Лято е, половината ни съграждани са на почивки по морето, а другата половина – в някое столично задръстване. Дойде и онова време от годината, в което прекарваш повече време в колата, отколкото в офиса. Но хората най-добре са си го казали„Трай, бабо, за хубост”. А в нашия случай – трай, бабо, ‘щото нямаш друг избор.
Сутрин бързаш за работа. Въпреки че си тръгнал час по-рано от обикновено, все пак стабилно закъсняваш. Имаш чувството, че времето е спряло, заедно с автобуса пред теб, ама то си тече. Индикацията за това е не часоникът в колата ти, а десетките песни, които се въртят по радиото. Опашките са километрични, пътят е някакъв третокласен; тесен и осеян с дупки. И все пак някой хитрец, решил да направи чудеса от храброст, за да стигне 5 минути по-рано, изскача пред теб от някоя пряка. Светофарът пуска по най-много 3 коли, а ти имаш време даже да си доспиш. Така и така дори не помръдваш. Най-накрая стигаш до офиса, запъхтян и почервенял, защото не си намерил паркомясто наблизо и ти се е наложило да спреш на майната си, както се казва. Пристигаш и си мислиш колко си закъснял, но с изненада разбираш, че си един от първите там. Закъснял е дори и шефът ти, дори повече от теб самия. Какво да се прави, така е като цяла София е затворена. Единственият начин да си навреме е да бъдеш горд собственик на частен самолет. Ама не си.
Искаш ли да спестиш малко нерви? Аз лично да. Затова, пътувайки в едно адско задръстване по Цариградско, просто реших да направя списък с нещата, които си обещавам винаги да правя, когато съм в задръстване. Ето го и него.
Вземи да прочетеш някоя книга. Включи се и ти в
чети без мярка и ще откриеш, че времето тече някак си по-бързо между страниците на любимото четиво. А и постоянният звук от клаксони вече няма да ти прави чак толкова голямо впечатление и да те изнервя още повече.
Почисти си колата. Да, времето да разчистиш касовите бележки от McDonalds и най-сетне да се отървеш от старата, прегъната на 10, карта на Истанбул най-сетне дойде. Забърши прахта, ако има такава, а ако не просто си остани с това да събираш излишни неща, които да изхвърлиш в коша за боклук като слезеш.
Обади се на баба си. Баба ти те чака да й се обадиш от последния път, в който й обеща, а от тогава са минали поне четири дена. Жената стои и гледа индийски сериали по цял ден, а ти в момента си повече от свободен най-сетне да си спазиш обещанието.
Замисли се за лошите ти навици. Сега е времето да осъзнаеш, че си заключен между металните стени на един автомобил и нямаш избор, освен да стоиш вътре в него. Времето ти да пребориш лошите навици е тук и няма смисъл да палиш цигара. Опитай се да издържиш да не пушиш докато не стигнеш до работа.
Напиши статус във Facebook. Определено не си Иво Сиромахов, но да се оплачеш на приятелите ти чрез статус може да е едно от най-хубавите неща, които ще ти се случат днес. Лично аз го направих и поне няколко човека, които не бях виждала от година ми писаха, че вече прекаляваме с тази наша работа и е крайно време да заделим поне час, за да се видим.
Обърни се към себе си, зад себе си, в себе си и настрани от себе си. Както редакторът ни Христо Станчев казва в есето си
Спрете да бъдете себе си, просто бъдете куул, да се обърнеш към себе си е едно от най-комерсиалните неща в днешно време. И тъй като задръстванията са може би най-голямото проклятие в дните ни, какво по-добро от това да се обърнем към себе си като ударим една стабилна медитация. Тъкмо няма да сме толкова стресирани.
Автор: Мина Георгиева
Лято е, половината ни съграждани са на почивки по морето, а другата половина – в някое столично задръстване. Дойде и онова време от годината, в което прекарваш повече време в колата, отколкото в офиса. Но хората най-добре са си го казали„Трай, бабо, за хубост”. А в нашия случай – трай, бабо, ‘щото нямаш друг избор.
Сутрин бързаш за работа. Въпреки че си тръгнал час по-рано от обикновено, все пак стабилно закъсняваш. Имаш чувството, че времето е спряло, заедно с автобуса пред теб, ама то си тече. Индикацията за това е не часоникът в колата ти, а десетките песни, които се въртят по радиото. Опашките са километрични, пътят е някакъв третокласен; тесен и осеян с дупки. И все пак някой хитрец, решил да направи чудеса от храброст, за да стигне 5 минути по-рано, изскача пред теб от някоя пряка. Светофарът пуска по най-много 3 коли, а ти имаш време даже да си доспиш. Така и така дори не помръдваш. Най-накрая стигаш до офиса, запъхтян и почервенял, защото не си намерил паркомясто наблизо и ти се е наложило да спреш на майната си, както се казва. Пристигаш и си мислиш колко си закъснял, но с изненада разбираш, че си един от първите там. Закъснял е дори и шефът ти, дори повече от теб самия. Какво да се прави, така е като цяла София е затворена. Единственият начин да си навреме е да бъдеш горд собственик на частен самолет. Ама не си.
Искаш ли да спестиш малко нерви? Аз лично да. Затова, пътувайки в едно адско задръстване по Цариградско, просто реших да направя списък с нещата, които си обещавам винаги да правя, когато съм в задръстване. Ето го и него.
Вземи да прочетеш някоя книга. Включи се и ти в чети без мярка и ще откриеш, че времето тече някак си по-бързо между страниците на любимото четиво. А и постоянният звук от клаксони вече няма да ти прави чак толкова голямо впечатление и да те изнервя още повече.
Почисти си колата. Да, времето да разчистиш касовите бележки от McDonalds и най-сетне да се отървеш от старата, прегъната на 10, карта на Истанбул най-сетне дойде. Забърши прахта, ако има такава, а ако не просто си остани с това да събираш излишни неща, които да изхвърлиш в коша за боклук като слезеш.
Обади се на баба си. Баба ти те чака да й се обадиш от последния път, в който й обеща, а от тогава са минали поне четири дена. Жената стои и гледа индийски сериали по цял ден, а ти в момента си повече от свободен най-сетне да си спазиш обещанието.
Замисли се за лошите ти навици. Сега е времето да осъзнаеш, че си заключен между металните стени на един автомобил и нямаш избор, освен да стоиш вътре в него. Времето ти да пребориш лошите навици е тук и няма смисъл да палиш цигара. Опитай се да издържиш да не пушиш докато не стигнеш до работа.
Напиши статус във Facebook. Определено не си Иво Сиромахов, но да се оплачеш на приятелите ти чрез статус може да е едно от най-хубавите неща, които ще ти се случат днес. Лично аз го направих и поне няколко човека, които не бях виждала от година ми писаха, че вече прекаляваме с тази наша работа и е крайно време да заделим поне час, за да се видим.
Обърни се към себе си, зад себе си, в себе си и настрани от себе си. Както редакторът ни Христо Станчев казва в есето си Спрете да бъдете себе си, просто бъдете куул, да се обърнеш към себе си е едно от най-комерсиалните неща в днешно време. И тъй като задръстванията са може би най-голямото проклятие в дните ни, какво по-добро от това да се обърнем към себе си като ударим една стабилна медитация. Тъкмо няма да сме толкова стресирани.
Автор: Мина Георгиева
Гласували общо: 1 потребители