Kакъв е генезисът на групата? А на името на бандата? Дечо: Групата е основана през 2014 г. от Мишо и мен като резултат от нуждата да се преоткрием след краха на предишната ни формация The Reunions. Владо от Балканджи, с когото Мишо е свирил в тийнейджърските си години, се присъедини още отначало и за известно време бяхме само тримата, докато чакахме Антон да се поосвободи от музикални и родителски ангажименти. С него се познавахме покрай О!Шипка, Алкохол и прочее музикални сцени, които вече ги няма, и винаги сме го считали за един от най-интересните и иновативни китаристи в територията. Слава богу, той не ни върза тенекия и няколко месеца по-късно се включи. Валя е с нас на сцена още от първия ни концерт, първоначално само като бекинг вокалист, но много бързо осъзнахме, че тя може да обогати цялостното звучене на групата, особено ако хване един синтезатор, както и стана.
Stop the Schizo са софийски авангардно алтернативен квинтет, основан през 2014 в София от членовете на групите Mental Architects, Балканджи, Cigaretta и Lovers of the Bomb. Имат издадени два мини албума, Start (2016) и Extended Glorious Splendor (2018), които може и да сте пропуснали, но от старта на работата им с Projector Plus – няма начин да не сте чули за тях и за стилния им карантинтен видео лайв и чисто новото видео Dragoman.
Sofia Live разговаря с Дечо Таралежков и Валя Барлев от Stop the Schizo.
Опишете стила музика, която прави Stop The Schizo?
Дечо Таралежков: Най-общо казано – инди/арт-рок, но това само по себе си не създава конкретна представа. Няма особен смисъл да се мъчим да го описваме - различни хора си правят различни асоциации. Затова препоръчвам на всеки да чуе и после да ми каже какъв ни е стилът.
Валя Барлев: Някой скоро ни беше описал като авангарден поп-рок или нещо подобно – много яко звучи. Такова сме... плюс още поне пет стила. Всеки, който ни е чул до момента, е споделил различно мнение по въпроса на какво точно му приличаме, та по-скоро ще оставим на тези, които ни слушат, да разнищят тази тема.
Kакъв е генезисът на групата? А на името на бандата?
Дечо: Групата е основана през 2014 г. от Мишо и мен като резултат от нуждата да се преоткрием след краха на предишната ни формация The Reunions. Владо от Балканджи, с когото Мишо е свирил в тийнейджърските си години, се присъедини още отначало и за известно време бяхме само тримата, докато чакахме Антон да се поосвободи от музикални и родителски ангажименти. С него се познавахме покрай О!Шипка, Алкохол и прочее музикални сцени, които вече ги няма, и винаги сме го считали за един от най-интересните и иновативни китаристи в територията. Слава богу, той не ни върза тенекия и няколко месеца по-късно се включи. Валя е с нас на сцена още от първия ни концерт, първоначално само като бекинг вокалист, но много бързо осъзнахме, че тя може да обогати цялостното звучене на групата, особено ако хване един синтезатор, както и стана.
Името на групата, е призив към по-последователно и устойчиво поведение, каквото според нас е редно човек да има, но в действителност – все по-рядко е така.
Валя: Няколко човека се почувстваха лично обидени от това, че засягаме толкова сериозна тема като шизофренията. Нищо подобно. По-скоро се фокусираме върху всички онези ‘недиагностицирани’ шизо-хора, които така и не могат да останат на едно и също мнение за повече от няколко секунди.
Каква е най-голямата промяна, която се случи лично с вас и с групата през пандемичната 2020?
Дечо: Не че може да се нарече точно промяна, но открих, че нервната ми система е по-устойчива, отколкото подозирах, но все пак си има точка на пречупване, която на няколко пъти почти биде премината. Също така се промених отново към ерген. Що се отнася до групата - създадохме повече и по-добро видео съдържание от която и да е друга година.
Валя: Лично аз осъзнах колко им е трудно на хирурзите да дишат постоянно през маска и колко всъщност сме подценявали свободата, която сме имали… Иначе, групата си функционираше с пълна сила - изкарахме един концертен лайв (с неиздавани до момента бонуси в него) и видеото към Dragoman, работим върху три нови песни, може би дори и четири. И да, Дечо е отново на пазара, дами не се блъскайте - ще има за всички!
Напоследък хората се делят на два вида – такива, които мразят социалната дистанция и такива, които ѝ се наслаждават. Вие от кои сте?
Дечо: Не знам защо се прие конвенцията да наричаме физическата дистанция “социална”. Въпреки избягването на събирания за известно време (най-вече по време на първата вълна), не бих казал, че съм се дистанцирал от социалния си кръг, нито че някой от него, се е дистанцирал от останалите. И като изключим онзи ранен етап, не сме прекъсвали контактите си, особено и предвид че ние самите все пак се събираме редовно за репетиции. Като цяло, ми е все тая дали ще мога да ходя по барчета, но да не се виждам физически с приятелите си или с милата си майчица не е вариант.
Валя: Аз съм от тези, които мразят социалната дистанция и хората!
Как се появяват, записват и достигат до феновете новите песни на Stop The Schizo?
Дечо: Появяват се от несъзнаваното, но се дооформят със съвсем съзнателно търсене за нещо различно, енергично и запомнящо се. Що се отнася до записа, всяко наше издание досега е записвано на различно място и на различен принцип. Новият ни сингъл Dragoman, например, записахме в студио Audioslot при Бебо и Васко Райков, и за пръв път с отделен запис на всеки инструмент. Предишните ни издания са записвани почти изцяло на живо (без вокалите). Слушателите могат да достигнат музиката ни кажи-речи по всички налични канали - Spotify, Apple Music, Amazon, YouTube, Bandcamp и т.н. Има ни и в социалните мрежи.
Какво ви мотивира да правите музика?
Дечо: Нуждата от себеизразяване, търсенето на нови и нови начини за него, егоцентричното удоволствие от това да изненадвам сам себе си.
Валя: Всичко би могло да ме мотивира. Доста често това да наблюдавам как се трудят останалите членове на групата ми е напълно достатъчно, за да си седна на плоския г<3з и да допринеса доколкото мога.
С какво друго се занимавате?
Дечо: Сценарист съм на свободна практика. Съсценарист на филмите “Слава” (2016) и “Бащата” (2019) на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, също на детския им сериал “Островът на сините птици” (БНТ 2019). Писал съм и видео играта Elea (2018) на българското инди студио Kyodai на моя приятел Ивайло Коралски, в момента основен двигател на платформата Gameindustry.bg. В момента работя по два нови проекта с Петър и Кристина, както и по още няколко проекта за игрални филми и сериал.
Валя: С отглеждане на мопсове - супер отговорна работа, изискваща цялата концентрация на света. Съвсем сериозно.
Стоял ли е някога пред вас въпросът песните ви да са на български?
Дечо: Не.
Валя: Е, Драгоман, де! По-българско от това…
Говори се за ренесанс на българския алтърнатив в музиката, кои са родните банди/артисти, на които си струва да обърнем внимание?
Дечо: Stop the Schizo. И ALI не са много лоши (смее се).
Валя: Радва ме, че бг класацията на Z-Rocк, например, вече не е окупирана само от рок титани от 80-те (нищо лично, просто на Марс хората вече втора реколта картофи вадят…). В момента се наслаждавам на новото парче и клип на The Flying Detachment - The Fractal, също и новата песен на Kan Wakan - Oh Mother, Les Animaux Sauvages, Hug or Handshake, ALI-тата, Me and My Devil звучат като излезли от филм на Тарантино (a това е нещо много хубаво), новото двойно видео на Ража и компания (Dead Man’s Hat) е супер, Nocktern - Dark Water - бог!, последният концерт на живо на Стругаре беше бижу, Hayes & Y ги пускат по KEXP… направо сме минали ренесанса дори и сме в Age of Discovery отвсякъде. Но при положение, че интернетът премахна границите доста отдавна, да се дели музика на българска и небългарска музика, е вредно и безсмислено.
Разкажете ни нещо за последното ви видео Dragoman, което никой не знае?
Дечо: Главната героиня в клипа (изпълнявана от прекрасната Бети Димитрова) всъщност не е човешко същество!
Валя: Режисьорът на клипа, Камен Коларов, ни умори от студ по време на снимките, но въпреки това, не се разболяхме и му благодарим! Иначе, за заглавие на сингъла имаше спор дали да бъде Ихтиман, Драгоман, Кулата, Петрохан или Горна Оряховица (като последното, за жалост, бе отхвърлено твърде бързо).
Танците във видеото са хипнотизиращи. Но, кой от групата е най-добрият танцьор?
Дечо: Вероятно Валя, предвид някогашната ѝ професионална кариера в Спартакус. Иначе Антон, но чак след курса по shuffle dancing, на който предстои да се запише.
Валя: Спорно е - всички сме адски гъвкави и пластични. Може би Антон – нашата божествена китара. Той е толкова по-пластичен от всички останали членове, че дори и на снимки винаги излиза размазан - никой фотограф не може да смогне да го фокусира. Владой (бас мастърът) също танцува постоянно, но тайно и тихо.
Какво не ви попитахме, но искате да споделите?
Валя: Здрасти, мамо, дават ме по интернет! Иначе, току що видях, че Теди Кацарова е изкарала нова песен - ремикс на Express Yourself на Madonna - и пак се сетих за картофите на Марс. Последно: щом Grimes успя да се гаджоса с Илън Мъск по Twitter, та чак му и роди дете, което кръстиха !@#$%^&*_I_, значи всичко е възможно!
Дечо: Исландия е в северния Атлантически океан и нейната столица е Рейкявик.