Започваме разходката от юг. Младост 4 е последният южен квартал на София (ако не броим бившите села) преди Околовръстния път. А комплексът Знаме на мира, построен по поръчка на Людмила Живкова преди повече от 30 години, днес познат най-вече като Камбаните, се намира буквално на 10 минути от последните блокове. Навремето пресичахме тичешком Околовръстното, за да идем до там, а сега вече има удобен мост над шосето, по който можеш безпроблемно да стигнеш до комплекса. Сгушен в уютните поли на Витоша, Камбаните събира редовно най-различни и шарени хора. През деня можеш да срещнеш семейства с деца, които обикалят около инсталираните в бетонни гнезда бронзови камбани - за всяка държава по света по една - в различна форма и тоналност. Хлапетата се забавляват, като карат камбаните да пеят, докато мама и татко лежерно се разхождат около тях. На полянката долу пък има десетки мраморни масички и столчета, които събират софиянци през уикендите за пикници и дълги почивни следобеди, а в топлите вечери младите и буйните си правят купони с китари или музика от колите.
Не сме сигурни колко точно големи градове имат езеро сред жилищните си комплекси, но в Дружба 1 има точно такъв водоем. Не са малко случаите, когато млади двойки от околните блокове плахо са крадяли първите си целувки около водите му и са се разхождали наоколо, нежно хванали ръцете си. Лятно време, макар и с понамалели води, езерото е чудесна дестинация за почивка на открито. Не са малко и случаите, когато можеш да срещнеш рибари, зяпащи плувките на въдиците, в очакване на рязкото потъване. Макар и пълно предимно със слънчевки, Дружбенското езеро е лесно и бързодостъпно място за риболов, когато синът ти иска да отидете заедно на риба. А догодина там ще спира и метрото, така че дестинацията ще стане достъпна за още много столичани.
Още по на север, над Подуяне, под Орландовския мост, лежи един неописуем пазар. Всъщност, повече прилича на ориенталски базар и средновековно тържище. Там, всяка събота и неделя между 7 сутринта и 12 на обед, изниква най-пъстрата сбирка от амбулантни търговци, която можеш да си представиш. Повечето от тях излагат стоката си на шарени черги, килими или картони, вместо на сергии, а по тях са пръснати какви ли не предмети. На Битака можеш да си купиш работеща конзола Atari от 80-те с цял наръч дискети с култови игри за нея и ако си добър в пазарлъка, можеш да ги отнесеш за по-малко от 10 лева. Можеш да се сдобиеш с пълна колекция от броевете на вестник Септемврийче, излизали в рамките на една или повече години. Попадали сме на керамични съдове, стари чаши за бира отпреди 40 и повече години, брандирани с родни пивоварни, счупени запалки Zippo, постери на рок и метъл групи от 80-те, събирани от списания от същите години, различни мебели или аксесоари от някое отдавна несъществуващо жилище. Продават дори кучета, котки или селскостопански животни. Сред вехториите всеки колекционер-фетишист би могъл да намери нещо за себе си и да се слее сред пищното множество от най-различни образи.
Сега нека отново се върнем леко на юг, но този път в старата и красива част на столицата - Лозенец. Там, сред кокетните къщи, по стръмните павирани улички, има една сграда, която от години е като брошката на квартала - Водната кула. Построена с цел да осигурява налягане, за да може водата от водопроводната мрежа да стига до една от най-високите точки на София преди почти 100 години, тя е сред архитектурните забележителности на Лозенец. Проектирана е от немски инженер и носи печата на френската система за строеж на водонапорни кули с железобетон и тухлена зидария. Но да оставим историята за специалистите. Днес кулата е красиво старинно здание, което от 2006 насам приютява един от най-интересните независими фестивали за модерно изкуство - Water Tower Art Fest. За съжаление неуредици със собствеността и отговорността към кулата пречат тя да се поддържа и вече е затворена за посетители извън рамките на фестивала. Стискаме палци обаче този казус да се реши скоро и тя отново да даде панорамната си 360-градусова гледка към града и Витоша от високата тераса, която я опасва като корона. Разбира се, това са само четири скрити кътчета от неизброимите потайности на София. Може би ти имаш своите местенца - ще се радваме да ни разкажеш и за тях. Текст Ивайло Александров / Фотография Диана Георгиева (втората снимка)
Всеки от нас има жигосани в сърцето и съзнанието ключови местенца от квартала си, които свързва със спомени и истории от детските или младежките години. Дали ще е градинка, строеж между блоковете, проточил се декади, някоя местна непресъхваща локва или култово кръчме, ние си ги знаем - тесен кръг от хора, споделяли и случвали собствения си роман, писали цели глави от него на подобни места. Ние вече се пуснахме по София из няколко квартални перли и сега ще ти разкажем какво ни припомни тази разходка.
Камбаните
Започваме разходката от юг. Младост 4 е последният южен квартал на София (ако не броим бившите села) преди Околовръстния път. А комплексът Знаме на мира, построен по поръчка на Людмила Живкова преди повече от 30 години, днес познат най-вече като Камбаните, се намира буквално на 10 минути от последните блокове. Навремето пресичахме тичешком Околовръстното, за да идем до там, а сега вече има удобен мост над шосето, по който можеш безпроблемно да стигнеш до комплекса. Сгушен в уютните поли на Витоша, Камбаните събира редовно най-различни и шарени хора. През деня можеш да срещнеш семейства с деца, които обикалят около инсталираните в бетонни гнезда бронзови камбани - за всяка държава по света по една - в различна форма и тоналност. Хлапетата се забавляват, като карат камбаните да пеят, докато мама и татко лежерно се разхождат около тях. На полянката долу пък има десетки мраморни масички и столчета, които събират софиянци през уикендите за пикници и дълги почивни следобеди, а в топлите вечери младите и буйните си правят купони с китари или музика от колите.
Дружбенското езеро
Не сме сигурни колко точно големи градове имат езеро сред жилищните си комплекси, но в Дружба 1 има точно такъв водоем. Не са малко случаите, когато млади двойки от околните блокове плахо са крадяли първите си целувки около водите му и са се разхождали наоколо, нежно хванали ръцете си. Лятно време, макар и с понамалели води, езерото е чудесна дестинация за почивка на открито. Не са малко и случаите, когато можеш да срещнеш рибари, зяпащи плувките на въдиците, в очакване на рязкото потъване. Макар и пълно предимно със слънчевки, Дружбенското езеро е лесно и бързодостъпно място за риболов, когато синът ти иска да отидете заедно на риба. А догодина там ще спира и метрото, така че дестинацията ще стане достъпна за още много столичани.
Битака
Още по на север, над Подуяне, под Орландовския мост, лежи един неописуем пазар. Всъщност, повече прилича на ориенталски базар и средновековно тържище. Там, всяка събота и неделя между 7 сутринта и 12 на обед, изниква най-пъстрата сбирка от амбулантни търговци, която можеш да си представиш. Повечето от тях излагат стоката си на шарени черги, килими или картони, вместо на сергии, а по тях са пръснати какви ли не предмети. На Битака можеш да си купиш работеща конзола Atari от 80-те с цял наръч дискети с култови игри за нея и ако си добър в пазарлъка, можеш да ги отнесеш за по-малко от 10 лева. Можеш да се сдобиеш с пълна колекция от броевете на вестник Септемврийче, излизали в рамките на една или повече години. Попадали сме на керамични съдове, стари чаши за бира отпреди 40 и повече години, брандирани с родни пивоварни, счупени запалки Zippo, постери на рок и метъл групи от 80-те, събирани от списания от същите години, различни мебели или аксесоари от някое отдавна несъществуващо жилище. Продават дори кучета, котки или селскостопански животни. Сред вехториите всеки колекционер-фетишист би могъл да намери нещо за себе си и да се слее сред пищното множество от най-различни образи.
Водната кула
Сега нека отново се върнем леко на юг, но този път в старата и красива част на столицата - Лозенец. Там, сред кокетните къщи, по стръмните павирани улички, има една сграда, която от години е като брошката на квартала - Водната кула. Построена с цел да осигурява налягане, за да може водата от водопроводната мрежа да стига до една от най-високите точки на София преди почти 100 години, тя е сред архитектурните забележителности на Лозенец. Проектирана е от немски инженер и носи печата на френската система за строеж на водонапорни кули с железобетон и тухлена зидария. Но да оставим историята за специалистите. Днес кулата е красиво старинно здание, което от 2006 насам приютява един от най-интересните независими фестивали за модерно изкуство - Water Tower Art Fest. За съжаление неуредици със собствеността и отговорността към кулата пречат тя да се поддържа и вече е затворена за посетители извън рамките на фестивала. Стискаме палци обаче този казус да се реши скоро и тя отново да даде панорамната си 360-градусова гледка към града и Витоша от високата тераса, която я опасва като корона.
Разбира се, това са само четири скрити кътчета от неизброимите потайности на София. Може би ти имаш своите местенца - ще се радваме да ни разкажеш и за тях.
Текст Ивайло Александров / Фотография Диана Георгиева (втората снимка)