Ти
това парче го знаеш, обаче дали като го чу за първи
път, беше наясно кой стои зад него? Не ти ли е било малко като препратка към
друг свят, като анахронизъм някакъв? Докато се усетим кой ги предложи на света
тия сладури Pink Martini, и те ни завъртяха главата.
Трябва да признаем, че тук
историята е особено интересна. Основателят на групата (състояща се към днешна
дата от близо двайсет музиканти) - Томас Лодърдейл, който, като един истински
възпитаник на Харвард, решава да се впусне в политиката, въобще и не подозира
накъде ще го отвее вятърът на промяната.
Докато си ходи по
партийни срещи и прави разни кампании, успява тотално да се вбеси от
отвратителната антимузика, която обикновено съпровожда такива събития. И една
чудесна сутрин през 1994-а Томас вече не се буди с идеята как някой ден ще
стане кмет на Портланд, примерно, а как незабавно да разкара скучните оркестри
от политическите мероприятия. Тогава забърква една доста вдъхновена
компилацийка между класика, джаз и олд скуул поп, която хем успява да грабне
публиката, хем да се хареса и на либералите, демократите или които там
политически величия попаднат на нея.
Година по-късно към
„малкото оркестърче", както го нарича Лодърдейл, се присъединява магнетичната
Чайна Форбс (състудентите от Харвард трябва да се поддържат, както може да се
досетиш) и работата с политиката съвсем минава на заден план. В основно
занимание се превръща композирането на песни, което се оказва много по-приятно,
пък и успешно, начинание с мис Чайна под ръка.
Ей така, в цялата тази
работа, през 1997-а се ражда вече споменатото „Sympathique", което изстрелва Pink Martini към Европа,
и то не къде да е, а във Франция. Там парчето е номинирано за Песен на годината - можеш ли да си представиш
франсетата как са го допуснали?!
Но Pink Martini, както
могат да те закарат във Франция, така могат и да те изпратят към
Неапол, и после да те запокитят към Бразилия, или даже
към далечна Япония (между другото, имат и албум -
1969, записан съвместно със Саори Юки, който влиза в американските
класации доста категорично - нещо, което не се е случвало на японски изпълнител
в Щатите от 1963-та).
И за да не те
отегчаваме повече със сухоежбина (години, дати и класации на нас не са ни
силата), ще те замолим да изслушаш
това, ей така, заради нас, и после да се видим на
концерта. Благодарим.
Pink
Martini са в зала 1 на НДК на 16 октомври от 20:00. Билети има тук
Текст Борис Иванов
Ти това парче го знаеш, обаче дали като го чу за първи
път, беше наясно кой стои зад него? Не ти ли е било малко като препратка към
друг свят, като анахронизъм някакъв? Докато се усетим кой ги предложи на света
тия сладури Pink Martini, и те ни завъртяха главата.
Трябва да признаем, че тук
историята е особено интересна. Основателят на групата (състояща се към днешна
дата от близо двайсет музиканти) - Томас Лодърдейл, който, като един истински
възпитаник на Харвард, решава да се впусне в политиката, въобще и не подозира
накъде ще го отвее вятърът на промяната.
Докато си ходи по
партийни срещи и прави разни кампании, успява тотално да се вбеси от
отвратителната антимузика, която обикновено съпровожда такива събития. И една
чудесна сутрин през 1994-а Томас вече не се буди с идеята как някой ден ще
стане кмет на Портланд, примерно, а как незабавно да разкара скучните оркестри
от политическите мероприятия. Тогава забърква една доста вдъхновена
компилацийка между класика, джаз и олд скуул поп, която хем успява да грабне
публиката, хем да се хареса и на либералите, демократите или които там
политически величия попаднат на нея.
Година по-късно към
„малкото оркестърче", както го нарича Лодърдейл, се присъединява магнетичната
Чайна Форбс (състудентите от Харвард трябва да се поддържат, както може да се
досетиш) и работата с политиката съвсем минава на заден план. В основно
занимание се превръща композирането на песни, което се оказва много по-приятно,
пък и успешно, начинание с мис Чайна под ръка.
Ей така, в цялата тази
работа, през 1997-а се ражда вече споменатото „Sympathique", което изстрелва Pink Martini към Европа,
и то не къде да е, а във Франция. Там парчето е номинирано за Песен на годината - можеш ли да си представиш
франсетата как са го допуснали?!
Но Pink Martini, както
могат да те закарат във Франция, така могат и да те изпратят към Неапол, и после да те запокитят към Бразилия, или даже
към далечна Япония (между другото, имат и албум - 1969, записан съвместно със Саори Юки, който влиза в американските
класации доста категорично - нещо, което не се е случвало на японски изпълнител
в Щатите от 1963-та).
И за да не те
отегчаваме повече със сухоежбина (години, дати и класации на нас не са ни
силата), ще те замолим да изслушаш това, ей така, заради нас, и после да се видим на
концерта. Благодарим.
Pink
Martini са в зала 1 на НДК на 16 октомври от 20:00. Билети има тук
Текст Борис Иванов
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители
