Елена Митова и Анди Павлов

Любовта не е чувство. Истинската, голяма любов е съдба. По този път от шест години вървят, здраво хванати за ръка, Елена (артистичен мениджър и стюардеса) и Анди (инженер и фотограф). Не им пречат нито времето, нито разстоянията. Напротив, те още повече усилват тази любов. Разделят се, за да се съберат отново в поредното си пътешествие с кауза, в някоя точка на света, за да погледнат в очите на другия, за да отворят нова врата.

Елена, Анди, разкажете ми как започна всичко между вас?
Aнди: Историята започва на автобусната спирка пред бар Петък на бул. Васил Левски... Мисля, че Елена ще я разкаже по-добре!

Елена: Ами да, аз обичам да си спомням за този момент защото беше един житейски урок за мен. Намирах се в момент на отчаяние, току-що разделена с човек, в когото бях много влюбена, но с различни виждания за бъдещето. Спомням си как седях на спирката и плачех. Не разбрах кога Анди беше седнал до мен и ми говореше философски за това, как хората имат такива моменти в живота си и трябва да ги приемат и да продължат. Въпреки, че бе непознат за мен, комуникацията ни беше много естествена и ми помогна да се почувствам по-добре. Той избърса сълзите ми и ми пожела весело изкарване на партито към което се бях запътила. Разделихме се без да знаем имената си, без телефонен номер или какъвто и да е контакт.
След няколко седмици се засякохме отново в бар Петък и изкарахме цялата вечер във вълнуващи разговори за това какво обичаме, какво ни харесва, какво искаме да постигнем в живота - беше толкова интересно, че не разбрахме как минават часовете. Това беше и нощта на първата ни целувка.

Как изведнъж се озовахте в Дубай?
Елена: Сестра ми беше в Дубай вече две години, работеше за една от водещите световни авиокомпании. Аз бях отегчена от живота си в София, беше последната ми година като бакалавър в УНСС и вече планирах накъде да се насоча като завърша. Мислех да отида в Белгия. По това време Анди беше в Гент и пишеше дисертацията си, а аз исках да следвам дипломация в Колежа на Европа в Брюж. Няколко месеца преди държавните ми изпити сестра ми ме заведе на екскурзия в Камбоджа и Виетнам - мисля, че това беше моментът, в който вътрешно в мен нещо се преобърна и амбициите ми за кариера в дипломацията дадоха място на порива да откривам нови за мен места, култури и изживявания. В деня, в който се върнах от тази екскурзия разбрах, че компанията, в която работеше сестра ми, на следващия ден провежда интервюта в София. Аз бях там. От близо 200 човека избраха само 8 и аз бях сред тях. Общо взето нещата тогава май се случваха много бързо и сякаш от само себе си. Как да не вярваш в съдбата?

Анди: В момента, в който разбрах, че Елена заминава за Дубай, опциите ми за следващите няколко години се сведоха до една единствена - да я последвам.
И така, три месеца след нейното заминаване, си извадих туристическа виза и не без помощта на най-близките ми хора, се озовах на ваканцийка в арабските пустини. Дубай е известен със строителните си постижения и възможностите за реализация на строителни инженери там. Преди три години обаче, нещата не седяха така, а световната финансова криза бе засегнала дори и емирствата, със стотици спрени проекти. Много хора се оплакваха от липсата на хубави позиции с добро заплащане и наистина намирането на работа беше трудно.
Докато Елена беше на полет, аз целодневно звънях по различни фирми, с надежда да уговоря интервю. Два дни преди заминаването ми обратно към България, с Елена седяхме на плажа, притихнали и умислени за предстоящата ни раздяла. И точно в този момент, съдбата отново ни прегърна. Получих обаждане от една от фирмите, с които бях разговарял по-рано, явих се на интервю, харесаха ме и получих работата. Късмет?

Колко време сте вече заедно?
Елена: И аз задавам на Анди този въпрос често. Не помня дати, а и времето заедно минава неусетно - както когато си говорехме за първи път.

Анди: Пет години и седем месеца. Първата целувка бе на 26 Ноември 2008! Час не помня, беше от късните, когато вече не си гледаш часовника, за да не ти се завие свят (смее се)

Елена, разкажи ни с какво се занимаваш?
Елена: С много неща - аз съм от хората които трябва да се занимават с нещо непрекъснато, иначе започвам да си мисля, че нещо не е на ред и губя ценно време.
Освен работата ми като стюардеса, която е свързана с много и постоянно пътуване, участвам в общ проект с някои от най-големите имена в музиката за Лятна Музикална Академия за деца от 7 до 11 години в Турция. Освен това от много скоро вече имам лицензирана туроператорска агенция в България, която ще бъде бутикова и за специални хора - без масови екскурзии наляво и надясно, а за хора откриватели и пътешественици. За съжаление до скоро не ми оставаше много време за развиване на бизнеса, тъй като се бях посветила основно на дипломната ми работа (Елена е студент - магистър по Продуцентство в Културните Индустрии на катедра Медии и Комуникации в УНСС), но след този месец нещата ще си дойдат на мястото.

Анди, а ти?
Анди: Професионално съм фасаден строителен инженер-консултант. Занимавам се с проектиране на всякакъв тип фасади и конструкции от стъкло, както и проектиране на машини за достъп и почистване на фасадите.
Моя дългогодишна страст е фотографията и посвещавам голяма част от свободното си време на нея.

Елена, кажи ни за твоята работа. Обикаляш света - кои са плюсовете и минусите?
Елена: От три години и половина обикалям света като част от най-голямата авиокомпания в света. Работата ми е много интензивна, изисква адски добро състояние на духа, гъвкавост, комуникационни умения и способност за бързо приспособяване към новите неща. Най-прекрасното нещо е, че всеки ден е различен и няма време за отегчение. Срещам се с хора от цял свят, запознавам се с различни светове и култури и рамката на нормалния живот не може да ме хване. Освен това мога да ти кажа любимото ми кафе в Токио, киното в Мелбърн, барът в Хонг Конг, пазарът в Сиатъл...
Човек може да си помисли, че в живот като този няма негативни неща, но за съжаление има. Когато толкова често се сменя пейзажът пред очите ти, лесно може да се загубиш в преживявания. Размива се усещането за принадлежност и призвание. Аз съм щастлива, че Анди е до мен - той е моят притегателен център. Също и силната връзка с майка ми и сестрите ми много ми помага да се приземя и да следвам посоката си.

Има ли точка по света, която все още не си посетила, а би искала?
Елена: Има разбира се! Светът е толкова голям, колкото са големи интересите ти!
Когато ме питат за пътувания, хората често очакват да ги посъветвам да отидат до някой от световноизвестните големи градове - Ню Йорк, Париж, Рим... Аз обаче казвам Рейкявик и ми е забавно да виждам учудването в очите им. Моя мечта е да отида до Папуа, Нова Гвинея и да се срещна с местните хора - да нарисувам лицето си и да поживея в джунглата. Прекрасно е, че въпреки урбанизацията все още са останали кътчета по света, където животът протича по един по-естествен начин и близо до природата. Искам и да отида в Афганистан - на полетите ми съм виждала изключително красиви хора с много интересни черти, които са Афганистанци. Естествено искам навсякъде да съм с Анди и после да гледам снимките му!

Анди, фотографията е само хоби или професионално занмание?
Анди: Хоби. Засега. Самоук съм в тази област. Всичко започна от една сапунерка, която получих като подарък, преди десетина години. Заедно с Елена, успяхме да посетим някои прекрасни места, предимно в Азия, които ми дадоха възможност да заснема изключително интересни хора и обичаи. Мисля, че именно тези няколко пътувания ми позволиха да кача нивото си в последните две години. Обичам да пътувам и да снимам. Обожавам портретната документална фотография - само тя може да запечата усещане, емоция, мисъл или характер.

