Немското ретро рок трио Kadavar издаде третия си албум Berlin в края на лятото и ни издуха главите с убийствената си колекция рок рифове. Отдавна не бяхме попадали на толкова много и хубави, директни китарни рифачки в един албум. Тримата вече са загърбили жужащия фъз от предните си албуми, като звученето в Berlin е доста по-изчистено, китарите влизат директно и леко, а вокалите са изведени на по-преден план. Така песните звучат по-скоро като хеви рок хитове от 70-те години, вместо като ъндърграунд стоунър дуум рок. Но саундът, духът и рифовете остават подчертано винтидж. За пореден път - жесток албум, пълен с хубави песни, които се слушат силно. Много силно.
Чуй "The Old Man"
Clutch (на втората снимка горе) са най-яката рокенрол група в последните 20 години. През 2015 четиримата от Мериленд издадоха 11-ия си албум. Точно така, 11 студийни албума. Две компилации с неиздавани песни и Б-страни. Три официални лайв албума, два от които и на DVD, няколко официални бутлега и поне половината от месеците в годината са на турне. От 1991 насам. Те четиримата, без промени в състава. От 1991 насам. А музиката им винаги е жестока, топла, от сърцето, право в кръвоносната система. Особено ако обичаш блус, електрически китари, рокенрол и наследството едновременно на MC5 и ZZ Top. Psychic Warfare не прави никакво изключение. Нито компромиси. Високооктанов бензин за всеки, на когото кръвта му кипва от звука на блърнат Gibsun, ритмичен груув и плътен, дълбок глас. Имаме шумни рокенрол парчета ("X-Ray Visions" и "Firebirds!") блус рок забежки ("A Quick Death in Texas") истинска балада ("Our Lady of Electric Light") и блусарска мараня в епичната "Son of Virginia" (типично клъчов химн). Явно Clutch са днешните Motörhead или AC/DC и просто са осъдени да издават един след друг непоправимо велики рок албуми.
Чуй "Son of Virginia" Monster Magnet - Cobras and Fire (The Mastermind Redux)
Първо следва да направим едно уточнение - както е видно и от заглавието, това не е точно нов албум на сайкъделик/дръг-рок легендите от Ню Джърси Monster Magnet (на третата снимка горе). Новото им издание всъщност е презаписан (не ремастериран, а изцяло наново изсвирен, с тотално различни аранжименти) Mastermind (2010). Дали заради договор с лейбъл или за да хукнат пак на турне (не, че им трябва албум за това), Mosnter Magnet обличат в лъскави одежди, трептящи в осемте цвята (да, те са открили вече октарина) познатите вече песни и им дават не просто нов живот, а ги засилват в няколко измерения повече. Например турбо земетръсът "Dig That Hole" тук се пъчи с гордо наперен бас, Б-страната "Watch Me Fade" е хипи есид рок дха на Baby Woodrose, "Ball of Confusion" е чист класически Hawkwind а "Hallucination Bomb" е истерична сайкъделик експлозия. Дейв Уиндорф е в чудовищно добра форма и Monster Magnet превръщат тежкарския си хеви рок от 2010 в лъскав психеделичен гущер, който се хлъзга мазно в съзнанието и те влюбва в себе си.
Чуй "Watch Me Fade" Brond - Feint
Brond са софийско улично копеле, родено от отломките на GRДD и оставено да се оправя в българския ъндърграунд. Само че вродената му интелигентност не просто му помага да се оправя, ами самите Brond оправят родната действителност. За две години излязоха на сцена с чудовища като Kylesa, Torche (и двете организирани от Brave Moustache), рок пичагите Sigiriya от Уелс и гръцките им колеги Planet Of Zeus (тук виновници са Rawk'n'Roll), дори и с Philm на самия Дейв Ломбардо. Преди няколко месеца пуснаха и първия си миниалбум Feint през американския лейбъл Magnetic Eye Records и ако кажем, че чупи капачки на колената с интензитет и звук, ще посмекчим истината. Четирите парчета са убийствена амалгама от пънк и мат рок в най-отчетлива и изящно-истерична ърбън визия. Две китари, бас, барабани и четири гласа, които се надвикват в парчетата - Brond имат една мисия и тя е Never stop!
Чуй "Lava Divers"
Трябва да си живял на Луната, ако се интересуваш от стоунър и сайкъделик сцената в последните 5 години и не знаеш кои са Uncle Acid & the Deadbeats. И специално за теб тогава ще кажем, че за тях светът и битието се изкривяват в паралелна реалност някъде около 1971, където библията е написана от Тони Айоми, президент е Албърт Хофман, а министър-председател е Кристофър Лий, който никога не е излязъл от роля. Оттам нататък музиката рови с нокти все по-дълбоко в наследството на първия албум на Black Sabbath и окултните сайкъделик рок легенди Coven и Amon Duul. Ниски китари, приглушени сякаш зад кадифена завеса вокали и песни, които напомнят по-скоро мрачен ритуал, включващ кинжал, гола девица и забулени монаси, отколкото радио хитове. Четвъртият албум на британците The Night Creeper е точно това, което очакваш от тях - чудесен окултен дуум рок от най-добрите традиции и най-гъстите мъгли на острова.
Чуй "Melody Lane" След тази скромна, но адски показателна и представителна извадка, се смеем надменно над всяко твърдение, че рокът е мъртъв. Напротив, тук е и е по-потентен от пъпчив тийнейджър пред първия си брой на Playboy. Цъкай линковете и слушай силно! Текст Ивайло Александров
Току що скочихме в 2016, а обещанията за хубави албуми вече валят (дори чухме един-два от по-яките). Само че сега ще послушаме убийствен рокенрол, записан и издаден през изминалата 2015. Не защото не го бичихме цялата година, или няма да въртим тия парчета и занапред. А защото това са някои от най-силните рок издания в последно време, които обаче не стигнаха до по-обширна публика. Пък ние сме тарикати и черпим нашироко.
Kadavar - Berlin
Немското ретро рок трио Kadavar издаде третия
си албум Berlin в края на лятото и ни
издуха главите с убийствената си колекция рок рифове. Отдавна не бяхме попадали
на толкова много и хубави, директни китарни рифачки в един албум. Тримата вече
са загърбили жужащия фъз от предните си албуми, като звученето в Berlin е доста по-изчистено, китарите
влизат директно и леко, а вокалите са изведени на по-преден план. Така песните
звучат по-скоро като хеви рок хитове от 70-те години, вместо като ъндърграунд
стоунър дуум рок. Но саундът, духът и рифовете остават подчертано винтидж. За
пореден път - жесток албум, пълен с хубави песни, които се слушат силно. Много
силно.
Чуй "The Old Man"
Clutch - Psychic Warfare
Clutch (на втората снимка горе) са най-яката рокенрол група в последните
20 години. През 2015 четиримата от Мериленд издадоха 11-ия си албум. Точно
така, 11 студийни албума. Две компилации с неиздавани песни и Б-страни. Три
официални лайв албума, два от които и на DVD, няколко
официални бутлега и поне половината от месеците в годината са на турне. От 1991
насам. Те четиримата, без промени в състава. От 1991 насам. А музиката им
винаги е жестока, топла, от сърцето, право в кръвоносната система. Особено ако
обичаш блус, електрически китари, рокенрол и наследството едновременно на MC5 и
ZZ Top. Psychic Warfare не прави никакво
изключение. Нито компромиси.
Високооктанов бензин за всеки, на когото кръвта му кипва от звука на
блърнат Gibsun, ритмичен груув и плътен, дълбок глас. Имаме шумни
рокенрол парчета
("X-Ray Visions" и "Firebirds!") блус рок забежки ("A
Quick Death in Texas") истинска балада ("Our Lady of Electric
Light") и блусарска мараня в епичната "Son of Virginia" (типично
клъчов химн). Явно Clutch са днешните Motörhead или AC/DC и просто са
осъдени да издават един след друг
непоправимо велики рок албуми.
Чуй "Son of Virginia"
Monster Magnet - Cobras
and Fire (The Mastermind Redux)
Първо следва да направим едно уточнение -
както е видно и от заглавието, това не е точно нов албум на сайкъделик/дръг-рок
легендите от Ню Джърси Monster Magnet (на третата снимка горе). Новото им издание всъщност е презаписан (не
ремастериран, а изцяло наново изсвирен, с тотално различни аранжименти) Mastermind (2010). Дали заради договор с лейбъл или за
да хукнат пак на турне (не, че им трябва албум за това), Mosnter Magnet обличат
в лъскави одежди, трептящи в осемте цвята (да, те са открили вече октарина)
познатите вече песни и им дават не просто нов живот, а ги засилват в няколко
измерения повече. Например турбо земетръсът "Dig That Hole" тук се пъчи с гордо
наперен бас, Б-страната "Watch
Me Fade" е хипи есид рок дха на Baby Woodrose, "Ball of Confusion" е чист класически Hawkwind
а "Hallucination
Bomb" е истерична сайкъделик експлозия. Дейв Уиндорф
е в чудовищно добра форма и Monster
Magnet превръщат тежкарския си хеви рок от 2010 в лъскав
психеделичен гущер, който се хлъзга мазно в съзнанието и те влюбва в себе си.
Чуй "Watch Me Fade"
Brond - Feint
Brond са софийско улично копеле, родено от отломките на GRДD и
оставено да се оправя в българския ъндърграунд. Само че вродената му
интелигентност не просто му помага да се оправя, ами самите Brond оправят родната
действителност. За две години излязоха на сцена с чудовища като Kylesa, Torche (и двете
организирани от Brave
Moustache), рок пичагите Sigiriya от Уелс и
гръцките им колеги Planet Of Zeus (тук виновници са Rawk'n'Roll), дори и с Philm на самия Дейв Ломбардо. Преди няколко месеца пуснаха и първия си
миниалбум Feint през американския лейбъл Magnetic Eye Records и ако кажем, че чупи
капачки на колената с интензитет и звук, ще посмекчим истината. Четирите
парчета са убийствена амалгама от пънк и мат рок в най-отчетлива и
изящно-истерична ърбън визия. Две китари, бас, барабани и четири гласа, които
се надвикват в парчетата - Brond имат една мисия и тя е Never
stop!
Чуй "Lava
Divers"
Uncle Acid & the
Deadbeats - The Night Creeper
Трябва да си живял на Луната, ако се
интересуваш от стоунър и сайкъделик сцената в последните 5 години и не знаеш
кои са Uncle Acid & the
Deadbeats. И специално за теб тогава ще кажем, че за тях светът
и битието се изкривяват в паралелна реалност някъде около 1971, където библията
е написана от Тони Айоми, президент е Албърт Хофман, а министър-председател е
Кристофър Лий, който никога не е излязъл от роля. Оттам нататък музиката рови с
нокти все по-дълбоко в наследството на първия албум на Black Sabbath и окултните
сайкъделик рок легенди Coven и Amon Duul. Ниски китари, приглушени сякаш зад кадифена завеса вокали и песни,
които напомнят по-скоро мрачен ритуал, включващ кинжал, гола девица и забулени
монаси, отколкото радио хитове. Четвъртият албум на британците The Night Creeper е точно това, което
очакваш от тях - чудесен окултен дуум рок от най-добрите традиции и най-гъстите
мъгли на острова.
Чуй "Melody Lane"
След тази скромна, но адски показателна и представителна извадка, се смеем надменно над всяко твърдение, че рокът е мъртъв. Напротив, тук е и е по-потентен от пъпчив тийнейджър пред първия си брой на Playboy. Цъкай линковете и слушай силно!
Текст Ивайло Александров