Или кога смехът се превръща в ридание, а съвестта боли като инквизиция
Режисьор: Стефан Мавродиев; сценография и костюми: Петя Стойкова; музика: Цеко Минкин; с Малин Кръстев, Петко Венелинов, Петър Дочев, Гергана Христова, Николай Луканов, Рая Пеева, Ивайло Христов и др.
Финалът със самоубийството на Чеховия
Иванов в
Младежкия театър откънтява като плесник в комедийна ситуация с драматичен ефект. Сатирично-гротесковата версия на актьора Стефан Мавродиев без претенции за режисьорска концептуалност успява да превърне първата премиера за новия сезон на Младежкия в чудесен актьорски спектакъл. С малко повече хумор, отколкото е заложен в пиесата, но и с иронията на Чехов, който пише първата си "пълнометражна” пиеса, в която се оглеждат всички останали негови по-значими творби, още преди да е навършил 30.
Малин Кръстев като Иванов прави един от най-добрите образи в кариерата си: аскетичен, фин и самотно страдащ, отвратен от живота в провинциалните му измерения, невинен в жестокостта си, следващ принципите на собствената си съвест. Цялата менажерия около него оживява като галерия от карикатурни образи-клишета – от безобразно алчните Зинаида (Станка Калчева) и Авдотя (Мая Бабурска) до наглия сводник Егорушка (Деян Петров) и пресметливия Шабелски (Борис Луканов). Единствените, които се отличават, са и реалните жертви в цялата тази история: Иванов, съпругата му Анна Петровна (филигранен образ на Гергана Христова) и бъдещата му годеница Саша (твърде патетично изпълнение на Рая Пеева). Опитният
Ивайло Христов е намерил героя си Лебедев в стилистика, близка до великия руски комик Юрий Никулин с неговите тъжно-смешни, но симпатични пияници и нещастници. Някои от веселите сцени в дома на Лебедеви и в дома на Иванови са решени в по-елементарния за тази пиеса стил „комедия на ситуацията”, като сериозно удължават спектакъла и в крайна сметка нарушават добрия му ритъм.
Изненада е, че Иванов е поставен в камерна зала. Разбира се, това прави представлението по-интимно, но лишава публиката от възможността да се отстрани от битовите сцени до степен да различи по-ясно генералния проблем от семейно-битовия. Защото – кой е Иванов? Подлец или герой? Или уморен интелигент в задушаваща провинциална атмосфера, страдащ от отвращение към живота в кризата на средната възраст?
Удивително е, че първата голяма пиеса на Антон Павлович, написана преди близо 130 години, е болезнено актуална и днес. Липсата на силни идеи, духовен вертикал и действена реформа в екзистенциалните проекти е това, което сближава героите на Чехов от края на 19 век със странната липса на герои от началото на 21 век. Проблемът за "младите старци”, 35-годишните с техните недовършени проекти и незащитени идеи за живота, остава да виси и след финалния акорд на спектакъла.
Текст Патриция Николова / Фотография Гергана Дамянова
Или кога смехът се превръща в ридание, а съвестта боли като инквизиция
Режисьор: Стефан Мавродиев; сценография и костюми: Петя Стойкова; музика: Цеко Минкин; с Малин Кръстев, Петко Венелинов, Петър Дочев, Гергана Христова, Николай Луканов, Рая Пеева, Ивайло Христов и др.
Финалът със самоубийството на Чеховия Иванов в Младежкия театър откънтява като плесник в комедийна ситуация с драматичен ефект. Сатирично-гротесковата версия на актьора Стефан Мавродиев без претенции за режисьорска концептуалност успява да превърне първата премиера за новия сезон на Младежкия в чудесен актьорски спектакъл. С малко повече хумор, отколкото е заложен в пиесата, но и с иронията на Чехов, който пише първата си "пълнометражна” пиеса, в която се оглеждат всички останали негови по-значими творби, още преди да е навършил 30.
Малин Кръстев като Иванов прави един от най-добрите образи в кариерата си: аскетичен, фин и самотно страдащ, отвратен от живота в провинциалните му измерения, невинен в жестокостта си, следващ принципите на собствената си съвест. Цялата менажерия около него оживява като галерия от карикатурни образи-клишета – от безобразно алчните Зинаида (Станка Калчева) и Авдотя (Мая Бабурска) до наглия сводник Егорушка (Деян Петров) и пресметливия Шабелски (Борис Луканов). Единствените, които се отличават, са и реалните жертви в цялата тази история: Иванов, съпругата му Анна Петровна (филигранен образ на Гергана Христова) и бъдещата му годеница Саша (твърде патетично изпълнение на Рая Пеева). Опитният Ивайло Христов е намерил героя си Лебедев в стилистика, близка до великия руски комик Юрий Никулин с неговите тъжно-смешни, но симпатични пияници и нещастници. Някои от веселите сцени в дома на Лебедеви и в дома на Иванови са решени в по-елементарния за тази пиеса стил „комедия на ситуацията”, като сериозно удължават спектакъла и в крайна сметка нарушават добрия му ритъм.
Изненада е, че Иванов е поставен в камерна зала. Разбира се, това прави представлението по-интимно, но лишава публиката от възможността да се отстрани от битовите сцени до степен да различи по-ясно генералния проблем от семейно-битовия. Защото – кой е Иванов? Подлец или герой? Или уморен интелигент в задушаваща провинциална атмосфера, страдащ от отвращение към живота в кризата на средната възраст?
Удивително е, че първата голяма пиеса на Антон Павлович, написана преди близо 130 години, е болезнено актуална и днес. Липсата на силни идеи, духовен вертикал и действена реформа в екзистенциалните проекти е това, което сближава героите на Чехов от края на 19 век със странната липса на герои от началото на 21 век. Проблемът за "младите старци”, 35-годишните с техните недовършени проекти и незащитени идеи за живота, остава да виси и след финалния акорд на спектакъла.
Текст Патриция Николова / Фотография Гергана Дамянова
Гласували общо: 1 потребители