Каквото и да си говорим, по празниците неминуемо слушаме
едни и същи песни, които се леят от всеки звукопроводим уред. Телевизор, радио,
компютър, слушалки, в автобуса, в метрото, високоговорители по улиците, скритите
колонки в магазините, моловете, кината, ресторантите и баровете. Към всички,
които ги въртят до амок - не,
това не създава коледна атмосфера. Провокира сърбеж, уртикария, хипертония,
натрапчива параноя и хематоми. Често ме кара да направя обратен завой още на
входа на съответното място, където съм се засилил да нахлуя и да избягам на
улицата. Където пък чувам същата песен от пищяща китайска играчка, която искам
да ритна в стената.
Обаче има случаи, когато тези песни наистина работят.
Например в стар филм, носещ коледния дух с романтиката и носталгията на
класическото кино и почти херувимски гласчета като фон. Ранните зимни епизоди
на анимационните филми от миналия век. Старите плочи, в
които песните са обогатени с препукването на иглата, без излишното полиране до
обезличаване от дигитални шкурки. Или когато са изсвирени на нов глас,
прокарани през нов поглед, пречупени през таланта на необременени музиканти,
които творят качествена музика в реално време. Както направиха The Jacks -
четиримата рокенрол трубадура, които Jack Daniel's събра и им даде възможност да издухат
с децибели и истинско отношение клиширани мелодии. И те го направиха. Защото,
когато вършиш нещата по твой начин - така, както ти харесва на теб,
най-вероятно си на прав път. Затова и трите парчета, които слушаме тези дни от
тях, звучат яко, както трябва, и носят Коледа насам, но яхнала седалка над
мощен турбо двигател. И вадят усмивки. Просто защото са готини и са себе си.
Фаворитът ни тук е
"Silent Night".
Поради една основна причина -
The Jacks са я обърнали с хастара навън, извадили са
розовата плънка и са облицовали отгоре с кожа и деним, а отпред са шибнали една
щампа с рога. Ако е елен, е стилизарн и сигурно носи мустак. Защото
сладникавата мелодийка просто се е превърнала в триумфален пост-рок химн. С
минималистичното си, почти равно интро, с влизащата като свредел в лед китара,
специфичните барабани, които от поддържащ пулса инструмент, изригват в кратки
експлозии, докато вокалите на Нуфри ни галят с лека нега. И ако трябва да сме
честни - щом нощта трябва да е тиха и да има саундтрак, ако говорим за Коледа и
зима, аудио фонът не би могъл да бъде по-добър от "Silent Night". Но по вкуса
на The Jacks.
Текст и фотография (вградената) Ивайло Александров
Каквото и да си говорим, по празниците неминуемо слушаме
едни и същи песни, които се леят от всеки звукопроводим уред. Телевизор, радио,
компютър, слушалки, в автобуса, в метрото, високоговорители по улиците, скритите
колонки в магазините, моловете, кината, ресторантите и баровете. Към всички,
които ги въртят до амок - не,
това не създава коледна атмосфера. Провокира сърбеж, уртикария, хипертония,
натрапчива параноя и хематоми. Често ме кара да направя обратен завой още на
входа на съответното място, където съм се засилил да нахлуя и да избягам на
улицата. Където пък чувам същата песен от пищяща китайска играчка, която искам
да ритна в стената.
Обаче има случаи, когато тези песни наистина работят.
Например в стар филм, носещ коледния дух с романтиката и носталгията на
класическото кино и почти херувимски гласчета като фон. Ранните зимни епизоди
на анимационните филми от миналия век. Старите плочи, в
които песните са обогатени с препукването на иглата, без излишното полиране до
обезличаване от дигитални шкурки. Или когато са изсвирени на нов глас,
прокарани през нов поглед, пречупени през таланта на необременени музиканти,
които творят качествена музика в реално време. Както направиха The Jacks -
четиримата рокенрол трубадура, които Jack Daniel's събра и им даде възможност да издухат
с децибели и истинско отношение клиширани мелодии. И те го направиха. Защото,
когато вършиш нещата по твой начин - така, както ти харесва на теб,
най-вероятно си на прав път. Затова и трите парчета, които слушаме тези дни от
тях, звучат яко, както трябва, и носят Коледа насам, но яхнала седалка над
мощен турбо двигател. И вадят усмивки. Просто защото са готини и са себе си.
Фаворитът ни тук е "Silent Night".
Поради една основна причина -
The Jacks са я обърнали с хастара навън, извадили са
розовата плънка и са облицовали отгоре с кожа и деним, а отпред са шибнали една
щампа с рога. Ако е елен, е стилизарн и сигурно носи мустак. Защото
сладникавата мелодийка просто се е превърнала в триумфален пост-рок химн. С
минималистичното си, почти равно интро, с влизащата като свредел в лед китара,
специфичните барабани, които от поддържащ пулса инструмент, изригват в кратки
експлозии, докато вокалите на Нуфри ни галят с лека нега. И ако трябва да сме
честни - щом нощта трябва да е тиха и да има саундтрак, ако говорим за Коледа и
зима, аудио фонът не би могъл да бъде по-добър от "Silent Night". Но по вкуса
на The Jacks.
Текст и фотография (вградената) Ивайло Александров
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители