Къкрещото котле на София

Първите четири години от трудовия ми стаж отлетяха в малко офисче на втори етаж на Пиротска, точно срещу Малкия ЦУМ. И докато минаваха месеците ми на служба там, пред очите ми пък минаваше и животът на една паралелна София - на отрязъка между булевардите Мария Луиза, Тодор Александров, Христо Ботев и Сливница. Като дупка в реалността, сравнена с улиците Витошка, Графа, Дондуков и Раковски или другата такава на квартали като Надежда, Дружба, Младост и Люлин, тази част на София също води собствен паралелен живот в компот от ориенталска екзотика, балкански синдром, еврейска търговия и подземен свят, встрани от другите бизнеси.

Трудно е да се класифицират по важност и възприятийна ударност битийните акценти на тези няколко квадратни километра, на този мултикултурен тюрлю гювеч, но нека започнем именно от културата, духовността и нетипичните случки. Знаеш ли, че в рамките на няколкостотин квадратни метра, точно до пъпа на София имаш Джамия, Синагога, ортодоксална румънска църква и католическа църква? Говорейки за сгради, там са Халите, които ги ремонтираха дълго допреди малко повече от 10 години. Там е и сградата на ВМРО, където се помещаваше и детска дискотека, и читалище, и клуб през годините. Там е и ЦУМ - огромният социалистически търговски център, молът на комунистическия строй, основна атракция на туризма от провинцията към София до 1989. Там са и руините (доколкото са останали) на древна Сердика, там отвори и първата ни метростанция.

Но истинският облик на тази изнесена от центъра на София периферия, мерудията, която придава цвят и аромат на квартала, са неговите жители. Докато се въртиш из преките, пресичащи Екзарх Йосиф, можеш да чуеш пищна какофония от всякакви речи и наречия, присъщи на Близкия Изток и Северна Африка, примесени с цветисти  български изрази, спорещи еврейски търговци и сърдито мърморещи възрастни дами с мек диалект. На едно малко място встрани от центъра има такъв букет от етноси. Сред поолющените от времето и неглижирането сгради, които нощно време поглъщат в несигурния си подслон цялото това множество, са напластени толкова много истории, че дори да вървиш с премрежен поглед и да си гледаш само в краката, пак може да ти се завие свят. Съвсем като на пазарите в Мароко, Тунис или Истанбул преди векове или... вчера. И някак естествено, там се намира най-голямото тържище в София - Женският пазар. Шумен, жив, наситен с миризми и настроения, можеш да откриеш сред сергиите и дюкянчетата всичко - от най-ценни дребни украшения, антикварни предмети или книги, до напълно ненужни боклуци и развалена продукция.

От услужлива бабичка можеш да се натъкнеш на ревящ през слюнки търговец на домати, заплашващ да ти счупи пръстите, ако му пипнеш стоката. Пак тук можеш да влезеш в магазинче с подправки при усмихнат продавач от Сирия, като ароматите вътре те обгръщат още от входа и те пращат на разходка с персийско летящо килимче. Можеш да си купиш съвсем прясна телешка кайма, смляна пред теб от синовете на дебелия арабин, седнал в ъгъла, чиято работа като чорбаджия е накрая с едно движение да ти подаде торбичката. Ако ти е нужен бръснар пък, ти препоръчвам арабите от бръснарница Babylon до ъгъла на Христо Ботев и Цар Симеон - освен юнашко оформяне на брадата (а за този мъжки атрибут как да не се довериш точно на араби?!), могат и да те подстрижат, да те обръснат с истински бръснач, а след това да си купиш топла питка с кайма и ким или да седнеш в турска закусвалня на същата улица.

В градинката между Банята и Джамията пък на раздумка сядат възрастни хора през деня, а отскоро вечер се събират тъмнокожи имигранти, които говорят бързо и се оглеждат плахо. И, повярвай, не е никак трудно и страшно да седнеш посред нощ на лаф с тях.

Да, около Пиротска и Пазара ври и кипи живот. Ври не в изискана френска супа, а в бульон от шкембе чорба, чесън и шепа разнородни подправки. Но вкусът е неповторим и различен всеки път. Почерпи се, а после дай и на нас, като споделиш преживяването онлайн с хаштага #opensofia във Facebook, Instagram и Twitter.

На адрес opensofia.bg можеш да хвърлиш един поглед на града през очите на другите. Там ще се събират всички видеа и снимки на различната гледна точка за София, а ти имаш шанс на 27 септември да си избраният щастливец, когото Heineken ще изпрати на уникална екскурзия сред най-интересните кътчета на Лондон. Какво те чака там ли? Предполагаме най-истинските преживявания от града на Кралицата.

Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова

Първите четири години от трудовия ми стаж отлетяха в малко офисче на втори етаж на Пиротска, точно срещу Малкия ЦУМ. И докато минаваха месеците ми на служба там, пред очите ми пък минаваше и животът на една паралелна София - на отрязъка между булевардите Мария Луиза, Тодор Александров, Христо Ботев и Сливница. Като дупка в реалността, сравнена с улиците Витошка, Графа, Дондуков и Раковски или другата такава на квартали като Надежда, Дружба, Младост и Люлин, тази част на София също води собствен паралелен живот в компот от ориенталска екзотика, балкански синдром, еврейска търговия и подземен свят, встрани от другите бизнеси.

Трудно е да се класифицират по важност и възприятийна ударност битийните акценти на тези няколко квадратни километра, на този мултикултурен тюрлю гювеч, но нека започнем именно от културата, духовността и нетипичните случки. Знаеш ли, че в рамките на няколкостотин квадратни метра, точно до пъпа на София имаш Джамия, Синагога, ортодоксална румънска църква и католическа църква? Говорейки за сгради, там са Халите, които ги ремонтираха дълго допреди малко повече от 10 години. Там е и сградата на ВМРО, където се помещаваше и детска дискотека, и читалище, и клуб през годините. Там е и ЦУМ - огромният социалистически търговски център, молът на комунистическия строй, основна атракция на туризма от провинцията към София до 1989. Там са и руините (доколкото са останали) на древна Сердика, там отвори и първата ни метростанция.

Но истинският облик на тази изнесена от центъра на София периферия, мерудията, която придава цвят и аромат на квартала, са неговите жители. Докато се въртиш из преките, пресичащи Екзарх Йосиф, можеш да чуеш пищна какофония от всякакви речи и наречия, присъщи на Близкия Изток и Северна Африка, примесени с цветисти  български изрази, спорещи еврейски търговци и сърдито мърморещи възрастни дами с мек диалект. На едно малко място встрани от центъра има такъв букет от етноси. Сред поолющените от времето и неглижирането сгради, които нощно време поглъщат в несигурния си подслон цялото това множество, са напластени толкова много истории, че дори да вървиш с премрежен поглед и да си гледаш само в краката, пак може да ти се завие свят. Съвсем като на пазарите в Мароко, Тунис или Истанбул преди векове или... вчера. И някак естествено, там се намира най-голямото тържище в София - Женският пазар. Шумен, жив, наситен с миризми и настроения, можеш да откриеш сред сергиите и дюкянчетата всичко - от най-ценни дребни украшения, антикварни предмети или книги, до напълно ненужни боклуци и развалена продукция.

От услужлива бабичка можеш да се натъкнеш на ревящ през слюнки търговец на домати, заплашващ да ти счупи пръстите, ако му пипнеш стоката. Пак тук можеш да влезеш в магазинче с подправки при усмихнат продавач от Сирия, като ароматите вътре те обгръщат още от входа и те пращат на разходка с персийско летящо килимче. Можеш да си купиш съвсем прясна телешка кайма, смляна пред теб от синовете на дебелия арабин, седнал в ъгъла, чиято работа като чорбаджия е накрая с едно движение да ти подаде торбичката. Ако ти е нужен бръснар пък, ти препоръчвам арабите от бръснарница Babylon до ъгъла на Христо Ботев и Цар Симеон - освен юнашко оформяне на брадата (а за този мъжки атрибут как да не се довериш точно на араби?!), могат и да те подстрижат, да те обръснат с истински бръснач, а след това да си купиш топла питка с кайма и ким или да седнеш в турска закусвалня на същата улица.

В градинката между Банята и Джамията пък на раздумка сядат възрастни хора през деня, а отскоро вечер се събират тъмнокожи имигранти, които говорят бързо и се оглеждат плахо. И, повярвай, не е никак трудно и страшно да седнеш посред нощ на лаф с тях.

Да, около Пиротска и Пазара ври и кипи живот. Ври не в изискана френска супа, а в бульон от шкембе чорба, чесън и шепа разнородни подправки. Но вкусът е неповторим и различен всеки път. Почерпи се, а после дай и на нас, като споделиш преживяването онлайн с хаштага #opensofia във Facebook, Instagram и Twitter.

На адрес opensofia.bg можеш да хвърлиш един поглед на града през очите на другите. Там ще се събират всички видеа и снимки на различната гледна точка за София, а ти имаш шанс на 27 септември да си избраният щастливец, когото Heineken ще изпрати на уникална екскурзия сред най-интересните кътчета на Лондон. Какво те чака там ли? Предполагаме най-истинските преживявания от града на Кралицата.

Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова

Гласували общо: 1 потребители