимателно и се разходи с Tom Waits из Манхатън през есента преди 30 години.

Почетно присъствие
Possessed - Seven Churches: Ако го нямаше този албум, дет метълът, както и блек сцената, изобщо нямаше да са това, което постигнаха 10 години по-късно, а и днес.
Dire Straits - Brothers in Arms: Разкошен улегнал рок за възрастни с прекрасни хитове, Brothers in Arms е важен и защото е първият албум, издаден на компакт диск.

И за да не ставаме многословни, сега те оставяме да преслушаш албумите, а ние ти готвим втората серия. И не забравяй да ни драснеш във Facebook кои албуми от тези години ти харесват най-много на теб.

Втора част

Текст Ивайло Александров

На 21 март се навършиха 20 години от издаването на един от най-силните и влиятелни рок албуми за алтернативната рок сцена днес. Dopes to Infinity на Monster Magnet. Трябваха ни минута-две преди да осъзнаем, че през 1995 всъщност са излязли адски важни албуми за истинския рок. А какво е истински ли? Онзи импулс, който идва от сърцето, пръстите, таланта и вдъхновението. Който не се влияе от корпорации, мода или диктовка на тенденции. Замислихме се какви ли албуми са излизали по средата на всяка декада в последните 50 години. Оказва се, че са чудовищно много. Диагоналният пробег през страхотните записи по-долу е както субективен, така и претеглен спрямо влиянието на албума върху последващите търсения на групи и артисти през годините. Естествено, по три албума от година с няколко споменати сподвижника е съвсем кратък отзвук от целия тътен на рокенрола в съответната година. Затова и на екипа ни е адски интересно - кои албуми би избрал ти?

1965
Година, в която бандите и изпълнителите са супер продуктивни, рокенролът излиза от разцвета си и се изстрелва в изследване на непознати територии. И всички бързат да експериментират с все повече музика, аранжименти... и наркотици.

The Beatles - Rubber Soul
През 1965 The Beatles са в тотален връх на кариерата си. Бийтълманията е от двете страни на Атлантическия океан, а групата издава албума си Help! и само няколко месеца по-късно отново е в студио, за да пусне на 3 декември Rubber Soul - плочата, която бележи началото на новия етап в развитието на The Beatles. Момчетата, които пееха наивни припеви като „She loves you, yeah, yeah, yeah", вече се впечатляват от музикални експерименти и търсят новото и непознатото. Така постепенно се превръщат в студийна банда, а Rubber Soul променя завинаги музиката от 1965 насетне, след като George Harrison за първи път използва индийски ситар в рокенрола за парчето "Norwegian Wood". На тази негова идея дължим експериментите в психеделичния рок, влиянията от Изтока в музиката и реално всичко, случило се след това от The Rolling Stones, през Jefferson Airplane, та до Oasis и Kula Shaker.

The Who - My Generation
В същия ден, в който The Beatles отварят нова страница с Rubber Soul, на Острова излиза един албум, който без да разтърсва така музикалния свят, представя пред него една група, която така ще го срита отзад, че ще му избие пот по челото. The Who пускат дебютния си албум My Generation, чието заглавно парче и сега докарва екстатични трусове, докато Roger Daltrey пелтечи култовия лаф „I hope I'd die before I get old". Е, той прескочи седемдесетте, а Keith Moon не успя. Но си проби път с побой над барабаните към самия пулс на рокенрола и статуса на един от най-великите барабанисти, налагали кожите някога.

Johnny Cash - Sings the Ballads of the True West
За едни той е кънтри-рокенрол звезда. За по-внимателните обаче Johnny Cash е легенда и в кънтри рока, и в рокенрола, и и изобщо в американския дух. А в днешния култ към винтидж културата, образът му е иконичен. И не, не само заради онзи архивен кадър с китарата и средния пръст. Ами заради десетките си албуми (като се разделят по издатели, декади и категории, сборът скача над 70) и великолепни химни на свободолюбивия мъжкар извън закон, общество и граници. Sings the Ballads of the True West не включва познатите на всички хитове на Johnny Cash, но е ужасно въздействаща колекция от песни, възпяващи стария Запад, познат от уестърните и свъсените прашни мъжаги от пожълтелите фотографии от XIX век. Всяка песен от концептуалния двоен албум носи прахта на пътя, зноя на прерията, миризмата на машинно масло и пулсът на влака по релсите, придружени с някой-друг пушечен изстрел и оставена зад гърба любима или другар.

Почетно присъствие
Miles Davis - E.S.P. - Първият албум на втория голям квинтет музиканти, които Miles Davis събира около себе си: той е на тромпет, Wayne Shorter е на тенор саксофон, Herbie Hancock е зад клавишите, басист е Ron Carter, а барабаните блъска Tony Williams.
The Rolling Stones - The Rolling Stones No. 2 - вторият албум във Великобритания за The Rolling Stones (и трети зад океана, под името The Rolling Stones, Now!, с малко различен траклист) е сред хитовете за 1965 и доближава бандата още повече до славата на The Beatles.

1975
Рокът вече е не просто най-популярното течение в музиката. Рокът е станал звяр, чудовище, което поглъща цялото внимание и ражда себеподобни, краде души и пише легенди. Рокът е и мрачно животно, и пъстра птица; и бунт, и култура; приятел и враг. Зависи от коя страна ще застанеш.

Black Sabbath - Sabotage
Последният велик албум на четиримата мракобесници, които продадоха рокенрола и душите си на тъмната страна. Никога след това Black Sabbath не издадоха толкова изпълнен с мрак, истерия и шизофренна гениалност запис, никога отново не успяха да стегнат в страх гърлото на слушателя. Това, което този албум (с четирите преди него) и тази група причиняват на музиката, днес си личи в одеждите на хеви метъла, дуума, стоунър рока и всяко превъплъщение на тежкия рок, от което те побиват тръпки и искаш да си легнеш на запалена лампа.

Queen - A Night at the Opera
Queen са ненадминато до днес музикално явление и искрено се съмнявам някога отново да твори такава група. Музиката им е пъстра, гениална именно в разнообразието от влиянията си от барока, през водевила, блуса, арт рока, та дори до поп моментите им през 80-те. A Night At The Opera е четвъртият албум на Queen и първият, събрал в такава хомогенна амалгама всичко, което са четиримата британци. "Bohemian Rhapsody" сама по себе си е революция в музиката, песен, която обръща представата за радиофоничност. А вътре още са такива перли като "39", "I'm in Love with My Car"... всъщност, пусни си го веднага!

AC/DC - High Voltage
Не, че това е най-добрият албум на родената в Австралия банда. Но е първият и е плочата, която крещи на света „Ей ни, тук сме и ще ви блъскаме с рокенрол още над 40 години. И няма да сме красиви, само истински, буйни, невъзпитани, рошави и шумни." Албумът, както и следващият TNT, отново от 1975, излизат първоначално само в Австралия, но дори и оттам проглушават ушите на пуританите с откровения рокенрол ала братя Young и вечният келеш Bon Scott.

Почетно присъствие
Pink Floyd - Wish You Were Here: Вероятно се чудиш защо един от най-любимите албуми на великите британци не е в челния топ. Основно защото като връх в кариерата на Pink Floyd и изобщо крайгълен камък в музиката винаги ще стои предният The Dark Side of the Moon.
Tom Waits - Nighthawks at the Diner: Първи лайв албум на човека, който звучи така, все едно закусва с остатъка от снощния пепелник и изглежда така, сякаш наистина го прави. Разказвачите на истории от сцената имат много да научат от този запис.

1985
Музиката през 80-те е най-пъстра, шарена и близо до кича и синтетиката. Синтезаторите скачат смело в хеви метъла и твърдия рок, а класациите се дирижират от поп икони като Madonna и Michael Jackson. Провежда се и най-големият тогава фестивал Live Aid, където излизат Queen, U2, Dire Straits, Elton John и Paul McCartney. Тогава обаче са и най-силните години на хеви и траш метъла в чиста форма, тогава излизат и повечето глем рок банди, тогава е и зародишът на грънджа.

The Sisters of Mercy - First and Last and Always
Това, което британците The Sisters of Mercy направиха с дебютния си албум за готик рока (не, нямаме предвид разни псевдо готик/ симфо метъл смешници от средата на 90-те насам) и пост-пънка, е горе долу съизмеримо със значението на първия Black Sabbath за тежкия и мрачен рок. First and Last and Always показа на широката публика, че има такова животно, като морбидно хладна музика, която може да служи за покров и в която да се пее за смърт и раздяла, за страх и блуждаене. Интересно е, че покриването на разходите по албума вкарва The Sisters of Mercy в дългове, а в края на годината бандата се разпада за пръв път. First and Last and Always става комерсиален хит чак в края на десетилетието.

Nick Cave - The Firstborn Is Dead
Вторият албум на Nick Cave and the Bad Seeds задълбава във влиянията и вдъхновението на Nick Cave от американския юг, към митологиите на блуса и рокенрола. Заглавието на плочата подсказва за мъртвородения брат близнак на Елвис Пресли - Джеси (известна е любовта на Nick Cave към Краля). Бандата все повече акцентира върху текстовете на Cave, а музиката им става все по-блусарски мрачна, като все още носи печата на пост-пънка от онези години.

Tom Waits - Rain Dogs
Според много критици, специалисти и всякакви умни глави, Rain Dogs е един от най-важните албуми на Tom Waits. Неговият отличителен стържещ прочит на блуса от пиано баровете и нощните градски улици, пропит с дъх на уиски и цигари, тук стига своеобразна кулминация. Крайно честен албум, Rain Dogs е писан в продължение на два месеца в мазета във Вашингтон и в Манхатън. И неслучайно Waits е смятан за ърбън трубадур - за да улови духа на големия град, докато работи върху албума, той обикаля улиците с касетофонче, за да улови живота им, звуци и шумове на лента. Слушай го внимателно и се разходи с Tom Waits из Манхатън през есента преди 30 години.

Почетно присъствие
Possessed - Seven Churches: Ако го нямаше този албум, дет метълът, както и блек сцената, изобщо нямаше да са това, което постигнаха 10 години по-късно, а и днес.
Dire Straits - Brothers in Arms: Разкошен улегнал рок за възрастни с прекрасни хитове, Brothers in Arms е важен и защото е първият албум, издаден на компакт диск.

И за да не ставаме многословни, сега те оставяме да преслушаш албумите, а ние ти готвим втората серия. И не забравяй да ни драснеш във Facebook кои албуми от тези години ти харесват най-много на теб.

Втора част

Текст Ивайло Александров

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