Разкажете ми за вашите лични пътувания, които не са свързани с професията на Елена в момента? Къде сте били?
Знам, че пътуванията имат кауза, разкажете ми за това!
Анди: Фотографията опеделено е водеща при пътуванията ни и много разчупва преживяванията ни - не можеш да направиш кадър, който разказва история, ако седиш на плажа на all inclusive хотел. Обичаме да се потапяме в местната култура, да разговаряме с хората, да влизаме в домовете им, да вкусваме от традиционните им ястия. Никога не сме го правили предварително уредено, всичко се случва на място и от само себе си. Така и пътуванията ни придобиват приключенски характер, с неочаквани изненади всеки ден.

Досега сме карали колела в Занзибар с местните масаи; плавали сме с бамбукови рафтове по река Ли в провинция Гуангсъ, Китай; прекарвали сме часове в пиене на чай и разговори в къщата на възрастна китайска фермерка (без дори тя да говори английски), изкачвали сме действащите вулкани Бромо и Иджен; лепили сме огромни принтове на мои снимки в Катманду с местни доброволци, обиколили сме остров Бали на мотопед.

Елена: Да, като цяло никога не отиваме на почивка. Винаги има някаква идея която ни отвежда на дадено място. Последно се бяхме запътили към Исландия в преследване на северното сияние и невероятната природа, но лошото време ни накара да променим плановете си двайсет часа преди да заминем. Оказахме се на път за Индонезия. Избрахме тази островна държава заради контрастните й природни дадености и заради хората, които живеят около вулкани, сред оризови полета и ежедневно поднасят дарове на боговете си. Иначе имам много цветни спомени от пътуванията със сестра ми Илиана до Камбоджа, Виетнам и Перу. Фен съм на пътешествието ни до Китай, където Анди направи зашеметяващи снимки на рибарите по река Ли. А най-смелият ни проект беше в Катманду, където можете да видите фотографиите на Анди в огромни размери залепени по стените на ключови места в града.

Разкажете ни за живота си в Дубай - кое ви харесва и кое не?
Анди: Моето ежедневие преминава предимно в работа в офиса и в очакване на следващото пътуване. Засега пътуванията ни осмислят всички усилия, които полагаме тук.
През уикендите се занимавам предимно с хобитата си или се виждам с приятели. Нещото, което със сигурност ни липсва са близките, истинските приятели, зелените планини, улицата - разбирайте малките магазинчета, в които можеш да се отбиеш, уличните музиканти, вечерните приказки в парка.

Eлена: Животът в Дубай е като живот на курорт за мен - в месеца имам около 8 до 10 дни, през които съм в Дубай, а времето е супер за плаж през цялата година, с изключение на месеците от Май до края на Август, когато жегата е непоносима. Тогава ходим на море в България.

Правите ли планове за бъдещето?
Елена: Планове правим ежедневно, даже ежеминутно! Аз лично правя много планове, за да може поне един от тях да се осъществи!

Анди: Имаме бизнес идея и се надяваме да я реализираме може би в Дубай, но не е задължително. Искаме да създадем място, където да събираме хора с общо виждане и светоусещане. Място за музика, снимки и лайфстайл, който ни помага да сме по-близо до вътрешното си аз, да сме щастливи от това, което правим и най-вече място за приятели.

Елена, споделяла си, че скоро искаш да свалиш крилата си. С какво искаш да се занимаваш след това?
Елена: Имам интердисциплинарни интереси, но между тях има много връзка и се надявам нещата да върват паралелно. Като начало ме чака много работа около травел агенцията за пътешествия. Офисът ни ще е на специално място в София, и се надяваме да привлечем хора с любопитни сърца на откриватели и с отношение към пътуването. Този проект развивам с майка ми, която е с многогодишен опит в туризма. С нея също работим и по създаването на редица курсове и забавни ваканции за деца от 6 до 14 годишна възраст. Това дойде като вдъхновение от малката ми сестра, тя тази година навърши девет. В момента тече подготовката на Лятна Музикална Академия, която ще бъде проведена в Чанаккале, Турция. А след това заедно с наши приятели - професионални сноубордисти и сърфисти, ще предлагаме летни сърф кемпове в Гърция, а през зимата ски и сноуборд в България и Алпите.
Искам да се занимавам и с продуциране на културни продукти в областта на киното, музиката и театъра, вече имам конкретен план за това как ще стане, а тази идея е и част от магистърската ми теза. Като цяло имам какво да правя в следващите десет години. (смее се)

Освен пътуванията, как се забавлявате? Имате ли много приятели в Дубай?
Елена: Последните две години бяха посветени на университета, но сега като приключи възнамерявам да прекавам повече време на плажа с кайт сърфа ми. Относно приятелите, най-скъпи ми остават тези отпреди да дойдем да живеем в Дубай. Тук имам няколко човека, с които се виждам редовно и които обичам. Иначе имаме интернационална компания от приятели, с които се веселим поне веднъж в месеца.

Анди: Обожавам риболова, благодарение на баща ми, който ме повлече по язовирите от 6 - 7 годишен. В Дубай си купих каяк и в риболовния сезон ходя на лов за големи риби. Водите тук кипят от живот - костенурки, делфини, скатове, акули, сепии, водолази - всеки път се срещам с някое водно същество. Всяка сряда играя футбол с приятели, а и също се запалих по кайт сърфа.

Мислите ли да се върнете в България? Защо?
Елена: Наскоро си говорихме с Анди, че нашата представа за живеенето на дадено място не е традиционната - добре позната конфигурация - работа, дом, град, държава. Приемаме Дубай като наша база, България като родина, а света като наш дом. Не знаем къде ще сме утре и нямаме намерение да се връщаме никъде, защото никъде не сме ходили.
Често пътуваме до България и всяко лято ходим на море, както правехме преди.

Анди: Светът всъщност е доста по-достъпен, отлокото хората си представят. Просто хората трябва да са по-отворени към новостите и да не си самоналагат рамки. Мисля, че пътуванията отварят очите на хората и им помага да оценяват малките неща. Не съм от хората, които кроят дългогодишни планове. По-скоро хващам багажа и тръгвам без програма, но вярвайки, че ще бъда щастлив там, където отивам. Засега Дубай е такова място. Рано ми е да мисля за връщане в България, бих опитал вкуса на живота на някоя нова за мен земя.

Какво ви вдъхновява?
Елена: Вдъхновява ме любовта ни, защото не е престорена и насилствено оцветена в розово, а е натурална, истинска и много устойчива. Харесва ми факта, че съзнанието ми е свободно от напрягащи мисли за това дали някой ще ми звънне, дали ще ми пише или дали ще успея да го накарам да бъде с мен. Във връзката ми с Анди съм спокойна и сигурна, и мога да влагам енергията си в проектите си и развитието ми като човек.

Анди: Търся вдъхновението навсякъде. Впечатлявам се от хора, които са се отдали на страстта си и я владеят до съвършенство.

Къде можем да ви намерим, докато сте в Дубай?
Елена: На кайт сърф спотовете, по пазарите в стария град, в любимото кафе The Archive в Сафа Парк.

Анди: В радиус от 5м от Елена. Ако ме няма, значи съм за риба. (смее се)

Какво да не пропускаме, когато сме там?
Елена: Не пропускайте да отидете на сафари в пустинята! Често хората казват, че в Дубай няма природа, а градът е заобиколен от нея! Излезте от сенките на кулите и изживейте незабравими моменти сред червените пясъчни дюни, пробвайте арабско кафе със фурми и си направете временна татуировка с хена. Освен това си заслужава и да се качите на най-високата сграда в света - Бурж Калифа, след което да слезете и да се полюбувате на феноменалните пеещи фонтани отпред.

Анди: Отидете в стария град на Дубай - Бастакия, качете се на дървена лодка и прекосете заливчето, разделящо града на две. Разходете се сред сергиите и се попазарете с местните продавачи, дори и за 100 гр. канела, те обожават пазарлъка. Бъдете отворени за разговори с тях и ще се върнете с интересни истории. Рибният пазар рано сутрин не е за изпускане, особено ако сте запален фотограф.

И не на последно място - Бялата Джамия в Абу Даби.

