Безспорно за мнозина София е един от най-добрите български градове за живеене, тъй като там възможностите за развитие са в изобилие и място под слънцето има за всеки, стига да не чака да получи каквото иска наготово.
Но за съжаление, понякога обстоятелствата ни поднасят не много вълнуващи промени, отдалечавайки ни от софийската идилия, с която толкова сме свикнали. Такава промяна е и животът в малкия град, в който (хипотетично) би могло да ти се наложи да останеш за (не)определено време.
За да е честно, преди ярките недостатъци, ще спомена няколко
предимства на пребиваването в мини прованса:
Спокойствие
Когато си свикнал с натоварения трафик и делничната лудница в столицата, те спират да ти правят особено впечатление. Но отидеш ли в някое малко градче за повече от месец спокойствието е първото нещо, с което в началото ти е трудно да свикнеш, но после започваш да харесваш (понякога).
Осъзнаваш, че вече не ти се налага да пътуваш в задръствания със слушалки в ушите, опитвайки се да се изключиш за малко. Тишината на малкия град ти дава възможност да слезеш от влакчето на забързаното ежедневие.
Ако си фрийлансър нямаш проблем с намирането на работа
Нека си кажем честно. Абсурдно е да вярваме,че в малките населени места можеш да си намериш работа, която хем да ти харесва, хем да е добре платена и да ти дава възможност за развитие. В най-"добрия" случай, можеш да пробваш да станеш сервитьор/барман в местното кафене (което не е изключено да е единственото в града) или продавач в магазинчето "всичко за левче", който работи дори в неделя.
За щастие, имаме чудесна новина за фрийлансърите. Те ще могат да работят по своите проекти също толкова успешно както до сега. Предимството да нямаш шеф и работно време и да ти е нужен само компютър и добра интернет връзка е безценно. С една дума- ако си фрийлансър дори на село няма да останеш гладен. А и да останеш - ще фрийланснеш малко земеделска работа.
Шанс да бъдеш по-близо до природата
В случай, че по стечение на обстоятелствата ти се налага да живееш в млако градче, не бързай да се превръщаш в drama queen/king.
Не винаги ще се радваш на голямо разнообразие от интересни събития и надали ще ти предстоят куп вълнуващи запознанства с хора, които имат твоите интереси и вълнения, но ще бъдеш близо до природата. Ще можеш да си правиш дълги разходки и кой знае...да откриеш, че собствената ти компания не е толкова лоша.
Недостатъци:
Предразсъдъци и клюки
Тези два елемента са навсякъде, но в малките градове сякаш са цял един манталитет, който се предава от поколение на поколение. Провинцията има своите ограничения в доста аспекти и това винаги се отразява на живеещите в нея. Ако си нов в градчето или гостуваш за по-дълго, ще станеш обект на постоянно обсъждане и клюкарстване. Толкова много,че в един момент ще се почувстваш като знаменитост (в лошия смисъл). Отвсякъде скрити камери - очи през шпионки, снайперисти на клюката от терасата, градски инфохолици, заинтригувани от всяка твоя незначителна стъпка.
Масовите реакции и мнения по твой адрес ще бъдат подклаждани от куп безумни клишета и предразсъдъци и частично злорадстване по повод това как така един софиянец е решил да се прости с жълтите павета и НДК. Нещо не е наред тоя.
И тъй като почти никой няма да е наясно защо си в техния град, на помощ ще дойдат пикантните слухове, родени от въображението на скучаещите, глуповати лелки.
Липса на подходяща среда
Родените и израсли в София масово са влюбени в нейната необятна всестранност. В повечето случаи тази всестранност не съществува в провинциалните, малки градове. Техният чар е друг и не допада на всеки.
А заговориш ли на някой местен младеж за фентъзи романи, фрийланс проекти, арт ивенти или най-актуалните театрални постановки, шансът да бъдеш разбран е минимален. Там обикновено за голямо културно събитие се разбира фестивал на шунката, концерт с кебапчета, в която музиката е по-скоро фон към богатото угощение, да върви по-добре храносмилането и това е.
И не, не че младите хора там са тъпи или неуки (поне не всички). Но те масово не се интересуват от нищо, което не ги засяга пряко или е твърде сложно да възприемане. Могат с часове да ти разказват каква е станало в някоя сапунка през последната седмица или да ти разкрият кое е най-популярното момиче и с колко момчета е била. По правило те не са от тях. Пренебрегнатият бързо става морализатор.
Ако пък все пак, по някаква случайност ти е писнало от твърде дълбоки разговори и цинични интелектуалци, представителите на малкия град са царе на така наречените small talks, или казано на чист български, кво става брат, ми нищо бе брат.
Скука
От доста години е актуално хората от големите градове, достигайки определена възраст да решат,че им се писнало от динамиката и мръсния софийски въздух и да си купят някоя симпатична къщичка на село или в някое градче. Тази възраст обаче, започва някъде от 40...
Ако си на 20-27, то надали дългосрочното пребиваване на място, което доскоро не си подозирал, че съществува (и най-голямата му гордост са 5-те хранителни магазина и единият куриерски офис), е особен повод за радост.
Тишината, спокойствието и уединението са прекрасни неща, но ако не бъдат примесени с нови емоции и преживявания, могат да се превърнат в скука и вътрешна агония.
И тогава спасението е само едно-пътуване до София при всяка една възможност и презареждане с приключения и градска динамика.
