Всички се наслушахме на това колко е зле в България и как е по-перспективно да береш ягоди в Англия или някъде другаде, отколкото да се бориш за нормален живот тук. Истината никога не е абсолютна и винаги е някъде по средата, но всъщност негативизма и отричането на всичко родно, не е по-добро решение на каквото и да било.
Ако и вие сте от тези, които искате да стягате куфарите и да се махнете от тази "ужасна дупка", помислете пак за това какво всъщност имате тук и от какво реално искате да избягате. Защото, ако целите да избягате от себе си - терминал 2 няма да ви помогне особено и не е изключено накрая пак да се върнете, но този път хейтвайки чужбина и разправяйки, че там всъщност е също толкова ужасно, скапано и трудно колкото е и у нас.
Всеки има свой избор и никой не може да бъде задължен да остане някъде, но причина да се задържим в България винаги има, стига да е достатъчно основателна в нашите очи.
Ето ви и 5 причини (подчертавам причини, не оправдания!) да останем и над които си струва да се замислим:
Уникалната и спираща дъха природа
Разбира се, някои ще кажат, че такава природа има навсякъде и че в някои държави е къде къде по-атрактивна и по-съхранена. Е да де, но нужно ли е да отидем на другия край на света да въздишаме пред някоя невероятна планинска гледка, при положение, че тук е на една ръка разстояние и близка до сърцето и душата ни? Как можем да обикнем чужда природа, ако не сме дали шанс на нашата собствена?
Светлата страна на хората
Колкото и клиширано да звучи и в колкото и лоша светлина да се представят често българите, позитивната и светла част от същността ни не бива да бъде пренебрегвана. Тук рядко би се почувствал наистина чужд и нежелан, ако попаднеш на читавите хора, които за радост все още не са изчезнали. В чужбина както и да се държат с теб, често дълбоко в съзнанията си винаги ще те приемат за пришълец и от своя страна и ти на моменти ще се чувстваш по този начин.
Умерената динамика
Понякога в България ни се струва, че времето е спряло и всичко е устроено по един по-различен начин, в сравнение с останалите държави. И преди да се сетим за лошия смисъл на това "спряло време", нека се замислим и за позитивните му качества. Тук имаме значителна свобода на словото и действията.
Не всички работят нещо, което ги депресира и не всяко дете тръгва на предучилищна още на 5, научавайки се да чете на 3, защото видиш ли трябвало да се адаптира към неизбежните промени на новата ера. В никакъв случай не сме закостенели и изостанали, но децата ни все още могат да се похвалят с детство, въпреки триумфа на технологиите. Пясъчниците и детските площадки все още са пълни и не всеки малчуган предпочита таблета пред колелото. Тук не си насилствено програмиран да си в полза само на обществото за сметка на собствената си индивидуалност. Динамиката на работа, образование и живот я има, но е умерена като ти дава време за размисъл и промяна на посоката...ако се наложи.
Поносими такси за образование
Всеки един от нас поне веднъж си е мечтаел да прекрачи прага на някой световен и престижен университет и да види какво е "престижно образование". Само, че малко са тези, които наистина могат да си го позволят. И да, не става дума за знания и интелектуален капацитет, а за финанси. Стипендиите често се ограничен брой и се налага да се посегне към прочутия студентски кредит, който после излиза доста солено и дълго време те дели от "мечтания живот на успял човек" в чужбина.
У нас масово таксите за висше образование за поносими и достъпни и макар, че нямаш гарантирана реализация, поне не се превръщаш в дългосрочен длъжник. А и това да изкараш някои и друг квалификационен курс в съвсем друго направление паралелно със следването, не е престъпление или отклоняване от пътя, а плюс.
Близките ни хора
Ясно е, че всяка вечер можем да се видим и чуем с близките си дори и да живеем на Северния полюс, защото технологиите ни отдавна го позволяват, но определено не е там въпроса. И не излизайте с извинението, че на празници винаги можем да се приберем и да се видим с нашите хора, защото обикновено това става за 3,4 дни (максимум седмица) които на фона на 365 са игла в купа сено. В чужбина именно най-близките ни липсват наистина и повярвайте, колкото и готини познати и съквартиранти да имате, те не могат да заменят досадното, но мило и всеотдайно отношение на родителите, разговорите до 2 през нощта и лудите моменти с най-добрата ви приятелка/приятел/ или брат/сестра и приказната меланхолия на уикендите.
