Скуката никога не е добре дошла. И в чуденето се как да я прогоним стигаме до идеята, че ако всичко е различно, извън общоприетото, редуващо се и ново за нас, следователно специално, тя веднага ще си купи билет към безкрая и повече няма да я видим. Дотук добре, но идва следващият въпрос - как да сме обградени от интересното, как поне половината от заобикалящата ни реалност да е специална без особени усилия от наша страна, тъй като време няма - то затова ни доскуча първоначално.
Разбира се, няма как, колкото и да ни се иска, всеки отделен елемент от живота ни да е изключително интересен, вълнуващ, различен във всеки миг, така че да ни поддържа жизнерадостни нон - стоп. Ежедневните задължения, че дори хобита, се превръщат в рутина, от която колкото и да се оплакваме в даден момент, когато я напуснем - все пак неслучайно всички говорят за зоната на комфорт etc .- се чувстваме несигурни , неспокойни и разтревожени, че забравяме нещо важно и част от изграждащите ни характеристики са си отишли. Сякаш не сме себе си и отгоре на всичко вината е у нас.
Някои казват направете работата си хоби, превърнете хобито в професия и подобни, което не е никак лоша идея, разбира се, с лекото допълнение, че в началото на тая вълшебна трансформация ще си казваме „еха, колко готино, най- сетне се занимавам само с това, което обичам”. И после, като минат месец- два, най- много година, бившето ни хоби вече е работа, която ако не свършим, ще седим гладни. Което пак го хвърля в графа задължения, скука, рутина, липса на разнообразие. Тъй като не искаме тези етикети за хобито, което тъкмо сме открили, вероятно, не е толкова добре идея да заменим професията си с него.
Истината е някъде по средата. И неточно. Защо така? Всъщност, ако се устремим да направим всяка частица от живота си специална, повече нищо няма да е интересно. Както не може да има добро без зло, защото дефиницията ще се загуби в превода, така специалното ще изчезне завинаги, ако не оставим по нещо скучно или дори ежедневно- защо рутинното да е нарицание - да го украсява!
Специално е усещането от нещо даже, а не нещото. То просто се предизвиква, това не е процес, зависещ от нас, а от тоолкова малки, безценни фактори и обстоятелства.
Бъдете и сами на себе се специални, за да сте такива за другите, да подхождат така към вас и да ви обграждат със специални изненади, преживявания и куп все хубави неща!
Скуката никога не е добре дошла. И в чуденето се как да я прогоним стигаме до идеята, че ако всичко е различно, извън общоприетото, редуващо се и ново за нас, следователно специално, тя веднага ще си купи билет към безкрая и повече няма да я видим. Дотук добре, но идва следващият въпрос - как да сме обградени от интересното, как поне половината от заобикалящата ни реалност да е специална без особени усилия от наша страна, тъй като време няма - то затова ни доскуча първоначално.
Разбира се, няма как, колкото и да ни се иска, всеки отделен елемент от живота ни да е изключително интересен, вълнуващ, различен във всеки миг, така че да ни поддържа жизнерадостни нон - стоп. Ежедневните задължения, че дори хобита, се превръщат в рутина, от която колкото и да се оплакваме в даден момент, когато я напуснем - все пак неслучайно всички говорят за зоната на комфорт etc .- се чувстваме несигурни , неспокойни и разтревожени, че забравяме нещо важно и част от изграждащите ни характеристики са си отишли. Сякаш не сме себе си и отгоре на всичко вината е у нас.
Някои казват направете работата си хоби, превърнете хобито в професия и подобни, което не е никак лоша идея, разбира се, с лекото допълнение, че в началото на тая вълшебна трансформация ще си казваме „еха, колко готино, най- сетне се занимавам само с това, което обичам”. И после, като минат месец- два, най- много година, бившето ни хоби вече е работа, която ако не свършим, ще седим гладни. Което пак го хвърля в графа задължения, скука, рутина, липса на разнообразие. Тъй като не искаме тези етикети за хобито, което тъкмо сме открили, вероятно, не е толкова добре идея да заменим професията си с него.
Истината е някъде по средата. И неточно. Защо така? Всъщност, ако се устремим да направим всяка частица от живота си специална, повече нищо няма да е интересно. Както не може да има добро без зло, защото дефиницията ще се загуби в превода, така специалното ще изчезне завинаги, ако не оставим по нещо скучно или дори ежедневно- защо рутинното да е нарицание - да го украсява!
Специално е усещането от нещо даже, а не нещото. То просто се предизвиква, това не е процес, зависещ от нас, а от тоолкова малки, безценни фактори и обстоятелства.
Бъдете и сами на себе се специални, за да сте такива за другите, да подхождат така към вас и да ви обграждат със специални изненади, преживявания и куп все хубави неща!
Гласували общо: 1 потребители