Икарите на 2015

Тазгодишните награди Икар успяха да инициират някои нови ситуации. Макар и победителите да не познават отблизо Делфийския оракул, този път изненадани бяха най-вече онези, които не са в номинациите. Най-хубавото е, че като цяло наградите са заслужени, въпреки особеното разпределение на силите. Ето за какво става дума.

Най-интересната изненада е наградата за режисура, която този път получи младият Марий Росен за режисьорския му спектакъл Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени от Пол Зиндел, Център за неформално образование и културна дейност Алос. Изненадата идва от факта, че негови преки конкуренти са номинираните за същата награда Петринел Гочев и Теди Москов за концептуалните си, но доста хаотично осъществени авторски спектакли - Каквато ти ме искаш от Пирандело в Народния театър на Москов и Сватбата на дребния буржоа от Брехт в Театър София, на Гочев. Марий отдавна е доказал качествата си на актьор с плътно и характерно присъствие на сцената, а режисьорските му проекти доскоро се възприемаха като затворен експеримент, предимно в несценични пространства, типични примери за маргинален и неконвенционален театър. В този смисъл тази важна за режисьорската му биография награда е дългоочаквано и заслужено признание за опитите да се разчупят стандартните рамки на театралното мислене у нас. Единственото, което буди въпрос тук, е защо в номинациите за режисура не попаднаха два от най-мощните спектакли - Антигона на режисьора Иван Добчев, в Театър София и Жана на Явор Гърдев в Народния. Те са извадени от уравнението за режисурата, но са попаднали в номинациите с други аспекти. Има известен стремеж към баланс в режисьорските награди на по-опитните, като за най-добър спектакъл е отличен Каквато ти ме искаш на Москов, който бележи нов етап в режисьорското му развитие напоследък.


Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени

Икарите за водеща женска и мъжка роля отидоха при опитните Марин Янев и Ана Вълчанова за ролите им на Фернар и Бетрис, съответно в спектаклите Вятър в тополите в Младежкия и Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени. Все пак спорен е въпросът дали с тези награди не трябваше да бъдат отличени Михаил Милчев за вдъхновеното му изпълнение в моноспектакъла Мадам Мишима (третата снимка най-горе) и Светлана Янчева за ролята й на Жана в едноименния спектакъл под режисурата на Явор Гърдев в Народния. Изненадващо е и отсъствието на Меглена Караламбова, която изгради великолепна роля в Откраднати разкази във Военния театър. Впрочем, тези три липсващи в номинациите имена правят някои от най-добрите си изпълнения въобще, докато наградените актьори определено имат и по-добри роли в кариерите си.


Жана / Фотография Калин Николов

Подобна е ситуацията и с отличените за поддържаща женска и мъжка роля. Там Икарите бяха получени от младата Елена Телбис за ролята й на Катя в Жана (талантливата Телбис има по-силни изпълнения в други спектакли, не само на сцената на Народния) и от Юлиан Вергов за ролята му на Борис Сарафов в не особено успешния спектакъл Солунските съзаклятници в Народния театър. Изненадващо, с наградата не бе отличена например Дария Симеонова за изключителното й изпълнение в нестандартната роля на Хор в Антигона, а в номинациите за поддържаща мъжка роля дори не попадна името на Владимир Пенев, въпреки паметното му изпълнение в Жана.


Антигона / Фотография Симон Варсано

Икарът за дебют отиде при Кристиана Ценкова за ролята й на Лиса в Откраднати разкази във Военния театър, въпреки предварителните очаквания, че тази награда ще бъде получена именно от Каталин Старейшинска за ролята й на Антигона. Разбира се, и двете млади актриси са талантливи, но разликата в случая е, че Кристиана Ценкова е номинирана за изпълнението си именно във второстепенна роля, докато Каталин Старейшинска успя да удържи на невероятното напрежение и дебютира на голяма сцена в роля, която повечето актриси получават веднъж в живота си, при това на съвсем друга възраст. Изпълнението й е впечатляващо и от гледна точка на липсата на дълъг актьорски и житейски опит, а що се отнася до силната й актьорска природа, включително пластика и енергийно присъствие, тези качества са очевидни.


Каквато ти ме искаш / Фотография Атанас Кънчев

Икарите за най-добър драматургичен текст и най-добър куклен спектакъл естествено бяха получени от Елена Алексиева и Веселка Кунчева, съответно за пиесата Мадам Мишима и кукления проект Страх. Икар за най-добра сценография справедливо взеха Чавдар Гюзелев, Свила Величкова и Иван Москов за ефектната сценографска среда на Каквато ти ме искаш. Наградата за авторска музика заслужено отиде при Христо Намлиев за музиката му в Антигона, Момо и Страх. Икарът за изключителен творчески принос към българския театър, връчен на актьора Никола Анастасов, също е безспорен.

Без съмнение наградите Икар продължават да актуализират ситуации, чиито анализ до голяма степен би могъл да бъде диагноза на състоянието на театъра у нас в момента. Това състояние продължава да бъде дифузно, въпреки опитите да се конституират определени тенденции и посоки, случващи се отвъд границите на традиционния театър.

Текст Патриция Николова
Фотография Съюз на артистите в България (първата и втората снимка най-горе)
и Никола Налбантов (третата)

Тазгодишните награди Икар успяха да инициират някои нови ситуации. Макар и победителите да не познават отблизо Делфийския оракул, този път изненадани бяха най-вече онези, които не са в номинациите. Най-хубавото е, че като цяло наградите са заслужени, въпреки особеното разпределение на силите. Ето за какво става дума.

Най-интересната изненада е наградата за режисура, която този път получи младият Марий Росен за режисьорския му спектакъл Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени от Пол Зиндел, Център за неформално образование и културна дейност Алос. Изненадата идва от факта, че негови преки конкуренти са номинираните за същата награда Петринел Гочев и Теди Москов за концептуалните си, но доста хаотично осъществени авторски спектакли - Каквато ти ме искаш от Пирандело в Народния театър на Москов и Сватбата на дребния буржоа от Брехт в Театър София, на Гочев. Марий отдавна е доказал качествата си на актьор с плътно и характерно присъствие на сцената, а режисьорските му проекти доскоро се възприемаха като затворен експеримент, предимно в несценични пространства, типични примери за маргинален и неконвенционален театър. В този смисъл тази важна за режисьорската му биография награда е дългоочаквано и заслужено признание за опитите да се разчупят стандартните рамки на театралното мислене у нас. Единственото, което буди въпрос тук, е защо в номинациите за режисура не попаднаха два от най-мощните спектакли - Антигона на режисьора Иван Добчев, в Театър София и Жана на Явор Гърдев в Народния. Те са извадени от уравнението за режисурата, но са попаднали в номинациите с други аспекти. Има известен стремеж към баланс в режисьорските награди на по-опитните, като за най-добър спектакъл е отличен Каквато ти ме искаш на Москов, който бележи нов етап в режисьорското му развитие напоследък.


Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени

Икарите за водеща женска и мъжка роля отидоха при опитните Марин Янев и Ана Вълчанова за ролите им на Фернар и Бетрис, съответно в спектаклите Вятър в тополите в Младежкия и Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени. Все пак спорен е въпросът дали с тези награди не трябваше да бъдат отличени Михаил Милчев за вдъхновеното му изпълнение в моноспектакъла Мадам Мишима (третата снимка най-горе) и Светлана Янчева за ролята й на Жана в едноименния спектакъл под режисурата на Явор Гърдев в Народния. Изненадващо е и отсъствието на Меглена Караламбова, която изгради великолепна роля в Откраднати разкази във Военния театър. Впрочем, тези три липсващи в номинациите имена правят някои от най-добрите си изпълнения въобще, докато наградените актьори определено имат и по-добри роли в кариерите си.


Жана / Фотография Калин Николов

Подобна е ситуацията и с отличените за поддържаща женска и мъжка роля. Там Икарите бяха получени от младата Елена Телбис за ролята й на Катя в Жана (талантливата Телбис има по-силни изпълнения в други спектакли, не само на сцената на Народния) и от Юлиан Вергов за ролята му на Борис Сарафов в не особено успешния спектакъл Солунските съзаклятници в Народния театър. Изненадващо, с наградата не бе отличена например Дария Симеонова за изключителното й изпълнение в нестандартната роля на Хор в Антигона, а в номинациите за поддържаща мъжка роля дори не попадна името на Владимир Пенев, въпреки паметното му изпълнение в Жана.


Антигона / Фотография Симон Варсано

Икарът за дебют отиде при Кристиана Ценкова за ролята й на Лиса в Откраднати разкази във Военния театър, въпреки предварителните очаквания, че тази награда ще бъде получена именно от Каталин Старейшинска за ролята й на Антигона. Разбира се, и двете млади актриси са талантливи, но разликата в случая е, че Кристиана Ценкова е номинирана за изпълнението си именно във второстепенна роля, докато Каталин Старейшинска успя да удържи на невероятното напрежение и дебютира на голяма сцена в роля, която повечето актриси получават веднъж в живота си, при това на съвсем друга възраст. Изпълнението й е впечатляващо и от гледна точка на липсата на дълъг актьорски и житейски опит, а що се отнася до силната й актьорска природа, включително пластика и енергийно присъствие, тези качества са очевидни.


Каквато ти ме искаш / Фотография Атанас Кънчев

Икарите за най-добър драматургичен текст и най-добър куклен спектакъл естествено бяха получени от Елена Алексиева и Веселка Кунчева, съответно за пиесата Мадам Мишима и кукления проект Страх. Икар за най-добра сценография справедливо взеха Чавдар Гюзелев, Свила Величкова и Иван Москов за ефектната сценографска среда на Каквато ти ме искаш. Наградата за авторска музика заслужено отиде при Христо Намлиев за музиката му в Антигона, Момо и Страх. Икарът за изключителен творчески принос към българския театър, връчен на актьора Никола Анастасов, също е безспорен.

Без съмнение наградите Икар продължават да актуализират ситуации, чиито анализ до голяма степен би могъл да бъде диагноза на състоянието на театъра у нас в момента. Това състояние продължава да бъде дифузно, въпреки опитите да се конституират определени тенденции и посоки, случващи се отвъд границите на традиционния театър.

Текст Патриция Николова
Фотография Съюз на артистите в България (първата и втората снимка най-горе)
и Никола Налбантов (третата)

Гласували общо: 1 потребители