Снимка:
Етюд-и-те на Стара Загора
Още един текст с много истини.Всички се наслушахме на това колко е зле в България и как е по-перспективно да береш ягоди в Англия или някъде другаде, отколкото да се бориш за нормален живот тук. Истината никога не е абсолютна и винаги е някъде по средата, но всъщност негативизма и отричането на всичко родно, не е по-добро решение на каквото и да било.
Ако и вие сте от тези, които искате да стягате куфарите и да се махнете от тази "ужасна дупка", помислете пак за това какво всъщност имате тук и от какво реално искате да избягате. Защото, ако целите да избягате от себе си - терминал 2 няма да ви помогне особено и не е изключено накрая пак да се върнете, но този път хейтвайки чужбина и разправяйки, че там всъщност е също толкова ужасно, скапано и трудно колкото е и у нас.
Всеки има свой избор и никой не може да бъде задължен да остане някъде, но причина да се задържим в България винаги има, стига да е достатъчно основателна в нашите очи.
Ето ви и 5 причини (подчертавам причини, не оправдания!) да останем и над които си струва да се замислим:
Уникалната и спираща дъха природа
Разбира се, някои ще кажат, че такава природа има навсякъде и че в някои държави е къде къде по-атрактивна и по-съхранена. Е да де, но нужно ли е да отидем на другия край на света да въздишаме пред някоя невероятна планинска гледка, при положение, че тук е на една ръка разстояние и близка до сърцето и душата ни? Как можем да обикнем чужда природа, ако не сме дали шанс на нашата собствена?
Светлата страна на хората
Колкото и клиширано да звучи и в колкото и лоша светлина да се представят често българите, позитивната и светла част от същността ни не бива да бъде пренебрегвана. Тук рядко би се почувствал наистина чужд и нежелан, ако попаднеш на читавите хора, които за радост все още не са изчезнали. В чужбина както и да се държат с теб, често дълбоко в съзнанията си винаги ще те приемат за пришълец и от своя страна и ти на моменти ще се чувстваш по този начин.
Умерената динамика
Понякога в България ни се струва, че времето е спряло и всичко е устроено по един по-различен начин, в сравнение с останалите държави. И преди да се сетим за лошия смисъл на това "спряло време", нека се замислим и за позитивните му качества. Тук имаме значителна свобода на словото и действията.
Не всички работят нещо, което ги депресира и не всяко дете тръгва на предучилищна още на 5, научавайки се да чете на 3, защото видиш ли трябвало да се адаптира към неизбежните промени на новата ера. В никакъв случай не сме закостенели и изостанали, но децата ни все още могат да се похвалят с детство, въпреки триумфа на технологиите. Пясъчниците и детските площадки все още са пълни и не всеки малчуган предпочита таблета пред колелото. Тук не си насилствено програмиран да си в полза само на обществото за сметка на собствената си индивидуалност. Динамиката на работа, образование и живот я има, но е умерена като ти дава време за размисъл и промяна на посоката...ако се наложи.
Поносими такси за образование
Всеки един от нас поне веднъж си е мечтаел да прекрачи прага на някой световен и престижен университет и да види какво е "престижно образование". Само, че малко са тези, които наистина могат да си го позволят. И да, не става дума за знания и интелектуален капацитет, а за финанси. Стипендиите често се ограничен брой и се налага да се посегне към прочутия студентски кредит, който после излиза доста солено и дълго време те дели от "мечтания живот на успял човек" в чужбина.
У нас масово таксите за висше образование за поносими и достъпни и макар, че нямаш гарантирана реализация, поне не се превръщаш в дългосрочен длъжник. А и това да изкараш някои и друг квалификационен курс в съвсем друго направление паралелно със следването, не е престъпление или отклоняване от пътя, а плюс.
Близките ни хора
Ясно е, че всяка вечер можем да се видим и чуем с близките си дори и да живеем на Северния полюс, защото технологиите ни отдавна го позволяват, но определено не е там въпроса. И не излизайте с извинението, че на празници винаги можем да се приберем и да се видим с нашите хора, защото обикновено това става за 3,4 дни (максимум седмица) които на фона на 365 са игла в купа сено. В чужбина именно най-близките ни липсват наистина и повярвайте, колкото и готини познати и съквартиранти да имате, те не могат да заменят досадното, но мило и всеотдайно отношение на родителите, разговорите до 2 през нощта и лудите моменти с най-добрата ви приятелка/приятел/ или брат/сестра и приказната меланхолия на уикендите.
Снимка: Етюд-и-те на Стара Загора
Още един текст с много истини.
Гласували общо: 1 потребители