За първи път се срещнахме с MS MR през техния хипнотичен
„Hurricane" преди повече от година. И
песента така ни влезе под кожата, с мелодична непретенциозност и умислено чувствен
текст, че пусна дълбоки корени и в плейърите ни. Тя стана и причината да се
ослушваме за още от нюйоркското синтпоп алтърнатив дуо. То обаче дълго ни държа
в напрежение. Зарибяваше ни на час по лъжичка, но албум извади едва наскоро.
Въпреки че
Secondhand Rapture не шашка с някаква луда
иновативност или магнетичност, дебютът на MS MR
ни
най-малко не разочарова тези, които са попадали на първите им сингли - като резониращо суровия
„Bones" или раздвижения,
но подкожно депресарски
„Fantasy". Все пак още от
тях става ясно, че групата си пада по тъмните и тревожни краски на битието,
макар и понякога придружени от приповдигната ритмика. Така или иначе, още
отварящият „Hurricane" посреща с: „Добре дошъл в дълбините на
моето съзнание, толкова мрачни и мръсни, че не мога да ги скрия". Да, веднага се
ориентираш през твоята врата ли си минал или не.
Не може да отречем, че в меланхоличната
музикална ниша MS MR и първото им
отроче си стоят съвсем на място според наложените в последно време поп стандарти
- мрачното задължително да върви с красивото в добре гримиран зловещ съюз. Дали
така им е дошло отвътре или са кривнали по мейнстрийма, не се ангажираме с
присъда. Но им признаваме, на Лизи (Lizzy Plapinger) и на Макс (Max Hershenow),
че не седят престорено и монотонно нито в музиката, нито в текстовете, и още
по-малко във фантасмагоричните си видеа.
Дали ще изскочат с още някой грабващ
вайб, е твърде рано да се предположи, но дори и това да е всичко, с което
разполагат, достатъчно специално ни дойде, че да ги запомним.
Текст Нели А. Калчева
За първи път се срещнахме с MS MR през техния хипнотичен „Hurricane" преди повече от година. И
песента така ни влезе под кожата, с мелодична непретенциозност и умислено чувствен
текст, че пусна дълбоки корени и в плейърите ни. Тя стана и причината да се
ослушваме за още от нюйоркското синтпоп алтърнатив дуо. То обаче дълго ни държа
в напрежение. Зарибяваше ни на час по лъжичка, но албум извади едва наскоро.
Въпреки че Secondhand Rapture не шашка с някаква луда
иновативност или магнетичност, дебютът на MS MR
ни
най-малко не разочарова тези, които са попадали на първите им сингли - като резониращо суровия
„Bones" или раздвижения,
но подкожно депресарски „Fantasy". Все пак още от
тях става ясно, че групата си пада по тъмните и тревожни краски на битието,
макар и понякога придружени от приповдигната ритмика. Така или иначе, още
отварящият „Hurricane" посреща с: „Добре дошъл в дълбините на
моето съзнание, толкова мрачни и мръсни, че не мога да ги скрия". Да, веднага се
ориентираш през твоята врата ли си минал или не.
Не може да отречем, че в меланхоличната
музикална ниша MS MR и първото им
отроче си стоят съвсем на място според наложените в последно време поп стандарти
- мрачното задължително да върви с красивото в добре гримиран зловещ съюз. Дали
така им е дошло отвътре или са кривнали по мейнстрийма, не се ангажираме с
присъда. Но им признаваме, на Лизи (Lizzy Plapinger) и на Макс (Max Hershenow),
че не седят престорено и монотонно нито в музиката, нито в текстовете, и още
по-малко във фантасмагоричните си видеа.
Дали ще изскочат с още някой грабващ
вайб, е твърде рано да се предположи, но дори и това да е всичко, с което
разполагат, достатъчно специално ни дойде, че да ги запомним.
Текст Нели А. Калчева
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители