Клоунадният Брехт на студентите от Театралната академия
Режисьор: Ивайло Христов; сценография и костюми: Марина Янева; хореография: Едмонд Скот; музика: Кирил Дончев; с Ева Данаилова, Драгомир Драганов, Георги Гоцин, Пламен Димов, Даниела Стамова, Николай Йовин, Розалия Абгарян, Светла Рангелова, Екатерина Георгиева, Юлиян Петров, Милена Ерменкова, Никола Орешков, Елена Телбис и още
Костюмен Бертолт Брехт, гарниран с карнавално веселие, гротескни закачки и пронизваща болка в моментите, когато героите не издържат да говорят само в проза и изпяват болката в страстни стихове? Да, има и такъв Брехт, колкото и да е странно.
Еуфорично усещане за истинност и наслада от чувственото проникване в смисъла на нещата оставя след себе си
Кавказкият тебеширен кръг. Спектакълът е копродукция между бургаския драматичен театър и Театралната академия. Не това е най-интересното обаче. Режисурата на
Ивайло Христов е повече от изненадваща. Придържайки се стриктно към оригинала на пиесата (в брилянтния превод на Константин Илиев), с ремарките, зонговете и другите важни неща, режисьорът си е позволил свободен, но симпатичен прочит, с елементи от площадния театър, а не от т.нар. епичен театър на Брехт.
Но вместо да се получи провал, случило се е тъкмо обратното. Новият брехтов спектакъл е изпълнен с карнавален и дори клоунски дух, който не дразни, а освежава. Реализиран е повече с „вяра и наивност" (по Станиславски), отколкото с класическия „гестус" (по Брехт). Вместо да отблъсква, този подход възбужда сетивата и води зрителя към съучастие и съпреживяване на социалния казус, заложен в пиесата. А великолепната сценография създава много уютна сценична среда за разиграване.
С всеотдайната си игра артистите, които изграждат изключително плътни и живи характери на помнещата какво ли не Учебна сцена, успяват да телепортират публиката в славните витизчийски времена, когато младите актьори са вдигали малки революции с някои от легендарните спектакли. Колкото до онези, които ще попитат къде все пак в този възторжен спектакъл се крият прословутият Брехтов ефект на отчуждаване и останалите характеристики на брехтовия театър, ще отговорим, че и последният брехтианец у нас би поел с наслада откровеното удоволствие, с което младите влизат в ролите на малките, стихийни във веселието си, но дълбоки в скръбта и социалния си гняв хора, чиито път е осеян с чудовищни несправедливости и дълбок морален избор. Не политически театър, а зрелищен, шумен и весел прочит на една от най-силните пиеси на немския класик Бертолт Брехт.
Текст Патриция Николова
Клоунадният Брехт на студентите от Театралната академия
Режисьор: Ивайло Христов; сценография и костюми: Марина Янева; хореография: Едмонд Скот; музика: Кирил Дончев; с Ева Данаилова, Драгомир Драганов, Георги Гоцин, Пламен Димов, Даниела Стамова, Николай Йовин, Розалия Абгарян, Светла Рангелова, Екатерина Георгиева, Юлиян Петров, Милена Ерменкова, Никола Орешков, Елена Телбис и още
Костюмен Бертолт Брехт, гарниран с карнавално веселие, гротескни закачки и пронизваща болка в моментите, когато героите не издържат да говорят само в проза и изпяват болката в страстни стихове? Да, има и такъв Брехт, колкото и да е странно.
Еуфорично усещане за истинност и наслада от чувственото проникване в смисъла на нещата оставя след себе си Кавказкият тебеширен кръг. Спектакълът е копродукция между бургаския драматичен театър и Театралната академия. Не това е най-интересното обаче. Режисурата на Ивайло Христов е повече от изненадваща. Придържайки се стриктно към оригинала на пиесата (в брилянтния превод на Константин Илиев), с ремарките, зонговете и другите важни неща, режисьорът си е позволил свободен, но симпатичен прочит, с елементи от площадния театър, а не от т.нар. епичен театър на Брехт.
Но вместо да се получи провал, случило се е тъкмо обратното. Новият брехтов спектакъл е изпълнен с карнавален и дори клоунски дух, който не дразни, а освежава. Реализиран е повече с „вяра и наивност" (по Станиславски), отколкото с класическия „гестус" (по Брехт). Вместо да отблъсква, този подход възбужда сетивата и води зрителя към съучастие и съпреживяване на социалния казус, заложен в пиесата. А великолепната сценография създава много уютна сценична среда за разиграване.
С всеотдайната си игра артистите, които изграждат изключително плътни и живи характери на помнещата какво ли не Учебна сцена, успяват да телепортират публиката в славните витизчийски времена, когато младите актьори са вдигали малки революции с някои от легендарните спектакли. Колкото до онези, които ще попитат къде все пак в този възторжен спектакъл се крият прословутият Брехтов ефект на отчуждаване и останалите характеристики на брехтовия театър, ще отговорим, че и последният брехтианец у нас би поел с наслада откровеното удоволствие, с което младите влизат в ролите на малките, стихийни във веселието си, но дълбоки в скръбта и социалния си гняв хора, чиито път е осеян с чудовищни несправедливости и дълбок морален избор. Не политически театър, а зрелищен, шумен и весел прочит на една от най-силните пиеси на немския класик Бертолт Брехт.
Текст Патриция Николова
Гласували общо: 1 потребители