Будя се с мелодия. После тръгвам нанякъде, но не и без ключове. А ако ме чакат записи, бързам доста, защото за такова нещо е недопустимо да закъснея.
Кога вечерта е идеална?
Определено когато имаме шоу.
А ако нещо не върви, какво си казваш?
Повтарям си, че нещата ще се получат.
Това, че хората казваха „Моля" и „Благодаря".
Ти учтив ли си? Какво не би казал на никого?
Не бих казал на някой, че изглежда стар.
По какво си падаш, освен по музиката, разбира се?
Много съм зарибен по-готвенето. И направо си умирам за вегетарианска храна. Може би понякога прекалявам, защото майка ми винаги ми казва, че трябва да ям по-бавно. Какви филми гледаш?
Последно гледах Казабланка - за пореден път. Иначе много харесвам Алфред Хичкок като режисьор. А Ерол Флин ми е от любимите актьори.
Кажи сега за музиката. Ти какво слушаш обикновено?
Jazzradio.fr.
Спомняш ли си концерт, на който си се забавлявал стабилно?
На Боб Марли. Но това беше отдавна - през 1981-ва. А сега много бих искал да видя на живо Глен Милър и Джеймс Браун. Как ти приключва денят?
Със „Space Hotel" на Al Gromer Khan - заспивам на тази музика.
Билети по 20 лв. от Eventim Текст Нели А. Калчева
Задава се следващото голямо електро суинг събитие, което ще обърне Sofia Live Club и всички присъстващи с хастара навън. Този път на гости е немската формация Tape Five, която от 2006-а акумулира темпо и хвърчи с бясна скорост - ето така се правят шест албума.
Последният носи заглавието Swing Patrol и към него основателят на Tape Five - Martin Strathausen (Мартин Щратхаузен), е подходил доста амбициозно. Решил е да събере цял отбор музиканти и певци от десет държави, сред които Камерун, Бразилия, Украйна, Италия, САЩ, Великобритания и Германия. Резултатът: четиринайсет експлозивни парчета, заграбили най-доброто от стилове като джаз, чил аут, боса нова и придали му онази надъханост, типична за бандите от 30-те и 40-те, които разтоварвали младите, зажаднели за забавление, войничета. Но тук посланието е друго и личи от парчето „Peace Patrol". Още от албума ще намериш тук, където те очаква и специално послание от Tape Five по повод концерта им у нас.
Цялото това вдъхновение от миналото е някак естествено. Мартин сам казва, че за него вечната музика са старите суинг записи и набързо ни призна, че не спира да ги слуша - оттам черпи идеи и енергия, спор няма. А после, разбира се, ги минава през центрофугата на модерния бийт за едно съвременно освежаване. Ето какво още ни сподели:
Как
започва денят ти?
Будя
се с мелодия. После тръгвам нанякъде, но не и без ключове. А ако ме чакат
записи, бързам доста, защото за такова нещо е недопустимо да закъснея.
Кога вечерта е идеална?
Определено когато имаме шоу.
А ако нещо не върви, какво си казваш?
Повтарям си, че нещата ще се получат.
Какво
му е хубавото на миналото?
Това,
че хората казваха „Моля" и „Благодаря".
Ти учтив ли си? Какво не би казал на никого?
Не бих казал на някой, че изглежда стар.
По какво си падаш, освен по музиката, разбира се?
Много съм зарибен по-готвенето. И направо си умирам за вегетарианска храна.
Може би понякога прекалявам, защото майка ми винаги ми казва, че трябва да ям
по-бавно.
Какви
филми гледаш?
Последно
гледах Казабланка - за пореден път.
Иначе много харесвам Алфред Хичкок като режисьор. А Ерол Флин ми е от любимите
актьори.
Кажи сега за музиката. Ти какво слушаш обикновено?
Jazzradio.fr.
Спомняш ли си концерт, на който си се забавлявал стабилно?
На Боб Марли. Но това беше отдавна - през 1981-ва. А сега много бих искал да
видя на живо Глен Милър и Джеймс Браун.
Как
ти приключва денят?
Със
„Space Hotel" на Al
Gromer Khan - заспивам на тази музика.
Tape Five ще бъдат стабилно подгряти от Тhe
Smugglers Collective.
Билети по 20 лв. от Eventim
Текст Нели А. Калчева