Текст Елина Алексиева / Фотография Анди Павлов

Любовта не е чувство. Истинската, голяма любов е съдба. По този път от шест години вървят, здраво хванати за ръка, Елена (артистичен мениджър и стюардеса) и Анди (инженер и фотограф). Не им пречат нито времето, нито разстоянията. Напротив, те още повече усилват тази любов. Разделят се, за да се съберат отново в поредното си пътешествие с кауза, в някоя точка на света, за да погледнат в очите на другия, за да отворят нова врата.

Елена, Анди, разкажете ми как започна всичко между вас?
Aнди: Историята започва на автобусната спирка пред бар Петък на бул. Васил Левски... Мисля, че Елена ще я разкаже по-добре!

Елена: Ами да, аз обичам да си спомням за този момент защото беше един житейски урок за мен. Намирах се в момент на отчаяние, току-що разделена с човек, в когото бях много влюбена, но с различни виждания за бъдещето. Спомням си как седях на спирката и плачех. Не разбрах кога Анди беше седнал до мен и ми говореше философски за това, как хората имат такива моменти в живота си и трябва да ги приемат и да продължат. Въпреки, че бе непознат за мен, комуникацията ни беше много естествена и ми помогна да се почувствам по-добре. Той избърса сълзите ми и ми пожела весело изкарване на партито към което се бях запътила. Разделихме се без да знаем имената си, без телефонен номер или какъвто и да е контакт.
След няколко седмици се засякохме отново в бар Петък и изкарахме цялата вечер във вълнуващи разговори за това какво обичаме, какво ни харесва, какво искаме да постигнем в живота - беше толкова интересно, че не разбрахме как минават часовете. Това беше и нощта на първата ни целувка.

Как изведнъж се озовахте в Дубай?
Елена: Сестра ми беше в Дубай вече две години, работеше за една от водещите световни авиокомпании. Аз бях отегчена от живота си в София, беше последната ми година като бакалавър в УНСС и вече планирах накъде да се насоча като завърша. Мислех да отида в Белгия. По това време Анди беше в Гент и пишеше дисертацията си, а аз исках да следвам дипломация в Колежа на Европа в Брюж. Няколко месеца преди държавните ми изпити сестра ми ме заведе на екскурзия в Камбоджа и Виетнам - мисля, че това беше моментът, в който вътрешно в мен нещо се преобърна и амбициите ми за кариера в дипломацията дадоха място на порива да откривам нови за мен места, култури и изживявания. В деня, в който се върнах от тази екскурзия разбрах, че компанията, в която работеше сестра ми, на следващия ден провежда интервюта в София. Аз бях там. От близо 200 човека избраха само 8 и аз бях сред тях. Общо взето нещата тогава май се случваха много бързо и сякаш от само себе си. Как да не вярваш в съдбата?

Анди: В момента, в който разбрах, че Елена заминава за Дубай, опциите ми за следващите няколко години се сведоха до една единствена - да я последвам.
И така, три месеца след нейното заминаване, си извадих туристическа виза и не без помощта на най-близките ми хора, се озовах на ваканцийка в арабските пустини. Дубай е известен със строителните си постижения и възможностите за реализация на строителни инженери там. Преди три години обаче, нещата не седяха така, а световната финансова криза бе засегнала дори и емирствата, със стотици спрени проекти. Много хора се оплакваха от липсата на хубави позиции с добро заплащане и наистина намирането на работа беше трудно.
Докато Елена беше на полет, аз целодневно звънях по различни фирми, с надежда да уговоря интервю. Два дни преди заминаването ми обратно към България, с Елена седяхме на плажа, притихнали и умислени за предстоящата ни раздяла. И точно в този момент, съдбата отново ни прегърна. Получих обаждане от една от фирмите, с които бях разговарял по-рано, явих се на интервю, харесаха ме и получих работата. Късмет?

Колко време сте вече заедно?
Елена: И аз задавам на Анди този въпрос често. Не помня дати, а и времето заедно минава неусетно - както когато си говорехме за първи път.

