За повечето софиянци представата за Борисовата градина вероятно e свързана главно с пространството между езерото Ариана и езерото с лилиите, но тази най-добре позната и посещавана част от парка е само малко парче от него.
Южната част на Борисовата, която се простира от Хладилника до Цариградско шосе и представлява гора, свързваща южните с източните квартали, е - колкото и банално да звучи - истински оазис в сърцето на София.
Тръгваме от югозападния край на местността Погребите, започваща на Хладилника, откъдето води началото си една от най-старите велоалеи в града, движеща се успоредно с линията на някогашната градска железница, която от общината недалновидно, но упорито успяха да затрият.
Въздухът ухае приятно, огласян от птичи песни, а хора почти не се мяркат. Чувството е сякаш си на Витоша и, лутайки се по пътечките покрай река Новачица, може щастливо да забравиш, че си в града.
За съжаление, ако се движиш, това чувство няма как да трае дълго, тъй като рано или късно ще се натъкнеш я на оградата на болница Токуда, я на изоставения увеселителен парк София Ленд или на някоя от другите появили се по доста противоречив начин през годините обекти.
Именно затова и жителите на Лозенец от другата страна на бул. „Никола Вапцаров" бяха толкова категорични миналата есен в
позицията си срещу проекта за автомобилен път, който щеше да откъсне още от гората, но бе спрян със съвместни усилия на граждани и медии.
Сега отново се готви подобно безобразие, макар и в по-малък размер. Идеята е по-голямата част от пътя да мине по трасето на бившата жп линия, а това също е генерална грешка, тъй като ще убие всяка надежда за възстановяването на железницата, която е доста по-екологичен, евтин и общественополезен транспорт в сравнение с автомобилите.
Във връзка със спорния проект за поредната естакада - на кръстовището на Семинарията - се предвижда и промяна в маршрута на трамвай 18. Той трябва да цепи по ново трасе през гората в посока Дианабад и Студентски град, докато има поне две алтернативни решения, незасягащи Борисовата градина, която освен „зелен бял дроб на столицата" има и статут на недвижима културна ценност.
Ето как, разсъждавайки по транспортната политика на общината и любимия главен архитект Диков, пресичайки бул. „Стоян Михайловски" (който преминава в „Симеоновско шосе"), се озовахме вече в частта на парка между жк Изгрев и бул. „Пейо Яворов".
Местността е малко по-оживена от Погребите, но все така приятно изолирана от големия град. Преминават тичащи за здраве, а млада двойка е седнала в беседката в средата на полянката, където по-рано сутрин се събират дъновистите за своята паневритмия.
Мястото, което явно не е избрано случайно от тях, е оградено в кръг от гората и наистина може да се усети силният приток на положителна енергия. Няколко паднали дънера са окачени напречно на по две дървета и са набодени с пирони, за да могат правещите гимнастика да закачат връхните си дрехи. По-късно през деня на същото място се провеждат тренировки по кунг-фу и други спортове.
Наблизо е и още една известна поляна - с гигантската червена секвоя, до която стои отдавна запушена каменна чешма - за нея бихме си позволили да напомним на отговорните фактори...
Като цяло, впечатлението за запуснатост разваля донякъде преживяването и тук е мястото да засегнем темата и за дървената къщичка на баба Яга, от която са останали само двата кокоши крака, а някой е поставил върху тях малко триъгълно покривче, което да връща милия детски спомен.
В района е и мястото, където се издигаше прекрасният приказен замък на майстор Рачо, на чиято нелепа съдба предстои да посветим отделна публикация.
Там е и един заслон, изцяло завладян от клошарите. През деня самонастанилите се обитатели ги няма, но под заслона виждаме множество
спални чували и одеала, на масичката отпред са наредени полупразни буркани и бутилки, а качеството на въздуха ни кара да запушим нос. Нищо лично против бездомните хора, но едва ли статутът на парка като публично благо е съвместим с точно такава употреба.
Този въпрос отваря и още една голяма тема, обект на цял нов материал - статутът на частна собственост на къпалнята Мария Луиза и някогашния летен театър в частта на Борисовата градина към Лозенец, с който от години прокуратурата отказва да се захване.
Много са поразиите, сътворени през последните две десетилетия в най-стария и красив парк на София и след като изпратим правителството на Орешарски, ще е добре да обърнем по-сериозно протестно внимание и на градските проблеми, които не са един или два.
Междувременно, препоръката към общината е да положи минимална грижа на добър стопанин за южните по-диви части на Борисова - да махнат падналите дървета от пътеките, да поставят по някоя пейчица и кошче, да възстановят съществуващите обекти, за които стана дума. Вместо да се чудят само как да пуснат още някой път да минава оттам и полека да урбанизират отрязаното от него парче.
А ние ще продължим да спортуваме, да четем книги и да се губим, за да намерим себе си в дебрите на любимия парк.
