Гостенин от бъдещето

От пет години насам всяка последна събота на март от 20:30 до 21:30 играем на една игра. Казва се Часът на Земята и правилата са прости - гасим всички лампи вкъщи и евентуално излизаме на шествие или едно-друго в центъра. Целта на упражнението, разбира се, не е да пестим ток - това (би трябвало да) го правим всекидневно, а по-скоро е нещо като преброяване на дивите зайци - колко сме тези, дето ни пука за промените в климата (1.8 милиарда в 5251 града през 2011-а според организаторите WWF.) Даваме знак също, че ясно осъзнаваме колко лично ни засягат те (а не са нещо, което се случва „на другите") и сме готови да действаме моментално.

Може би преди една петилетка да стоим на свещи цял час в името на каузата е било живо постижение, но сега със сигурност е време да дръпнем нататък. И ето че миналата година от Швеция тръгна истински якото предизвикателство - кой техен град ще блесне с най-устойчив план за строителство, транспорт, енергоснабдяване и изхранване на жителите си и - по-важното - ще го задвижи. Шампион тогава, съвсем очаквано, стана Малмьо, който от 2001-ва е град на бъдещето и ето ни съвсем близо до абзаца, в който ще разбереш защо. Тази година ръкавицата на Earth Hour City Challenge е хвърлена и извън пределите на Швеция към градове в Канада, Индия, Италия и САЩ. От тях се иска да се приведат в приличен вид, тоест във възможно най-близък до 100% възобновяема и нисковъглеродна икономика, без това да става за сметка на качеството на живот, ами точно обратното.

И така, как го прави ударникът Малмьо. Забиваме се директно в квартал Bo01 (името идва от „живея" на шведски плюс рождената му година) - примера на примерите, пионера, крайъгълния камък, факлата на устойчивото градоустройство. Построен е на територията на бивша индустриална зона, захранва 600-те си жилища, офиси, магазини и обществени сгради с местно произведена възобновяема енергия, а на всичко отгоре е и красавец. Мислен е да бъде зелен още по чертожните дъски на архитектите, които съобразяват всяка къща с условията на климата, релефа и биоразнообразието - което включва и осигуряване на благоприятни условия за гнездене на птици и прилепи, смятай за какво става въпрос.

 

Благодарение на енергийно ефективни строителни материали, изолация и вентилация, Bо01 лапа значително по-малко електричество от средностатистическия западноевропейски квартал и си го набавя главно от вятърни турбини в комбинация със соларни панели по покривите и подземни съоръжения за натрупване на термална маса.

Хранителните отпадъци минават през мелачки в кухненските мивки, за да стане от тях биогаз, а камиони за смет не припарват в района, защото боклукът се изхвърля в дискретно стърчащи от тротарите тръби (на третата снимка най-горе), които го всмукват и отвеждат под земята до покрайнините. Коли също не се мяркат често, улиците са владение на велосипеди и автобуси, а по покривите расте трева.

Как да стигнеш дотам? Първо кацаш в Копенхаген, после имай предвид, че от централната му гара на всеки 20 минути потегля влак за Малмьо - 35 минути по моста над Йоресунд и си там. Но не забравяй да се върнеш, че още ни трябваш.

Часът на Земята е от 20:30 до 21:30 на 31 март, събота. Малко преди това Общината организира джаз концерт пред Народния театър, който е и сборен пункт за шествието на свещи, челници и фенерчета. То тръгва в 20:30, ще мине по „Витоша" и ще финишира пред НДК. По същото време БГ Радио ще излъчва Концерт на свещи само от акустични изпълнения, а фасадите на десетки обществени сгради ще угаснат - виж кои тук

Текст Елена Друмева

От пет години насам всяка последна събота на март от 20:30 до 21:30 играем на една игра. Казва се Часът на Земята и правилата са прости - гасим всички лампи вкъщи и евентуално излизаме на шествие или едно-друго в центъра. Целта на упражнението, разбира се, не е да пестим ток - това (би трябвало да) го правим всекидневно, а по-скоро е нещо като преброяване на дивите зайци - колко сме тези, дето ни пука за промените в климата (1.8 милиарда в 5251 града през 2011-а според организаторите WWF.) Даваме знак също, че ясно осъзнаваме колко лично ни засягат те (а не са нещо, което се случва „на другите") и сме готови да действаме моментално.

Може би преди една петилетка да стоим на свещи цял час в името на каузата е било живо постижение, но сега със сигурност е време да дръпнем нататък. И ето че миналата година от Швеция тръгна истински якото предизвикателство - кой техен град ще блесне с най-устойчив план за строителство, транспорт, енергоснабдяване и изхранване на жителите си и - по-важното - ще го задвижи. Шампион тогава, съвсем очаквано, стана Малмьо, който от 2001-ва е град на бъдещето и ето ни съвсем близо до абзаца, в който ще разбереш защо. Тази година ръкавицата на Earth Hour City Challenge е хвърлена и извън пределите на Швеция към градове в Канада, Индия, Италия и САЩ. От тях се иска да се приведат в приличен вид, тоест във възможно най-близък до 100% възобновяема и нисковъглеродна икономика, без това да става за сметка на качеството на живот, ами точно обратното.

И така, как го прави ударникът Малмьо. Забиваме се директно в квартал Bo01 (името идва от „живея" на шведски плюс рождената му година) - примера на примерите, пионера, крайъгълния камък, факлата на устойчивото градоустройство. Построен е на територията на бивша индустриална зона, захранва 600-те си жилища, офиси, магазини и обществени сгради с местно произведена възобновяема енергия, а на всичко отгоре е и красавец. Мислен е да бъде зелен още по чертожните дъски на архитектите, които съобразяват всяка къща с условията на климата, релефа и биоразнообразието - което включва и осигуряване на благоприятни условия за гнездене на птици и прилепи, смятай за какво става въпрос.

 

Благодарение на енергийно ефективни строителни материали, изолация и вентилация, Bо01 лапа значително по-малко електричество от средностатистическия западноевропейски квартал и си го набавя главно от вятърни турбини в комбинация със соларни панели по покривите и подземни съоръжения за натрупване на термална маса.

Хранителните отпадъци минават през мелачки в кухненските мивки, за да стане от тях биогаз, а камиони за смет не припарват в района, защото боклукът се изхвърля в дискретно стърчащи от тротарите тръби (на третата снимка най-горе), които го всмукват и отвеждат под земята до покрайнините. Коли също не се мяркат често, улиците са владение на велосипеди и автобуси, а по покривите расте трева.

Как да стигнеш дотам? Първо кацаш в Копенхаген, после имай предвид, че от централната му гара на всеки 20 минути потегля влак за Малмьо - 35 минути по моста над Йоресунд и си там. Но не забравяй да се върнеш, че още ни трябваш.

Часът на Земята е от 20:30 до 21:30 на 31 март, събота. Малко преди това Общината организира джаз концерт пред Народния театър, който е и сборен пункт за шествието на свещи, челници и фенерчета. То тръгва в 20:30, ще мине по „Витоша" и ще финишира пред НДК. По същото време БГ Радио ще излъчва Концерт на свещи само от акустични изпълнения, а фасадите на десетки обществени сгради ще угаснат - виж кои тук

Текст Елена Друмева

Гласували общо: 1 потребители