В училище бях много неспокоен и дори в един момент не исках повече да уча, но един ден ми светна, разтърси ме като гръм - можех да правя музика.
Винаги съм обичал музиката и съм искал да свиря. В музиката ме вълнува всичко! Музиката е нещо наистина прекрасно, с нея може да изразиш всичко, което чувстваш и мислиш.
Вдъхновение мога да намеря навсякъде, но за мен е важно да прекарвам поне шест месеца в Куба, за да заредя батериите и да съм с приятелите си и семейството си, за да мога да творя.
Майка ми ме научи колко важна е интерпретацията - да можеш да изкажеш по искрен начин всяка своя мисъл чрез музиката. Но важното е, че разбрах, че това важи и за ежедневния живот.
Много се впечатлявам всеки път, когато съм на концерт на Ибрахим Ферер. Тези изпълнения са откровение за мен.
Би ми било интересно на живо да чуя Джарет. Започнах с барабаните, защото винаги съм бил неспокойно дете. Затова и родителите ми смятаха, че този инструмент ще ми подхожда, а и баща свиреше на барабани. Идвам от музикално семейството - майка ми беше балерина, чичовците ми и братята ми също се занимаваха с музика.
В началото свирех на барабани в една училищна група, с която правехме кавъри на The Beatles, но после усетих пианото и го избрах, защото с него можех да кажа всичко, което искам. Не можах да повярвам, когато ми предложиха да се присъединя към Buena Vista Social Club. На срещата бяха всички големи музиканти от групата и аз плахо прекрачих прата на студио Егрем и живота ми се обърна.
Няма значение колко си голям, важно е да правиш нещата както трябва и да бъдеш себе си.
Няма значение дали свиря соло или с група талантливи музиканти - важно е да е искрено. В афро-кубинската музика материалният свят се среща с духовния. Затова и ударните инструменти имат основна роля в нея. Ние използваме перкусиите, за да създадем определени емотивни ритми с ярко изразена духовност. Музиката трябва да има ярко изразен ритъм, това е като вътрешен пулс. Когато музиката излиза от сърцето, можеш да преместиш света.
Джазът и латино музиката са толкова топли, дори когато песните са тъжни, защото носят свободата и спонтанността.
Когато съм в Егрем - легендарното студио, в което са записвали хора като Нат Кинг Коул и Ибрахим Ферер и другите от Buena Vista Social Club, чувствам тези силни вибрации, сякаш цялата тази духовност е пропита в дървото и докато свиря, все едно докосвам небесата посредством музиката. Предпочитам да бъда близо до моето пиано - използвам всеки миг, за да композирам и да свиря.
Когато свиря, обичам да усещам публиката, да виждам хората да се усмихват, да въздишат, да плачат от силна емоция и да танцуват, обичам хората да танцуват. Миналата година излезе моят лайв албум At Home с Фатумата Диауара - невероятна певица от Мали, но сега подготвям нов албум, който прелива от емоции, които ще накарат хората да танцуват, да се смеят, да пеят и да плачат.
Ще бъде албум с много специално звучене и сме доволни от резултата. Концертът в София е много специален за мен, защото за първи път ще изсвиря парчето "Bulgarian" пред българска публика. Текст Ивайло Александров
Роден е в Куба преди 40 години в музикално семейство. Свири на барабани от ранна възраст, преди на 8 години да открие пианото, а излиза за пръв път на голям фестивал едва на 15 години. След няколко солови албума и турнета, талантът му е забелязан от Buena Vista Social Club и години наред свири с тях по целия свят.
Роберто Фонсека сам твърди, че използва музиката като изразно средство и се е прехвърлил от барабаните на пианото защото клавишите му дават повече възможности да разкаже себе си с мелодии. Завършил е с похвали композиция в Института за изкуства в Куба, но твърди, че е бил лош студент. Не така обаче мислят музикантите от Buena Vista Social Club, които го канят в състава преди 15 години. Нито милионите му фенове по света. Гледаме го в Sofia Live Club на 19 и 20 април, а няколко дни преди това си говорим с Роберто Фонсека за музиата и вдъхновението.