Текст Ивайло Стоименов / Фотография Васил Танев
За повечето софиянци представата за Борисовата градина вероятно e свързана главно с пространството между езерото Ариана и езерото с лилиите, но тази най-добре позната и посещавана част от парка е само малко парче от него.
Южната част на Борисовата, която се простира от Хладилника до Цариградско шосе и представлява гора, свързваща южните с източните квартали, е - колкото и банално да звучи - истински оазис в сърцето на София.
Тръгваме от югозападния край на местността Погребите, започваща на Хладилника, откъдето води началото си една от най-старите велоалеи в града, движеща се успоредно с линията на някогашната градска железница, която от общината недалновидно, но упорито успяха да затрият.
Въздухът ухае приятно, огласян от птичи песни, а хора почти не се мяркат. Чувството е сякаш си на Витоша и, лутайки се по пътечките покрай река Новачица, може щастливо да забравиш, че си в града.
За съжаление, ако се движиш, това чувство няма как да трае дълго, тъй като рано или късно ще се натъкнеш я на оградата на болница Токуда, я на изоставения увеселителен парк София Ленд или на някоя от другите появили се по доста противоречив начин през годините обекти.
Именно затова и жителите на Лозенец от другата страна на бул. „Никола Вапцаров" бяха толкова категорични миналата есен в позицията си срещу проекта за автомобилен път, който щеше да откъсне още от гората, но бе спрян със съвместни усилия на граждани и медии.
Сега отново се готви подобно безобразие, макар и в по-малък размер. Идеята е по-голямата част от пътя да мине по трасето на бившата жп линия, а това също е генерална грешка, тъй като ще убие всяка надежда за възстановяването на железницата, която е доста по-екологичен, евтин и общественополезен транспорт в сравнение с автомобилите.
Във връзка със спорния проект за поредната естакада - на кръстовището на Семинарията - се предвижда и промяна в маршрута на трамвай 18. Той трябва да цепи по ново трасе през гората в посока Дианабад и Студентски град, докато има поне две алтернативни решения, незасягащи Борисовата градина, която освен „зелен бял дроб на столицата" има и статут на недвижима културна ценност.
Ето как, разсъждавайки по транспортната политика на общината и любимия главен архитект Диков, пресичайки бул. „Стоян Михайловски" (който преминава в „Симеоновско шосе"), се озовахме вече в частта на парка между жк Изгрев и бул. „Пейо Яворов".
Местността е малко по-оживена от Погребите, но все така приятно изолирана от големия град. Преминават тичащи за здраве, а млада двойка е седнала в беседката в средата на полянката, където по-рано сутрин се събират дъновистите за своята паневритмия.
Мястото, което явно не е избрано случайно от тях, е оградено в кръг от гората и наистина може да се усети силният приток на положителна енергия. Няколко паднали дънера са окачени напречно на по две дървета и са набодени с пирони, за да могат правещите гимнастика да закачат връхните си дрехи. По-късно през деня на същото място се провеждат тренировки по кунг-фу и други спортове.
Наблизо е и още една известна поляна - с гигантската червена секвоя, до която стои отдавна запушена каменна чешма - за нея бихме си позволили да напомним на отговорните фактори...
Като цяло, впечатлението за запуснатост разваля донякъде преживяването и тук е мястото да засегнем темата и за дървената къщичка на баба Яга, от която са останали само двата кокоши крака, а някой е поставил върху тях малко триъгълно покривче, което да връща милия детски спомен.
В района е и мястото, където се издигаше прекрасният приказен замък на майстор Рачо, на чиято нелепа съдба предстои да посветим отделна публикация.
Там е и един заслон, изцяло завладян от клошарите. През деня самонастанилите се обитатели ги няма, но под заслона виждаме множество спални чували и одеала, на масичката отпред са наредени полупразни буркани и бутилки, а качеството на въздуха ни кара да запушим нос. Нищо лично против бездомните хора, но едва ли статутът на парка като публично благо е съвместим с точно такава употреба.
Този въпрос отваря и още една голяма тема, обект на цял нов материал - статутът на частна собственост на къпалнята Мария Луиза и някогашния летен театър в частта на Борисовата градина към Лозенец, с който от години прокуратурата отказва да се захване.
Много са поразиите, сътворени през последните две десетилетия в най-стария и красив парк на София и след като изпратим правителството на Орешарски, ще е добре да обърнем по-сериозно протестно внимание и на градските проблеми, които не са един или два.
Междувременно, препоръката към общината е да положи минимална грижа на добър стопанин за южните по-диви части на Борисова - да махнат падналите дървета от пътеките, да поставят по някоя пейчица и кошче, да възстановят съществуващите обекти, за които стана дума. Вместо да се чудят само как да пуснат още някой път да минава оттам и полека да урбанизират отрязаното от него парче.
А ние ще продължим да спортуваме, да четем книги и да се губим, за да намерим себе си в дебрите на любимия парк.
Текст Ивайло Стоименов / Фотография Васил Танев
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители