Още с първите крачки очите ни изписват остър завой и се лепват за гигантски грамофон с месинговата фуния - непобедим бестселър в началото на миналия век. Блести като истински Наполеон и с фунията си сякаш нашепва: „Ела и вземи ме!". Вече протягаме шии, когато ни плесват през ръцете - „Петстотин лева". А документи за произход, заяждаме се ние. „Кви документи, бе, дайте 300 и е ваш". Да го снимаме обаче не може. Втори завой и сме пред огромен гардероб, събирал дрехи и спомени на незнайна аристократична баба. Дават ни не само да го щракнем, но и да го пипнем. Вратите не се отварят, въпреки че ключът към тайнството леко се поклаща, забоден в ключалката.
Не че това ни е целта де, ама как да го избегнеш - цици стърчат отвсякъде, но пулсът ни скача от един пластмасов задник, красавец и половина. Ползван ли е, питаме страстно. „Девствена е още!", отговаря мургав специалист, на когото предните зъби са си бегали. Седемдесет лева, ама щом е любов от пръв поглед, и за петдесет става. Подминаваме го тъжно.
Аналгините, витамините и неясните лекове за астма подминаваме като експреса за Бургас гара Стралджа. Коленете ни омекват пред стъклена бутилка, откъдето втренчено гледат две спиртосани кобри, а едната даже се плези. На етикета пише Special Snake Wine, но преди да се свлечем от уплаха, чуваме: „За мазане е, не за пиене". Кралските змии са пътували чак от Виетнам и в Малашевци си търсят нов собственик срещу сто долара или шейсет и девет евро твърдо. Зловещата тинктура не само лекува главоболие, ишиас и ревматизъм, но и повишава психическите способности, кълне се опаковката.
Тук изненадата е най-малка. Преди години идвахме насам за фланелки на Слейър, които вървяха по двеста и петдесет кинта парчето, което означаваше бая пропуснати закуски. Сега на входа ни посреща ухилена циганка, която развява тишъртки на Мейдън за никаквите шест лева - явно хевиметълът не се котира вече. Като бойни знамена от сергиите се ветреят всякакви гащи, потници и комбинезони, раздърпани и безнадеждни. Точно десет крачки по-надолу едва не стъпваме върху врата на пършива яка от лисица - рижата покойница върви пет шумолящи хартийки, но ако съдим по блесналия поглед над нея, ще е наша за левче.
Изборът е нищожен, а миниатюрният детски байк за 20 лева ни припомня култовата фраза от Куче в чекмедже „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път". Има си ръждив тен и едва крета, но собственикът му храбро го хвали - „Екстра си е даже, само требва да се смаже". От битака можеш да си вземеш и всякакви резервни части - от чисто нови капли в пурпурен оттенък до лъскави педали за вечното балканче.
След двучасова обиколка в жегата ни е нужна мощна подкрепа, затова в края на пазара тактически дебнат няколко бараки със скара и бира. До нас сядат татуирани мастодонти от Враца, а единият тържествено вика: „Нищо нема да купувам, удрям две кебапчета с лютеница и си бегам".
Още си е там - след Дома на покойника, в края на Малашевци. По едно време искаха да го правят на гробище, но и тази идея предаде Богу дух. Всъщност битакът си е нещо като последна спирка - натрупани направо върху асфалта, виждаме стари снимки на хора, отдавна прекрачили прага на рая; картини, изровени от влажни мазета, и първите албуми на оркестър Канари и група Атлас, също минали във Вечните ловни полета. Прашна полицейска лампа, железни колички, дистанционни за телевизор, топки за тенис и дори полупразни шишенца от парфюми.
Вървим сред опънатите черджета и клекналите до тях продавачи. Слънцето ни върти шамари, но на търговците не им дреме - повечето имат солиден тен по рождение или от висенето край сергията. Тук сме не само за да се разходим, но и за да си вземем нещо, щото да си тръгнеш от битака с празни ръце е чиста аматьорщина. Наоколо има всичко - от допотопни мебели и уреди до най-простата опаковка аналгин.
