Още от Точки на засичане
-
Софийски евъргрийн
Имахме доброто желание да докажем, че Докторската градина, Борисовата и Южният не са единствените що-годе прилични паркове, но ударихме на камък. Кръстосахме града от Западния до Камбаните и от Северния до Ловния и за пореден път се убедихме, че нямаме добре поддържани зелени площи и алеи. Затова пък стигнахме до друго голямо откритие - попаднахме на
-
Улични крале
Чудехме се кога ли и София ще осъмне с постоянни графити като тези в Барселона например - не за друго, а защото и у нас има скрити таланти, които само чакат да излязат на улицата и да се разпишат. Това е и тънката мисъл на втория фест Urban Creatures (за миналия чети тук) в коритото на Перловската река до стадион Герена. Този уикенд (на 14-и и 15-и) върху така
-
С машината на времето
Събрани са в книжка със солидното име Тезгях (но авторите й предпочитат да я наричат просто „истории за хора, места и занаяти") и всички ни водят по черните пътища към някое затънтено крайче на географията, където времето е спряло. Абе, всъщност не е спряло, ами бодро-бодро си тече, точно като лимонадата от ей тая машина на баба Панура от село
-
За ръчичка
Задават се сума ти арт ателиета, концерти и какви ли не задачки-закачки, от които хлапетата хем ще научат нещо, хем ще останат доволни. За да не се лутаме безцелно обаче, отсега си набелязахме тези, които ни се видяха най-смислени. Художничката Ирина Памятних ни е стара приятелка и само преди месец тънко намекнахме колко добър илюстратор е. Днес
-
-
Работилница за чудеса
След два напразни опита да намерим Маги в къщата й на „Бенковски" 33 най-накрая успяваме, след като й звъним по телефона. Първо и основно правило: искаш ли да влезеш, удари един телефон, защото тя може да е отскочила до пазара за гумени галоши или да кърти тухли от някоя съборена стена. Когато вече си вътре, попадаш в друго измерение. От малката софийска
-
Втора серия
След като минахме през по-добрите за големите, известно време се чудихме с кой точно да започнем за дребните. Тръгнахме от този, в който бяхме най-скоро. Името на Роклички и панталонки е достатъчно красноречиво, но с него не се изчерпват моделите вътре - открихме приказни полички, туники и дъждобрани, в които момиченцата ще са същински
-
Удари една
Преди време наш приятел ни каза: „Голфът не е лъскав спорт, а състезание със самия себе си. Нещо като дзен преживяване", а ние се подсмихвахме насреща му. Оттогава минаха години и чак сега ни се отвори случай да пробваме как тази теория действа на практика. След бърза проверка разбираме, че най-близкото игрище (ако мерим от „Шишман"),
-
Гостенин от бъдещето
От пет години насам всяка последна събота на март от 20:30 до 21:30 играем на една игра. Казва се Часът на Земята и правилата са прости - гасим всички лампи вкъщи и евентуално излизаме на шествие или едно-друго в центъра. Целта на упражнението, разбира се, не е да пестим ток - това (би трябвало да) го правим всекидневно, а по-скоро е нещо като
-
Хип, хип, ура
Ще го познаеш по големия прозорец, зад който се е сгушил сполучлив макет на умислен гълъб. Но и по графитите върху фасадата на старата къща, стратегически заела ъгъла на „Княз Борис I" и „Цар Симеон". Галерията скоро ще навърши година и вече е нещо като паник стая за независими артисти, които бягат от комерса с 200 км/ч. Помещението е с високи тавани
-
Дългът към удоволствието
Огоста е къща за гости, здраве и красота. Скътана е на едноименната уличка в периметъра на „Иван Асен II" и е заредена с няколко етажа първокласни глезотии (или задължителни грижи, зависи) от графата здрав дух в здраво тяло. Отбихме се на гости и с удоволствие констатирахме, че положението е принцесата-и-граховото-зърно отвсякъде.
-
Старата плоча на нов глас
Неделният Music Beat Пазар принципно отдава чест на винила и неговия „истински, нерафиниран и жив звук", но диджей Кийноут (a.k.a Калоян Валентинов), главен уредник на мероприятието, ни увери, че не са „чак такива фетишисти" и няма да върнат никого, появил се с дискове. Също така да не решим, че ако не сме диджеи, колекционери или заклети меломани,
-
Сборен пункт
Дълго търсихме най-точната дума за това място, но накрая решихме да сме максимално точни и да цитираме двете дами, които държат Кабинка. Фотографката Боряна Пандова и Рени Монева, която е заклет пътешественик (последно беше в кралство Бутан), описват своята рожба като „смес от училище, читалище, магазин, чайна, галерия и площадка". И не само
-
Кецове с характер
Както мъдро прозря една блондинка навремето, животът е прекалено кратък, за да се вписваш в тълпата. Тъкмо затова моменталически се влюбихме в ръчно рисуваните кецове и високи токчета на Rockacoca. Някои от тях без колебание ще наречем чиста проба изкуство, други са просто свежи попадения, но всички без изключение са неповторими парчета, които идват да
-
Разни хора, разни идеали
Вече сме към края на ноември - първите снежинки посипаха веждите ни още през октомври, но за втора серия сняг няма и намек. Затова само хвърляме по един любовен поглед на ските в килера и жадно дебнем голямата пудра, а онзи ден даже палнахме до „Алеко", за да видим на място каква е хавата. И хавата е такава, че кабинките на Симеоновския
-
Мелодия на годините
Истината е, че не сме идвали отдавна - може би от десетина години, точно като в онова парче на ФСБ, та затова сме така официални. И ако ние сме се променили, то Дюкяна си е все същият. Слизаме по стълбите на „6-и септември" 7А, завиваме вдясно и ето ти първа среща след толкова време - сидитата и плочите още изпъват гланцови бузи в своите
-
Паркирай се
Играта е чиста и проста - за един ден колкото се може повече паркоместа да се превърнат в нещо друго и красиво - я в малка полянка, я в гигантска шахматна дъска, а защо не и в цял хол, където да се разплуем на воля (по-добри идеи - тук). Първи я подхващат хората от арт студио Rebar в Сан Франциско (през 2005-а), а фондация Credo Bonum я внасят и в София
-
Райската градина
Университетската ботаническа градина е връстница на една по-романтична София - създадена е през 1892 година с изтънчена церемония - княз Фердинанд поставя златна монета в корените на първия засаден дъб. Днес дървото отдавна е чукнало стотака и клоните му хвърлят сянка над почти цялата външна част, а по внушителност го настига само метасеквоята, която е
-
Гробище за домашни любимци
Още си е там - след Дома на покойника, в края на Малашевци. По едно време искаха да го правят на гробище, но и тази идея предаде Богу дух. Всъщност битакът си е нещо като последна спирка - натрупани направо върху асфалта, виждаме стари снимки на хора, отдавна прекрачили прага на рая; картини, изровени от влажни мазета, и първите албуми на оркестър
-
При открити врати, 2 част
След като миналата седмица се разходихме из откритите сцени в града ни, дойде ред да покажем и тези, които крият потенциал и половина. Мястото на бившия мавзолей е греховно неизползвано. Да не говорим колко прекрасни неща можеха да се случат с гробницата на Георги Димитров, ако не бе така нефелно взривена. Но по-добре да не се ядосваме,
-
При открити врати, 1 част
Преди изграждането на парка е било мочурище, но около езерото с лилиите в Борисовата вече традиционно се вдига сцена по няколко повода - като София: Поетики, да речем, и пресния фестивал Mellow миналата седмица. Основното, което ни влече натам, е възможността да се изтегнем на зелено, барабар с домашните си любимци и децата. Да не говорим,