Може да звучи клише, но това да си аматьор и да имаш нужните връзки, вече се среща под път и над път и отдавна се е преврънало в очаквано лоша, но работеща комбинация.
Аматьорите са навсякъде и понякога е трудно първоначално да ги разпознаеш, защото умеят да се преструват добре и да имитират някаква стойностна дейност. Можеш да ги срещнеш в почти всеки един бранш- в музикалния, в журналистическия, в актьорския и най-вече в политическия...
Попринцип в един момент някак се свиква да се сблъсваш постоянно с псевдо "топ журналисти", "топ дизайнери", "изгрявящи звезди", и други подобни фалшиви герои и осъзнаваш,че за съжаление не можеш да промениш факта,че те все пак съществуват и това винаги ще е така. Опитваш се да ги подминеш и да не задълбаваш излишно в анализи и възмущение за това, че са се добрали до така наречения успех абсолютно незаслужено,та дори почти на магия...
Но нещата стават малко по-различни, когато подобни персони почти като на шега взимат хляба на професионалистите- онези хора, които никога не са разчитали на влиятелни познати и роднини, за да ги бутнат някъде, а сам сами са се сдобили с стински умения в дадена област, дали са времето си, за да го посветят на обучение, труд и усъвършенстване и реално знаят какво правят. Да, тогава определено присъствието на аматьорите става наистина нежелано.
Вярно е, че измежду тях има и големи таланти и изключения, които скриват шапката на онези с опита и тапията, но нека не забравяме, че и те не са получили всичко наготово, а са положили съответните усилия, за да се докажат.
Масовите връзкари и аматьори за разлика от тях обаче, нямат нито истински цели, нито желание да се учат и развиват. На тях им стига това, че са се уредили някъде на чужд гръб и могат да си придадат важност и дори за момент самите те да си въобразят, че са постигнали нещо сами...
Но реално, вината не е само тяхна. Вината е на епохата и на всички онези, които ги поощряват и им дават пластмасови криле, карайки ги да живеят цял живот с максимата "Когато връзките говорят, талантът и уменията мълчат".
За никого не е тайна, че от много време насам можеш да станеш такъв, какъвто си пожелаеш дори да нямаш и елементарни умения и знания за попрището, към което си се насочил. Особено, ако познаваш правилните хора...
Може да звучи клише, но това да си аматьор и да имаш нужните връзки, вече се среща под път и над път и отдавна се е преврънало в очаквано лоша, но работеща комбинация.
Аматьорите са навсякъде и понякога е трудно първоначално да ги разпознаеш, защото умеят да се преструват добре и да имитират някаква стойностна дейност. Можеш да ги срещнеш в почти всеки един бранш- в музикалния, в журналистическия, в актьорския и най-вече в политическия...
Попринцип в един момент някак се свиква да се сблъсваш постоянно с псевдо "топ журналисти", "топ дизайнери", "изгрявящи звезди", и други подобни фалшиви герои и осъзнаваш,че за съжаление не можеш да промениш факта,че те все пак съществуват и това винаги ще е така. Опитваш се да ги подминеш и да не задълбаваш излишно в анализи и възмущение за това, че са се добрали до така наречения успех абсолютно незаслужено,та дори почти на магия...
Но нещата стават малко по-различни, когато подобни персони почти като на шега взимат хляба на професионалистите- онези хора, които никога не са разчитали на влиятелни познати и роднини, за да ги бутнат някъде, а сам сами са се сдобили с стински умения в дадена област, дали са времето си, за да го посветят на обучение, труд и усъвършенстване и реално знаят какво правят. Да, тогава определено присъствието на аматьорите става наистина нежелано.
Вярно е, че измежду тях има и големи таланти и изключения, които скриват шапката на онези с опита и тапията, но нека не забравяме, че и те не са получили всичко наготово, а са положили съответните усилия, за да се докажат.
Масовите връзкари и аматьори за разлика от тях обаче, нямат нито истински цели, нито желание да се учат и развиват. На тях им стига това, че са се уредили някъде на чужд гръб и могат да си придадат важност и дори за момент самите те да си въобразят, че са постигнали нещо сами...
Но реално, вината не е само тяхна. Вината е на епохата и на всички онези, които ги поощряват и им дават пластмасови криле, карайки ги да живеят цял живот с максимата "Когато връзките говорят, талантът и уменията мълчат".