Режисьор: Владимир Люцканов; с Ивайло Христов, Малин Кръстев, Николай Луканов и Мила Люцканова
Ако симпатичните немски хулигани Макс и Мориц бяха братя нацисти, закърмени с фашистката идеология, какви ли щяха да бъдат, когато пораснат? Вероятно изроди, готови да заколят „на шега" всеки, който с нещо ги подразни.
Нещо подобно са двамата братя от
Самотният запад. Гадостите, които са готови да си причинят, за да успокоят зверовете в болните си мозъци, не са страшни приказки за сън от онези, с които някога са били „приспивани" децата. Те са, чисто и просто, развилнял се фашизъм в рамките на едно семейство.
Черният хумор на наперения с ирландския си произход Мартин Макдона извира дори и от най-садистичните сцени на
Самотният запад, част от трилогията за Лийнан. Изключително сложни, ролите на зловещите братя Коулман и Валийн - болезнено самотни, но смешни в чудовищно изкривената си логика - са блестящо изпълнени от
Ивайло Христов и
Малин Кръстев. Водени от интелигентната режисура на Владимир Люцканов, двамата придават на образите си интересен бекетов оттенък - едновременно демоничен и с палячовски елемент - който ги прави изключително абсурдни като типажи. До момента, в който единият не измънка виновно: „Това никак не е смешно."
Да, не е смешно да забиеш отвертка дълбоко в гърлото в гаджето на брат си, която едва не умира от кръвоизлив. Не е особено смешно да убиеш баща си, защото те е дразнил с присъствието си. И никак не е забавно да докараш до самоубийство единствените двама в целия свят, които се опитват да спасят душата ти - сълзливият отец Уелш (Николай Луканов) и нахаканата Гърлийн (дебют на Мила Люцканова). Но, както е известно, границата между блестящата комедия и дълбоката трагедия е нищожна.
Текст Патриция Николова / Фотография
Симон ВарсаноРежисьор: Владимир Люцканов; с Ивайло Христов, Малин Кръстев, Николай Луканов и Мила Люцканова
Ако симпатичните немски хулигани Макс и Мориц бяха братя нацисти, закърмени с фашистката идеология, какви ли щяха да бъдат, когато пораснат? Вероятно изроди, готови да заколят „на шега" всеки, който с нещо ги подразни.
Нещо подобно са двамата братя от Самотният запад. Гадостите, които са готови да си причинят, за да успокоят зверовете в болните си мозъци, не са страшни приказки за сън от онези, с които някога са били „приспивани" децата. Те са, чисто и просто, развилнял се фашизъм в рамките на едно семейство.
Черният хумор на наперения с ирландския си произход Мартин Макдона извира дори и от най-садистичните сцени на Самотният запад, част от трилогията за Лийнан. Изключително сложни, ролите на зловещите братя Коулман и Валийн - болезнено самотни, но смешни в чудовищно изкривената си логика - са блестящо изпълнени от Ивайло Христов и Малин Кръстев. Водени от интелигентната режисура на Владимир Люцканов, двамата придават на образите си интересен бекетов оттенък - едновременно демоничен и с палячовски елемент - който ги прави изключително абсурдни като типажи. До момента, в който единият не измънка виновно: „Това никак не е смешно."
Да, не е смешно да забиеш отвертка дълбоко в гърлото в гаджето на брат си, която едва не умира от кръвоизлив. Не е особено смешно да убиеш баща си, защото те е дразнил с присъствието си. И никак не е забавно да докараш до самоубийство единствените двама в целия свят, които се опитват да спасят душата ти - сълзливият отец Уелш (Николай Луканов) и нахаканата Гърлийн (дебют на Мила Люцканова). Но, както е известно, границата между блестящата комедия и дълбоката трагедия е нищожна.
Текст Патриция Николова / Фотография Симон Варсано
Гласували общо: 1 потребители