Антиките
Още с първите крачки
очите ни изписват остър завой и се лепват
за гигантски грамофон с месинговата
фуния - непобедим бестселър в началото
на миналия век. Блести като истински
Наполеон и с фунията си сякаш нашепва:
„Ела и вземи ме!". Вече протягаме шии,
когато ни плесват през ръцете - „Петстотин
лева". А документи за произход, заяждаме
се ние. „Кви документи, бе, дайте 300 и е
ваш". Да го снимаме обаче не може.
Втори завой и сме пред огромен гардероб, събирал дрехи и спомени на незнайна аристократична баба. Дават ни не само да го щракнем, но и да го пипнем. Вратите не се отварят, въпреки че ключът към тайнството леко се поклаща, забоден в ключалката.
Порното
Не че това ни е целта
де, ама как да го избегнеш - цици стърчат
отвсякъде, но пулсът ни скача от един
пластмасов задник, красавец и половина.
Ползван ли е, питаме страстно. „Девствена
е още!", отговаря мургав специалист, на
когото предните зъби са си бегали.
Седемдесет лева, ама щом е любов от пръв
поглед, и за петдесет става. Подминаваме
го тъжно.
По-нататък на лекия бриз като миниатюрни паметници на еротиката се поклащат отбран асортимент от вибратори, дилдо и дори strap on с кожени каишки, минал през доста от тесните пътеки на живота. „Има и мазничко, та болка да няма". Е, заболя ни, но утехата е близо - керамична статуетка с гола брюнетка, прегърнала нежно порцеланов фалос. „Тея не ги правят вече. За десет я давам, ама на вас - за петарка."
Лекарствата
Аналгините, витамините
и неясните лекове за астма подминаваме
като експреса за Бургас гара Стралджа.
Коленете ни омекват пред стъклена
бутилка, откъдето втренчено гледат две
спиртосани кобри, а едната даже се плези.
На етикета пише Special Snake Wine,
но преди да се свлечем от уплаха, чуваме:
„За мазане е, не за пиене". Кралските
змии са пътували чак от Виетнам и в
Малашевци си търсят нов собственик
срещу сто долара или шейсет и девет евро
твърдо. Зловещата тинктура не само
лекува главоболие, ишиас и ревматизъм,
но и повишава психическите способности,
кълне се опаковката.
Дрехите
Тук изненадата е
най-малка. Преди години идвахме насам
за фланелки на Слейър, които вървяха по
двеста и петдесет кинта парчето, което
означаваше бая пропуснати закуски. Сега
на входа ни посреща ухилена циганка,
която развява тишъртки на Мейдън за
никаквите шест лева - явно хевиметълът
не се котира вече. Като бойни знамена
от сергиите се ветреят всякакви гащи,
потници и комбинезони, раздърпани и
безнадеждни. Точно десет крачки по-надолу
едва не стъпваме върху врата на пършива
яка от лисица - рижата покойница върви
пет шумолящи хартийки, но ако съдим по блесналия
поглед над нея, ще е наша за левче.
Колелата
Изборът е нищожен, а
миниатюрният детски байк за 20 лева ни
припомня култовата фраза от Куче в
чекмедже „Тате каза, че ще ми купи
колело, ама друг път". Има си ръждив тен
и едва крета, но собственикът му храбро
го хвали - „Екстра си е даже, само требва
да се смаже". От битака можеш да си
вземеш и всякакви резервни части - от
чисто нови капли в пурпурен оттенък до
лъскави педали за вечното балканче.
Манджата
След двучасова обиколка
в жегата ни е нужна мощна подкрепа,
затова в края на пазара тактически
дебнат няколко бараки със скара и бира.
До нас сядат татуирани мастодонти от
Враца, а единият тържествено вика: „Нищо
нема да купувам, удрям две кебапчета с
лютеница и си бегам".
Така правим и ние, но преди да се изнижем, боен вик ни застига: „Злааатни зъби купувам! Злаатни зъби купувам!". Оказа се самата истина - човекът не само купуваше, но и зъболекарски клещи продаваше.
Поемаме обратно към центъра - под слънцето, през гробищата и край кафеникавите снимки със сериозни физиономии, втренчени в обектива на „Т. Крапиевъ, София".