След като преди ден стана ясно, че
нападателят на Митко от Пловдив ще отговаря пред съда за причиняване на лека телесна повреда, не само Пловдив, но и цяла България получи това, което искаше - справедливост за продавача на чорапи.
Тази справедливост обаче е нещо повече от битов случай. Тя е доказателството, че може би, най-сетне, сме пристъпили прага на Европа (с чисти чорапи). Доказателството и за това, че на всяко насилие трябва да се отговаря. Хората от града противодействаха на лошото с добро, давайки най-добрия възможен урок за насилника и за хора като него. Най-известният Митко в града под тепетата, бит и унизен, ден по-късно почувства какво е любов. Стотици го подкрепиха, скандираха и изкупиха чорапите му. Пловдив се прояви наистина като европейска столица на културата и затуптя като едно сърце.
Действията на насилника обаче продължават да будят недоумение. Изглежда нещата стоят така:
1) Както Митко не е изолиран случай, така и насилникът не е. За съжаление става дума за разпознаваем тип. За онези бизнесмени, които бдят над собствеността си така както хипохондрик бди над здравето си. И действат винаги като превъзбуден радар. Светът наоколо - хора, дървета, клони, вятър, слънце - неминуемо се превръща в заплаха. Нещо, което пречи и ако се наложи ще е бито, унизено и смазано, за да може бизнесът да просперира. Но ето и развръзката: в случая собственикът, гонейки символа на Пловдив, обрече бизнеса си на срив. Как изобщо някой ще седне в заведението му сега?
2) За хора като насилника съществуват две реалности - моята собственост и всичко останало. Обзет от това дълбоко чувство, той решава, че има пълно право да сложи ръка върху градската среда и да я направлява така, както бакалската му сметка изисква. И съответно тя е толкова градска, доколкото помага на бизнеса му и обратното - не е, ако му създава проблем. Може би помните как преди години бизнесмен от Несебър беше опаковал с черен найлон кипарис, от който падаха иглички върху масата му: ето за такъв манталитет става дума. Този манталитет обаче дълго време шестваше необезпокояван. И гражданите на Пловдив най-сетне го пречупиха.
Митко е определян като талисмана на Пловдив, а неговите чорапи не са просто обикновени като онези, които са ти неудобни, купуваш ги и ги носиш само защото трябва да имаш чорапи на краката си, а в края на деня ги махаш, защото нямаш търпение да се отървеш от тях. Те са толкова колоритни, колкото и самия Митко. Митко не е като типичните продавачи или хора, молещи за милостиня по улиците. Пловдивчани потвърждават, че той е изключително тих и не се натрапва на хората, не им досажда. Просто застава в някакъв ъгъл и разполага артикулите си, усмихнат, както винаги.
Е, когато отида в Пловдив, първото нещо, което ще направя е да си купя чорапи от Митко и след това, носейки ги с гордост да отмина заведението на насилника. Както научихме от пловдивчани, всяко действие трябва да има равно по големина и сила противодействие. Така работи Вселената. На този закон се подчини и Пловдив. И добре, че стана така. Иначе извън Вселената няма да просъществуваме дълго.
След като преди ден стана ясно, че нападателят на Митко от Пловдив ще отговаря пред съда за причиняване на лека телесна повреда, не само Пловдив, но и цяла България получи това, което искаше - справедливост за продавача на чорапи.
Тази справедливост обаче е нещо повече от битов случай. Тя е доказателството, че може би, най-сетне, сме пристъпили прага на Европа (с чисти чорапи). Доказателството и за това, че на всяко насилие трябва да се отговаря. Хората от града противодействаха на лошото с добро, давайки най-добрия възможен урок за насилника и за хора като него. Най-известният Митко в града под тепетата, бит и унизен, ден по-късно почувства какво е любов. Стотици го подкрепиха, скандираха и изкупиха чорапите му. Пловдив се прояви наистина като европейска столица на културата и затуптя като едно сърце.
Действията на насилника обаче продължават да будят недоумение. Изглежда нещата стоят така:
1) Както Митко не е изолиран случай, така и насилникът не е. За съжаление става дума за разпознаваем тип. За онези бизнесмени, които бдят над собствеността си така както хипохондрик бди над здравето си. И действат винаги като превъзбуден радар. Светът наоколо - хора, дървета, клони, вятър, слънце - неминуемо се превръща в заплаха. Нещо, което пречи и ако се наложи ще е бито, унизено и смазано, за да може бизнесът да просперира. Но ето и развръзката: в случая собственикът, гонейки символа на Пловдив, обрече бизнеса си на срив. Как изобщо някой ще седне в заведението му сега?
2) За хора като насилника съществуват две реалности - моята собственост и всичко останало. Обзет от това дълбоко чувство, той решава, че има пълно право да сложи ръка върху градската среда и да я направлява така, както бакалската му сметка изисква. И съответно тя е толкова градска, доколкото помага на бизнеса му и обратното - не е, ако му създава проблем. Може би помните как преди години бизнесмен от Несебър беше опаковал с черен найлон кипарис, от който падаха иглички върху масата му: ето за такъв манталитет става дума. Този манталитет обаче дълго време шестваше необезпокояван. И гражданите на Пловдив най-сетне го пречупиха.
Митко е определян като талисмана на Пловдив, а неговите чорапи не са просто обикновени като онези, които са ти неудобни, купуваш ги и ги носиш само защото трябва да имаш чорапи на краката си, а в края на деня ги махаш, защото нямаш търпение да се отървеш от тях. Те са толкова колоритни, колкото и самия Митко. Митко не е като типичните продавачи или хора, молещи за милостиня по улиците. Пловдивчани потвърждават, че той е изключително тих и не се натрапва на хората, не им досажда. Просто застава в някакъв ъгъл и разполага артикулите си, усмихнат, както винаги.
Е, когато отида в Пловдив, първото нещо, което ще направя е да си купя чорапи от Митко и след това, носейки ги с гордост да отмина заведението на насилника. Както научихме от пловдивчани, всяко действие трябва да има равно по големина и сила противодействие. Така работи Вселената. На този закон се подчини и Пловдив. И добре, че стана така. Иначе извън Вселената няма да просъществуваме дълго.
Гласували общо: 1 потребители