Анди: Пет години и седем месеца. Първата целувка бе на 26 Ноември 2008! Час не помня, беше от късните, когато вече не си гледаш часовника, за да не ти се завие свят (смее се)

Елена, разкажи ни с какво се занимаваш?
Елена: С много неща - аз съм от хората които трябва да се занимават с нещо непрекъснато, иначе започвам да си мисля, че нещо не е на ред и губя ценно време.
Освен работата ми като стюардеса, която е свързана с много и постоянно пътуване, участвам в общ проект с някои от най-големите имена в музиката за Лятна Музикална Академия за деца от 7 до 11 години в Турция. Освен това от много скоро вече имам лицензирана туроператорска агенция в България, която ще бъде бутикова и за специални хора - без масови екскурзии наляво и надясно, а за хора откриватели и пътешественици. За съжаление до скоро не ми оставаше много време за развиване на бизнеса, тъй като се бях посветила основно на дипломната ми работа (Елена е студент - магистър по Продуцентство в Културните Индустрии на катедра Медии и Комуникации в УНСС), но след този месец нещата ще си дойдат на мястото.

Анди, а ти?
Анди: Професионално съм фасаден строителен инженер-консултант. Занимавам се с проектиране на всякакъв тип фасади и конструкции от стъкло, както и проектиране на машини за достъп и почистване на фасадите.
Моя дългогодишна страст е фотографията и посвещавам голяма част от свободното си време на нея.

Елена, кажи ни за твоята работа. Обикаляш света - кои са плюсовете и минусите?
Елена: От три години и половина обикалям света като част от най-голямата авиокомпания в света. Работата ми е много интензивна, изисква адски добро състояние на духа, гъвкавост, комуникационни умения и способност за бързо приспособяване към новите неща. Най-прекрасното нещо е, че всеки ден е различен и няма време за отегчение. Срещам се с хора от цял свят, запознавам се с различни светове и култури и рамката на нормалния живот не може да ме хване. Освен това мога да ти кажа любимото ми кафе в Токио, киното в Мелбърн, барът в Хонг Конг, пазарът в Сиатъл...
Човек може да си помисли, че в живот като този няма негативни неща, но за съжаление има. Когато толкова често се сменя пейзажът пред очите ти, лесно може да се загубиш в преживявания. Размива се усещането за принадлежност и призвание. Аз съм щастлива, че Анди е до мен - той е моят притегателен център. Също и силната връзка с майка ми и сестрите ми много ми помага да се приземя и да следвам посоката си.

Има ли точка по света, която все още не си посетила, а би искала?
Елена: Има разбира се! Светът е толкова голям, колкото са големи интересите ти!
Когато ме питат за пътувания, хората често очакват да ги посъветвам да отидат до някой от световноизвестните големи градове - Ню Йорк, Париж, Рим... Аз обаче казвам Рейкявик и ми е забавно да виждам учудването в очите им. Моя мечта е да отида до Папуа, Нова Гвинея и да се срещна с местните хора - да нарисувам лицето си и да поживея в джунглата. Прекрасно е, че въпреки урбанизацията все още са останали кътчета по света, където животът протича по един по-естествен начин и близо до природата. Искам и да отида в Афганистан - на полетите ми съм виждала изключително красиви хора с много интересни черти, които са Афганистанци. Естествено искам навсякъде да съм с Анди и после да гледам снимките му!

Анди, фотографията е само хоби или професионално занмание?
Анди: Хоби. Засега. Самоук съм в тази област. Всичко започна от една сапунерка, която получих като подарък, преди десетина години. Заедно с Елена, успяхме да посетим някои прекрасни места, предимно в Азия, които ми дадоха възможност да заснема изключително интересни хора и обичаи. Мисля, че именно тези няколко пътувания ми позволиха да кача нивото си в последните две години. Обичам да пътувам и да снимам. Обожавам портретната документална фотография - само тя може да запечата усещане, емоция, мисъл или характер.

Разкажете ми за вашите лични пътувания, които не са свързани с професията на Елена в момента? Къде сте били?
Знам, че пътуванията имат кауза, разкажете ми за това!
Анди: Фотографията опеделено е водеща при пътуванията ни и много разчупва преживяванията ни - не можеш да направиш кадър, който разказва история, ако седиш на плажа на all inclusive хотел. Обичаме да се потапяме в местната култура, да разговаряме с хората, да влизаме в домовете им, да вкусваме от традиционните им ястия. Никога не сме го правили предварително уредено, всичко се случва на място и от само себе си. Така и пътуванията ни придобиват приключенски характер, с неочаквани изненади всеки ден.

Досега сме карали колела в Занзибар с местните масаи; плавали сме с бамбукови рафтове по река Ли в провинция Гуангсъ, Китай; прекарвали сме часове в пиене на чай и разговори в къщата на възрастна китайска фермерка (без дори тя да говори английски), изкачвали сме действащите вулкани Бромо и Иджен; лепили сме огромни принтове на мои снимки в Катманду с местни доброволци, обиколили сме остров Бали на мотопед.

Елена: Да, като цяло никога не отиваме на почивка. Винаги има някаква идея която ни отвежда на дадено място. Последно се бяхме запътили към Исландия в преследване на северното сияние и невероятната природа, но лошото време ни накара да променим плановете си двайсет часа преди да заминем. Оказахме се на път за Индонезия. Избрахме тази островна държава заради контрастните й природни дадености и заради хората, които живеят около вулкани, сред оризови полета и ежедневно поднасят дарове на боговете си. Иначе имам много цветни спомени от пътуванията със сестра ми Илиана до Камбоджа, Виетнам и Перу. Фен съм на пътешествието ни до Китай, където Анди направи зашеметяващи снимки на рибарите по река Ли. А най-смелият ни проект беше в Катманду, където можете да видите фотографиите на Анди в огромни размери залепени по стените на ключови места в града.

Разкажете ни за живота си в Дубай - кое ви харесва и кое не?
Анди: Моето ежедневие преминава предимно в работа в офиса и в очакване на следващото пътуване. Засега пътуванията ни осмислят всички усилия, които полагаме тук.
През уикендите се занимавам предимно с хобитата си или се виждам с приятели. Нещото, което със сигурност ни липсва са близките, истинските приятели, зелените планини, улицата - разбирайте малките магазинчета, в които можеш да се отбиеш, уличните музиканти, вечерните приказки в парка.

Eлена: Животът в Дубай е като живот на курорт за мен - в месеца имам около 8 до 10 дни, през които съм в Дубай, а времето е супер за плаж през цялата година, с изключение на месеците от Май до края на Август, когато жегата е непоносима. Тогава ходим на море в България.

Правите ли планове за бъдещето?
Елена: Планове правим ежедневно, даже ежеминутно! Аз лично правя много планове, за да може поне един от тях да се осъществи!

Анди: Имаме бизнес идея и се надяваме да я реализираме може би в Дубай, но не е задължително. Искаме да създадем място, където да събираме хора с общо виждане и светоусещане. Място за музика, снимки и лайфстайл, който ни помага да сме по-близо до вътрешното си аз, да сме щастливи от това, което правим и най-вече място за приятели.

Елена, споделяла си, че скоро искаш да свалиш крилата си. С какво искаш да се занимаваш след това?
Елена: Имам интердисциплинарни интереси, но между тях има много връзка и се надявам нещата да върват паралелно. Като начало ме чака много работа около травел агенцията за пътешествия. Офисът ни ще е на специално място в София, и се надяваме да привлечем хора с любопитни сърца на откриватели и с отношение към пътуването. Този проект развивам с майка ми, която е с многогодишен опит в туризма. С нея също работим и по създаването на редица курсове и забавни ваканции за деца от 6 до 14 годишна възраст. Това дойде като вдъхновение от малката ми сестра, тя тази година навърши девет. В момента тече подготовката на Лятна Музикална Академия, която ще бъде проведена в Чанаккале, Турция. А след това заедно с наши приятели - професионални сноубордисти и сърфисти, ще предлагаме летни сърф кемпове в Гърция, а през зимата ски и сноуборд в България и Алпите.
Искам да се занимавам и с продуциране на културни продукти в областта на киното, музиката и театъра, вече имам конкретен план за това как ще стане, а тази идея е и част от магистърската ми теза. Като цяло имам какво да правя в следващите десет години. (смее се)