Безспорно за мнозина София е един от най-добрите български градове за живеене, тъй като там възможностите за развитие са в изобилие и място под слънцето има за всеки, стига да не чака да получи каквото иска наготово.
Но за съжаление, понякога обстоятелствата ни поднасят не много вълнуващи промени, отдалечавайки ни от софийската идилия, с която толкова сме свикнали. Такава промяна е и животът в малкия град, в който (хипотетично) би могло да ти се наложи да останеш за (не)определено време.
За да е честно, преди ярките недостатъци, ще спомена няколко предимства на пребиваването в мини прованса:
Спокойствие
Когато си свикнал с натоварения трафик и делничната лудница в столицата, те спират да ти правят особено впечатление. Но отидеш ли в някое малко градче за повече от месец спокойствието е първото нещо, с което в началото ти е трудно да свикнеш, но после започваш да харесваш (понякога).
Осъзнаваш, че вече не ти се налага да пътуваш в задръствания със слушалки в ушите, опитвайки се да се изключиш за малко. Тишината на малкия град ти дава възможност да слезеш от влакчето на забързаното ежедневие.
Ако си фрийлансър нямаш проблем с намирането на работа
Нека си кажем честно. Абсурдно е да вярваме,че в малките населени места можеш да си намериш работа, която хем да ти харесва, хем да е добре платена и да ти дава възможност за развитие. В най-"добрия" случай, можеш да пробваш да станеш сервитьор/барман в местното кафене (което не е изключено да е единственото в града) или продавач в магазинчето "всичко за левче", който работи дори в неделя.
За щастие, имаме чудесна новина за фрийлансърите. Те ще могат да работят по своите проекти също толкова успешно както до сега. Предимството да нямаш шеф и работно време и да ти е нужен само компютър и добра интернет връзка е безценно. С една дума- ако си фрийлансър дори на село няма да останеш гладен. А и да останеш - ще фрийланснеш малко земеделска работа.
Шанс да бъдеш по-близо до природата
В случай, че по стечение на обстоятелствата ти се налага да живееш в млако градче, не бързай да се превръщаш в drama queen/king.
Не винаги ще се радваш на голямо разнообразие от интересни събития и надали ще ти предстоят куп вълнуващи запознанства с хора, които имат твоите интереси и вълнения, но ще бъдеш близо до природата. Ще можеш да си правиш дълги разходки и кой знае...да откриеш, че собствената ти компания не е толкова лоша.
Недостатъци:
Предразсъдъци и клюки
Тези два елемента са навсякъде, но в малките градове сякаш са цял един манталитет, който се предава от поколение на поколение. Провинцията има своите ограничения в доста аспекти и това винаги се отразява на живеещите в нея. Ако си нов в градчето или гостуваш за по-дълго, ще станеш обект на постоянно обсъждане и клюкарстване. Толкова много,че в един момент ще се почувстваш като знаменитост (в лошия смисъл). Отвсякъде скрити камери - очи през шпионки, снайперисти на клюката от терасата, градски инфохолици, заинтригувани от всяка твоя незначителна стъпка.
Масовите реакции и мнения по твой адрес ще бъдат подклаждани от куп безумни клишета и предразсъдъци и частично злорадстване по повод това как така един софиянец е решил да се прости с жълтите павета и НДК. Нещо не е наред тоя.
И тъй като почти никой няма да е наясно защо си в техния град, на помощ ще дойдат пикантните слухове, родени от въображението на скучаещите, глуповати лелки.
Липса на подходяща среда
Родените и израсли в София масово са влюбени в нейната необятна всестранност. В повечето случаи тази всестранност не съществува в провинциалните, малки градове. Техният чар е друг и не допада на всеки.
А заговориш ли на някой местен младеж за фентъзи романи, фрийланс проекти, арт ивенти или най-актуалните театрални постановки, шансът да бъдеш разбран е минимален. Там обикновено за голямо културно събитие се разбира фестивал на шунката, концерт с кебапчета, в която музиката е по-скоро фон към богатото угощение, да върви по-добре храносмилането и това е.
И не, не че младите хора там са тъпи или неуки (поне не всички). Но те масово не се интересуват от нищо, което не ги засяга пряко или е твърде сложно да възприемане. Могат с часове да ти разказват каква е станало в някоя сапунка през последната седмица или да ти разкрият кое е най-популярното момиче и с колко момчета е била. По правило те не са от тях. Пренебрегнатият бързо става морализатор.
Ако пък все пак, по някаква случайност ти е писнало от твърде дълбоки разговори и цинични интелектуалци, представителите на малкия град са царе на така наречените small talks, или казано на чист български, кво става брат, ми нищо бе брат.
Скука
От доста години е актуално хората от големите градове, достигайки определена възраст да решат,че им се писнало от динамиката и мръсния софийски въздух и да си купят някоя симпатична къщичка на село или в някое градче. Тази възраст обаче, започва някъде от 40...
Ако си на 20-27, то надали дългосрочното пребиваване на място, което доскоро не си подозирал, че съществува (и най-голямата му гордост са 5-те хранителни магазина и единият куриерски офис), е особен повод за радост.
Тишината, спокойствието и уединението са прекрасни неща, но ако не бъдат примесени с нови емоции и преживявания, могат да се превърнат в скука и вътрешна агония.
И тогава спасението е само едно-пътуване до София при всяка една възможност и презареждане с приключения и градска динамика.
Гласували общо: 1 потребители