Коронавирусът прибра всички по домовете, защото изолацията е единственият начин да се справим с опасността. Животът между четири стени обаче може да бъде интересен, особено когато искаш да се отвлечеш от мрачните мисли. Затова от Sofia Live ще се опитаме да разкажем в поредицата #София вкъщи какво правят с времето си различни софийски персонажи.
Даниел Пенев е журналист, редактор, копирайтър и преводач от/на английски език. Автор на сборника „Хората, които променят България - вдъхновение в 30 истории“, преводач на „Обещанието на един молив“ и „Буда в работата“ и редактор на „Маркетинг без бюджет“. През годините негови статии са публикувани в български и англоезични медии като ClubZ.bg, TrueStory.bg, BBC Знание, Balkan Insight и EurActiv.com, в блоговете на компании като „Уча.се“ и Bright Consulting и в сайтовете на неправителствени организации като Асоциация на европейските журналисти – България и Сдружение „Тук-Там“. Даниел има бакалавърска степен по журналистика и масови комуникации и по политически науки и международни отношения от Американския университет в България и магистърска степен по международни отношения от Централноевропейския университет.
Решихме да се свържем с Даниел Пенев, за да разберем как се промени ежедневието му след наложената карантина. Ето какво ни сподели той:
Какво правите, за да се предпазите от коронавируса – вас и близките ви?
Пазя се у дома в родния ми Кюстендил. Прибрах се от София на 13 март с намерението да прекарам уикенда с родителите ми, но в същия ден въведоха извънредното положение в страната и реших да остана, докато положението се нормализира. Стремя се да спазвам мерките за ограничаване на разпространението на вируса. За целта съм свел социалните си контакти до минимум (общувам основно с нашите и вуйчо ми и вуйна ми) и излизам рядко, колкото да си купя някаква храна и да се раздвижа на въздух за няколко минути. Наскоро поне отново отвориха парковете, та вече мога да се разхождам и да бягам в лесопарк „Хисарлъка“ както преди.
Аз спортувам активно от близо 20 години и затова тези тренировки на открито много ми липсваха през тези 5-6 седмици, в които не можехме да ползваме парковете.
Как се промени отношението ви към заразата с времето – от първите дни, когато се разчуваше, до днес?
През втората половина на февруари, когато медиите отразяваха случващото се в Китай, а впоследствие и в Италия, аз реагирах някак лежерно. Ходех на работа, тренирах си във фитнеса и се срещах с приятели, като смятах, че положението не е чак толкова сериозно. Дори към началото на март изобщо не предполагах, че ще се стигне до настоящата ситуация. Отношението ми се промени, след като родни компании и неправителствени организации започнаха да отменят свои събития и особено след като правителството обяви извънредното положение.
Според мен много хора в България и в други държави са претърпели подобна промяна в отношението си към Covid-19 по две основни причини. От една страна, в публичното пространство циркулираше (и циркулира) противоречива информация. От друга страна, сякаш ние, хората, си повярвахме прекалено много и дори не можем да си представим възможността дадено явление да ни изненада, защото смятаме, че технологиите, с които разполагаме, ни осигуряват имунитет срещу всяка реална или потенциална опасност. Е, тази пандемия определено ни свали обратно на земята и, надявам се, ще ни подтикне да преосмислим разбиранията, ценностите и начина си на живот.
От какво се отказахте, за да спазвате изолацията?
Първо, трябваше да преустановя контактите си с много близки, включително брат ми, съпругата му и двете ми племенници (едната от които се роди на 11 април и все още не съм виждал на живо), двете ми първи братовчедки и баба ми, както и с най-добрите ми приятели. Второ, с изд. AMG Publishing отложихме излизането на втората ми книга – „От нас зависи“. Планирахме да я пуснем в края на април или началото на май, но решихме да изчакаме малко, за да видием как ще се развият нещата с извънредното положение, включително и с работата на книжарниците. И трето, по обективни причини не мога да посещавам фитнес зали, книжарници, театри, кина, кафенета, ресторанти и културни и спортни събития – все неща, които обожавам да правя и които, осъзнавам сега, не трябва да приемам за даденост.
И обратното: какво открихте, че можете да правите, когато прекарвате повече време вкъщи? Как минава един ваш ден?
Опитвам да използвам този период максимално градивно, така че да изляза от него по-силен и по-уверен. Дните ми минават в писане и превеждане на статии на свободна практика, работа по нови авторски книги, четене на книги, спортуване в домашни условия и прекарване на повече време с родителите ми, с които си говорим за всякакви неща, гледаме разни предавания и при хубаво време – си почиваме в двора на къщата ни. От време на време провеждам и дълги разговори по телефона с близки и приятели, с които в момента не мога да се срещам.
Близо месец и половина след началото на извънредното положение мога да кажа, че това, което открих, че мога да правя, докато прекарвам повече време вкъщи, е да запазвам спокойствие, когато задълго не мога да излизам свободно навън и да се срещам с хора.
Как се справяте с паниката? С какви мисли се въоръжавате срещу нея?
Макар че и аз имам своите моменти на униние, чак в паника не изпадам. През последните години се уча да приемам негативните мисли и емоции като неизбежна част от живота на всеки човек и се стремя да ги управлявам по-трезво, без да изпадам в крайности. Този период на изолация е изпитание от нов вид за мен, но полагам целенасочени усилия да оценявам това, което имам, особено това, че аз и всички мои близки сме здрави и живеем в добри условия, както и да поддържам надеждата и оптимизма си. В тази връзка черпя мъдрост и вдъхновение от хубави книги и позитивни новини от различни точки на света.
Любим плейлист и песни в тези затворени дни?
Всички песни на Кристиян Янкулов
„Усмивката“ – Трамвай №5
„Само ти“ – Любо Киров
„Още малко“ – Орлин Павлов
„Гълъбо“ – Миро
„Притури са планината“ – Невена Цонева и „Ку-Ку Бенд“
„Родината“ – Веси Бонева
„Нецъфнали рози“ – Веси Бонева & Лъчо от „СкандаУ“
„Аз вярвам“ – Davidoff
„Остани войник до края“ – Davidoff & Sarafa
„Детство“ на Рауф и Фаик
Tears Getting Sober – Виктория
Runnin’ – Ева Пармакова & Hakan Akkus
Shallow – Lady Gaga & Bradley Cooper
Always Remember Us This Way – Lady Gaga & Bradley Cooper
Havana – Camila Cabello
Qué Chimba – Maluma
Elements – Lindsey Stirling
Филми и книги, които бихте препоръчали?
Ако търсите вдъхновяващи нехудожествени заглавия, препоръчвам:
„Човекът в търсене на смисъл“ – Виктор Франкъл
„12 правила за живота“ – Джордан Б. Питърсън
„Изгубени връзки“ – Йохан Хари
„География на мъдростта“ – Ерик Уайнър
„Да прецакаш Дявола“ – Наполеон Хил
„Дарът на трудностите“, „Твоето его е врагът“ и Stillness Is the Key – Райън Холидей
„Оправи си леглото“ – Уилям Макрейвън
„Тихите“ – Сюзан Кейн
„Фактологичност“ – Ханс Рослинг
Sapiens, Homo Deus и „21 урока за 21-ви век“ – Ювал Ноа Харари
„За какво говоря, когато говоря за бягането“ – Харуки Мураками
„Задочни репортажи за България“ – Георги Марков
„Невидимите кризи“ – Георги Господинов
„Кривата на щастието“ – Иво Иванов
„По моя начин“ – Димитър Бербатов
„България за начинаещи“ – Веселина Седларска
„Да се изгубиш нарочно“ – Крис Захариев
„Кради като артист“ и „Покажи своето творчество“ – Остин Клиън
„Обещанието на един молив“ – Адам Браун
In Praise of Slow – Carl Honore
How Will You Measure Your Life? – Clayton Christensen
Notes on a Nervous Planet – Matt Haig
Stand Out of Our Light – James Williams
The News: A User’s Manual – Alain de Botton
Ако предпочитате художествена литература, препоръчвам:
„Аз още броя дните“ – Георги Бърдаров
„Възвишение“ – Милен Русков
„Роман за името“ – Людмила Миндова
„Кротките“ – Ангел Игов
„НОФОФ“ – Ваньо Вълчев
„Човек на име Уве“ – Фредрик Бакман
„Фермата на животните“ и „1984“ – Джордж Оруел
„Прекрасният нов свят“ – Олдъс Хъксли
„На Западния фронт нищо ново“ – Ерих Мария Ремарк
„Един ден на Иван Денисович“ – Александър Солженицин
„Той пак е тук“ – Тимур Вермеш
На любителите на поезията препоръчвам стихосбирката „От тук до края на сърцето“ на Цвета Тодорова, която излезе в края на април.
Какво бихте посъветвали всички други?
Да запазят търпение, да се грижат за физическото, психическото и емоционалното си здраве, да използват времето у дома за любимите си занимания, да се информират, но да не се претоварват с негативни новини, да обогатяват знанията си, да общуват с близки и приятели от разстояние и да си доставят щедри дози смях.
Кое е първото нещо, което ще направите, след като карантината бъде отменена?
Ще се разходя в лесопарк „Хисарлъка“, след което ще обядвам в любимия ми ресторант в Кюстендил и ще посетя баба ми на село.
Интервю на Илиана СимеоноваКоронавирусът прибра всички по домовете, защото изолацията е единственият начин да се справим с опасността. Животът между четири стени обаче може да бъде интересен, особено когато искаш да се отвлечеш от мрачните мисли. Затова от Sofia Live ще се опитаме да разкажем в поредицата #София вкъщи какво правят с времето си различни софийски персонажи.
Даниел Пенев е журналист, редактор, копирайтър и преводач от/на английски език. Автор на сборника „Хората, които променят България - вдъхновение в 30 истории“, преводач на „Обещанието на един молив“ и „Буда в работата“ и редактор на „Маркетинг без бюджет“. През годините негови статии са публикувани в български и англоезични медии като ClubZ.bg, TrueStory.bg, BBC Знание, Balkan Insight и EurActiv.com, в блоговете на компании като „Уча.се“ и Bright Consulting и в сайтовете на неправителствени организации като Асоциация на европейските журналисти – България и Сдружение „Тук-Там“. Даниел има бакалавърска степен по журналистика и масови комуникации и по политически науки и международни отношения от Американския университет в България и магистърска степен по международни отношения от Централноевропейския университет.
Решихме да се свържем с Даниел Пенев, за да разберем как се промени ежедневието му след наложената карантина. Ето какво ни сподели той:
Какво правите, за да се предпазите от коронавируса – вас и близките ви?
Пазя се у дома в родния ми Кюстендил. Прибрах се от София на 13 март с намерението да прекарам уикенда с родителите ми, но в същия ден въведоха извънредното положение в страната и реших да остана, докато положението се нормализира. Стремя се да спазвам мерките за ограничаване на разпространението на вируса. За целта съм свел социалните си контакти до минимум (общувам основно с нашите и вуйчо ми и вуйна ми) и излизам рядко, колкото да си купя някаква храна и да се раздвижа на въздух за няколко минути. Наскоро поне отново отвориха парковете, та вече мога да се разхождам и да бягам в лесопарк „Хисарлъка“ както преди.
Аз спортувам активно от близо 20 години и затова тези тренировки на открито много ми липсваха през тези 5-6 седмици, в които не можехме да ползваме парковете.
Как се промени отношението ви към заразата с времето – от първите дни, когато се разчуваше, до днес?
През втората половина на февруари, когато медиите отразяваха случващото се в Китай, а впоследствие и в Италия, аз реагирах някак лежерно. Ходех на работа, тренирах си във фитнеса и се срещах с приятели, като смятах, че положението не е чак толкова сериозно. Дори към началото на март изобщо не предполагах, че ще се стигне до настоящата ситуация. Отношението ми се промени, след като родни компании и неправителствени организации започнаха да отменят свои събития и особено след като правителството обяви извънредното положение.
Според мен много хора в България и в други държави са претърпели подобна промяна в отношението си към Covid-19 по две основни причини. От една страна, в публичното пространство циркулираше (и циркулира) противоречива информация. От друга страна, сякаш ние, хората, си повярвахме прекалено много и дори не можем да си представим възможността дадено явление да ни изненада, защото смятаме, че технологиите, с които разполагаме, ни осигуряват имунитет срещу всяка реална или потенциална опасност. Е, тази пандемия определено ни свали обратно на земята и, надявам се, ще ни подтикне да преосмислим разбиранията, ценностите и начина си на живот.
От какво се отказахте, за да спазвате изолацията?
Първо, трябваше да преустановя контактите си с много близки, включително брат ми, съпругата му и двете ми племенници (едната от които се роди на 11 април и все още не съм виждал на живо), двете ми първи братовчедки и баба ми, както и с най-добрите ми приятели. Второ, с изд. AMG Publishing отложихме излизането на втората ми книга – „От нас зависи“. Планирахме да я пуснем в края на април или началото на май, но решихме да изчакаме малко, за да видием как ще се развият нещата с извънредното положение, включително и с работата на книжарниците. И трето, по обективни причини не мога да посещавам фитнес зали, книжарници, театри, кина, кафенета, ресторанти и културни и спортни събития – все неща, които обожавам да правя и които, осъзнавам сега, не трябва да приемам за даденост.
И обратното: какво открихте, че можете да правите, когато прекарвате повече време вкъщи? Как минава един ваш ден?
Опитвам да използвам този период максимално градивно, така че да изляза от него по-силен и по-уверен. Дните ми минават в писане и превеждане на статии на свободна практика, работа по нови авторски книги, четене на книги, спортуване в домашни условия и прекарване на повече време с родителите ми, с които си говорим за всякакви неща, гледаме разни предавания и при хубаво време – си почиваме в двора на къщата ни. От време на време провеждам и дълги разговори по телефона с близки и приятели, с които в момента не мога да се срещам.
Близо месец и половина след началото на извънредното положение мога да кажа, че това, което открих, че мога да правя, докато прекарвам повече време вкъщи, е да запазвам спокойствие, когато задълго не мога да излизам свободно навън и да се срещам с хора.
Как се справяте с паниката? С какви мисли се въоръжавате срещу нея?
Макар че и аз имам своите моменти на униние, чак в паника не изпадам. През последните години се уча да приемам негативните мисли и емоции като неизбежна част от живота на всеки човек и се стремя да ги управлявам по-трезво, без да изпадам в крайности. Този период на изолация е изпитание от нов вид за мен, но полагам целенасочени усилия да оценявам това, което имам, особено това, че аз и всички мои близки сме здрави и живеем в добри условия, както и да поддържам надеждата и оптимизма си. В тази връзка черпя мъдрост и вдъхновение от хубави книги и позитивни новини от различни точки на света.
Любим плейлист и песни в тези затворени дни?
Всички песни на Кристиян Янкулов
„Усмивката“ – Трамвай №5
„Само ти“ – Любо Киров
„Още малко“ – Орлин Павлов
„Гълъбо“ – Миро
„Притури са планината“ – Невена Цонева и „Ку-Ку Бенд“
„Родината“ – Веси Бонева
„Нецъфнали рози“ – Веси Бонева & Лъчо от „СкандаУ“
„Аз вярвам“ – Davidoff
„Остани войник до края“ – Davidoff & Sarafa
„Детство“ на Рауф и Фаик
Tears Getting Sober – Виктория
Runnin’ – Ева Пармакова & Hakan Akkus
Shallow – Lady Gaga & Bradley Cooper
Always Remember Us This Way – Lady Gaga & Bradley Cooper
Havana – Camila Cabello
Qué Chimba – Maluma
Elements – Lindsey Stirling
Филми и книги, които бихте препоръчали?
Ако търсите вдъхновяващи нехудожествени заглавия, препоръчвам:
„Човекът в търсене на смисъл“ – Виктор Франкъл
„12 правила за живота“ – Джордан Б. Питърсън
„Изгубени връзки“ – Йохан Хари
„География на мъдростта“ – Ерик Уайнър
„Да прецакаш Дявола“ – Наполеон Хил
„Дарът на трудностите“, „Твоето его е врагът“ и Stillness Is the Key – Райън Холидей
„Оправи си леглото“ – Уилям Макрейвън
„Тихите“ – Сюзан Кейн
„Фактологичност“ – Ханс Рослинг
Sapiens, Homo Deus и „21 урока за 21-ви век“ – Ювал Ноа Харари
„За какво говоря, когато говоря за бягането“ – Харуки Мураками
„Задочни репортажи за България“ – Георги Марков
„Невидимите кризи“ – Георги Господинов
„Кривата на щастието“ – Иво Иванов
„По моя начин“ – Димитър Бербатов
„България за начинаещи“ – Веселина Седларска
„Да се изгубиш нарочно“ – Крис Захариев
„Кради като артист“ и „Покажи своето творчество“ – Остин Клиън
„Обещанието на един молив“ – Адам Браун
In Praise of Slow – Carl Honore
How Will You Measure Your Life? – Clayton Christensen
Notes on a Nervous Planet – Matt Haig
Stand Out of Our Light – James Williams
The News: A User’s Manual – Alain de Botton
Ако предпочитате художествена литература, препоръчвам:
„Аз още броя дните“ – Георги Бърдаров
„Възвишение“ – Милен Русков
„Роман за името“ – Людмила Миндова
„Кротките“ – Ангел Игов
„НОФОФ“ – Ваньо Вълчев
„Човек на име Уве“ – Фредрик Бакман
„Фермата на животните“ и „1984“ – Джордж Оруел
„Прекрасният нов свят“ – Олдъс Хъксли
„На Западния фронт нищо ново“ – Ерих Мария Ремарк
„Един ден на Иван Денисович“ – Александър Солженицин
„Той пак е тук“ – Тимур Вермеш
На любителите на поезията препоръчвам стихосбирката „От тук до края на сърцето“ на Цвета Тодорова, която излезе в края на април.
Какво бихте посъветвали всички други?
Да запазят търпение, да се грижат за физическото, психическото и емоционалното си здраве, да използват времето у дома за любимите си занимания, да се информират, но да не се претоварват с негативни новини, да обогатяват знанията си, да общуват с близки и приятели от разстояние и да си доставят щедри дози смях.
Кое е първото нещо, което ще направите, след като карантината бъде отменена?
Ще се разходя в лесопарк „Хисарлъка“, след което ще обядвам в любимия ми ресторант в Кюстендил и ще посетя баба ми на село.
Интервю на Илиана Симеонова
Гласували общо: 1 потребители