Когато бях малък, не бях кой знае колко добър в училище,
чаках да дойде междучасието, за да излезем с приятелите ми и да измислим някоя
щуротия.
В училище бях много неспокоен и
дори в един момент не исках повече да уча, но един ден ми светна, разтърси ме
като гръм - можех да правя музика.
Винаги съм обичал музиката и съм
искал да свиря.
В музиката ме вълнува всичко! Музиката е нещо наистина прекрасно, с нея
може да изразиш всичко, което чувстваш и мислиш.
Вдъхновение мога да
намеря навсякъде, но за мен е важно да прекарвам поне шест месеца в Куба, за да
заредя батериите и да съм с приятелите си и семейството си, за да мога да
творя.
Майка ми ме научи колко важна е интерпретацията - да можеш да изкажеш по искрен начин всяка своя
мисъл чрез музиката. Но важното е, че разбрах, че това важи и за ежедневния
живот.
Най-често слушам джаз, фънк и много класика - Бах, Чайковски,
Рахманинов, Шопен.
Много се впечатлявам всеки път, когато съм на концерт на
Ибрахим Ферер. Тези изпълнения са откровение за мен.
Би ми
било интересно на живо да чуя Джарет.
Започнах с барабаните, защото винаги съм бил неспокойно дете. Затова и
родителите ми смятаха, че този инструмент ще ми подхожда, а и баща свиреше на барабани.
Идвам от музикално семейството - майка ми беше балерина, чичовците ми и братята
ми също се занимаваха с музика.
В началото свирех на
барабани в една училищна
група, с която правехме кавъри на The
Beatles, но после усетих пианото и го избрах, защото с
него можех да кажа всичко, което искам.
Не можах да повярвам, когато ми предложиха да се присъединя
към Buena Vista Social Club. На срещата бяха всички големи музиканти от
групата и аз плахо прекрачих прата на студио Егрем и живота ми се обърна.
Няма значение колко си голям, важно е да правиш нещата както трябва и
да бъдеш себе си.
Не бих си позволил да бъда разсеян на сцената и да не дам
всичко от себе си.
Няма значение дали свиря соло или с група талантливи
музиканти - важно е да е искрено.
В афро-кубинската музика материалният свят се среща с духовния.
Затова и ударните инструменти имат основна роля в нея. Ние използваме
перкусиите, за да създадем определени емотивни ритми с ярко изразена
духовност. Музиката трябва да има ярко изразен ритъм, това е
като вътрешен пулс. Когато музиката излиза от сърцето, можеш да
преместиш
света.
Джазът и латино музиката са толкова топли, дори когато песните са тъжни, защото носят свободата и
спонтанността.
Емоцията е различна, когато свириш на концерт или в студио,
носят собствено очарование. Обичам, когато се ражда музиката в студиото, но и
ми е приятно да общувам с публиката на концерт.
Когато съм в Егрем - легендарното студио, в което са
записвали хора като Нат Кинг Коул и Ибрахим Ферер и другите от Buena Vista Social Club, чувствам тези силни вибрации, сякаш
цялата тази духовност е пропита в дървото и докато свиря, все едно докосвам
небесата посредством музиката.
Предпочитам да бъда близо до моето пиано - използвам всеки
миг, за да композирам и да свиря.
Когато свиря,
обичам да усещам публиката, да виждам хората да се
усмихват, да въздишат, да плачат от силна емоция и да танцуват, обичам хората
да танцуват.
Миналата година излезе моят лайв албум At Home с Фатумата Диауара - невероятна
певица от Мали, но сега подготвям нов албум, който прелива от емоции, които ще
накарат хората да танцуват, да се смеят, да пеят и да плачат.
Ще бъде албум с много специално
звучене и сме доволни от резултата.
Концертът в София е много специален за мен, защото за първи път ще изсвиря парчето "Bulgarian" пред българска публика.
Текст Ивайло Александров