Urban Model на бул. "Ал. Стамболийски", София; фотография: Ради Георгиев Защото, насред безупречно циментираните си номинации, WhATA пускат на промоция и доста процедурни предложения (да започнем целокупния ремонт на столицата с по-простички неща като тротоарите например?) и ловят тенденции като снежинки на върха на езика („Витоша" съвсем скоро ще осъмне като улица за ядене и пиене, да ни е честита!). Без да се заяждат самоцелно, са резливи като добър уличен рап. Способни са да те похвалят и подкастрят в една номинация. Когато задават въпроси, ги адресират съвсем лично. И, ако вторият метродиаметър ни извозва като в лошо студентско 3D, ще използват точно тези думи.
Временна библиотека, Пловдив; фотография: Владислав Костадинов
Уважаваме това каре архитекти като снайперисти на покрива на небостъргач, пред чието присвито блогърско око градският пейзаж се строява и преброява в две редици. И по-точно - в осем категории, известни като WhATA Awards. Или наградите, които не връчват никакви статуетки по никакви церемонии, а просто правят чудесен обзор и разбор на живота на хората през живота на сградите, тротоарните плочки, новите метростанции и старите паметници.
Анета Василева, Жана Стоилова, Николай Ангелов и Христо Говедаров зареждат за трети път тавата с номинации за сграда, събитие, личност, тенденция, заведение, книга, конкурс и бъг на годината. За първи път обаче в нея се пече и награда на публиката. Гласуваме онлайн до 13 януари, а във всяка категория най-любезно ни е предоставено и празно поле за самоизява. Резултатите ще бъдат обобщени и обнародвани няколко дни по-късно и бас държим, че изводите ще си струват всяка запетайка.
Urban Model на бул. "Ал. Стамболийски", София; фотография: Ради Георгиев
Защото, насред безупречно циментираните си номинации, WhATA пускат на промоция и доста процедурни предложения (да започнем целокупния ремонт на столицата с по-простички неща като тротоарите например?) и ловят тенденции като снежинки на върха на езика („Витоша" съвсем скоро ще осъмне като улица за ядене и пиене, да ни е честита!). Без да се заяждат самоцелно, са резливи като добър уличен рап. Способни са да те похвалят и подкастрят в една номинация. Когато задават въпроси, ги адресират съвсем лично. И, ако вторият метродиаметър ни извозва като в лошо студентско 3D, ще използват точно тези думи.
Временна библиотека, Пловдив; фотография: Владислав Костадинов
Така че, ето ти я годината като на длан - от все по-шумните срамотии с обществените поръчки, през Мавзолея на Мудов и Бозата на Група Град, до новоиздигналите се образци на светла архитектурна мисъл. За сефте графа „Сграда на годината" направо бъка от отличници - виж последното изпълнение на студио Aedes срещу мола на „Стамоболийски", веселата фасада на „Любен Каравелов" (на снимката най-горе), фантастичната временна библиотека на арх. Владислав Костадинов в Пловдив и новия студентски център на Американския университет в Благоевград. Бръснещият поглед е минал и през селата Дълбок дол, Троянско, и Бисер, Хасковско, но какво е зърнал там няма да цитираме, а само ще ти пожелаем приятно четене.
Гласуването продължава до 13 януари
Текст Елена Друмева