Освен пътуванията, как се забавлявате? Имате ли много приятели в Дубай?
Елена: Последните две години бяха посветени на университета, но сега като приключи възнамерявам да прекавам повече време на плажа с кайт сърфа ми. Относно приятелите, най-скъпи ми остават тези отпреди да дойдем да живеем в Дубай. Тук имам няколко човека, с които се виждам редовно и които обичам. Иначе имаме интернационална компания от приятели, с които се веселим поне веднъж в месеца.

Анди: Обожавам риболова, благодарение на баща ми, който ме повлече по язовирите от 6 - 7 годишен. В Дубай си купих каяк и в риболовния сезон ходя на лов за големи риби. Водите тук кипят от живот - костенурки, делфини, скатове, акули, сепии, водолази - всеки път се срещам с някое водно същество. Всяка сряда играя футбол с приятели, а и също се запалих по кайт сърфа.

Мислите ли да се върнете в България? Защо?
Елена: Наскоро си говорихме с Анди, че нашата представа за живеенето на дадено място не е традиционната - добре позната конфигурация - работа, дом, град, държава. Приемаме Дубай като наша база, България като родина, а света като наш дом. Не знаем къде ще сме утре и нямаме намерение да се връщаме никъде, защото никъде не сме ходили.
Често пътуваме до България и всяко лято ходим на море, както правехме преди.

Анди: Светът всъщност е доста по-достъпен, отлокото хората си представят. Просто хората трябва да са по-отворени към новостите и да не си самоналагат рамки. Мисля, че пътуванията отварят очите на хората и им помага да оценяват малките неща. Не съм от хората, които кроят дългогодишни планове. По-скоро хващам багажа и тръгвам без програма, но вярвайки, че ще бъда щастлив там, където отивам. Засега Дубай е такова място. Рано ми е да мисля за връщане в България, бих опитал вкуса на живота на някоя нова за мен земя.

Какво ви вдъхновява?
Елена: Вдъхновява ме любовта ни, защото не е престорена и насилствено оцветена в розово, а е натурална, истинска и много устойчива. Харесва ми факта, че съзнанието ми е свободно от напрягащи мисли за това дали някой ще ми звънне, дали ще ми пише или дали ще успея да го накарам да бъде с мен. Във връзката ми с Анди съм спокойна и сигурна, и мога да влагам енергията си в проектите си и развитието ми като човек.

Анди: Търся вдъхновението навсякъде. Впечатлявам се от хора, които са се отдали на страстта си и я владеят до съвършенство.

Къде можем да ви намерим, докато сте в Дубай?
Елена: На кайт сърф спотовете, по пазарите в стария град, в любимото кафе The Archive в Сафа Парк.

Анди: В радиус от 5м от Елена. Ако ме няма, значи съм за риба. (смее се)

Какво да не пропускаме, когато сме там?
Елена: Не пропускайте да отидете на сафари в пустинята! Често хората казват, че в Дубай няма природа, а градът е заобиколен от нея! Излезте от сенките на кулите и изживейте незабравими моменти сред червените пясъчни дюни, пробвайте арабско кафе със фурми и си направете временна татуировка с хена. Освен това си заслужава и да се качите на най-високата сграда в света - Бурж Калифа, след което да слезете и да се полюбувате на феноменалните пеещи фонтани отпред.

Анди: Отидете в стария град на Дубай - Бастакия, качете се на дървена лодка и прекосете заливчето, разделящо града на две. Разходете се сред сергиите и се попазарете с местните продавачи, дори и за 100 гр. канела, те обожават пазарлъка. Бъдете отворени за разговори с тях и ще се върнете с интересни истории. Рибният пазар рано сутрин не е за изпускане, особено ако сте запален фотограф.

И не на последно място - Бялата Джамия в Абу Даби.

Текст Елина Алексиева / Фотография Анди Павлов

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